Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НЕЩО СЕ ОБЪРКА В ГЕРМАНСКИТЕ ФИНАНСОВИ РЕФОРМИ

Германия се е задвижила, триумфално обяви германският финансов министър Ханс Айхел, когато представи новите си идеи за развитието на местния сектор на финансови услуги. Това обаче надали е вярно. Айхел има предвид нови мерки за рационализиране на данъчното облагане на банковия оборот и печалби. Подкрепят го главният изпълнителен директор на Дойче Банк (Deutsche Bank) Йозеф Акерман и шефът на Бундесбанк Ернст Велтеке.Промените трябва да стимулират и нови типове пенсионни и имуществени инвестиции, да осигурят по-плавен приток на капитали към по-малките фирми и да разширят финансовата грамотност. Айхел обаче не предлага нищо ново за тристепенната банкова система в Германия, защото нещата, които трябва да бъдат направени, се контролират от администрацията на провинциите, а не от него. А те продължават да се опъват упорито на промените във финансовата индустрия на страната.Един от примерите за слабостта на федералното правителство, заради която се бавят реформите, е решението на Апелативния съд в Мюнхен от 10 декември. Той осъди Дойче Банк да възмезди бившия германски медиен магнат Лео Кирх за нанесени щети. Миналата година Кирх обвини бившия главен изпълнителен директор на най-голямата германска банка Ролф Бройер, че в телевизионно предаване е поставил под съмнение надеждността на империята му Кирх груп, и това довело да фалита й. Всъщност тогава банкерът предупреди Кирх, който вече вървеше към дъното, но все още не бе потънал, да не разчита на повече помощ от банките кредиторки. Бройер вероятно трябваше да си премълчи, защото Кирх все пак беше клиент, а медийната групировка и без неговите изявления щеше да фалира. В случая трябваше да се намери виновник за краха и съдът свърши тази работа. Размерът на обезщетението тепърва ще се уточнява, макар че в съдебния си иск Кирх претендира за 100 млн. евро. А бедите за Дойче Банк далеч не са приключили. През януари пред съда в Дюселдорф ще се изправи и сегашният й главен изпълнителен директор Акерман по обвинение, че е бил прекалено щедър при определянето на допълнителни възнаграждения за шефовете на местната телекомуникационна групировка Манесман. Той е бил член на надзорния съвет на компанията през 2000 г., по времето, когато я поглъща английската Водафон. Прокурорите от Дюселдорф твърдят, че надзорният съвет на Манесман, включително Акерман, се е провинил пред акционерите на компанията, когато е гласувал бившият й главен изпълнителен директор Клаус Есер да бъде награден с 15 млн. евро за посредническата му роля при сделката с Водафон. Назованите суми са твърде скромни в сравнение със стандартите в САЩ например и са доста малка частица на фона на увеличението на пазарната оценка на Манесман преди поглъщането й от английската групировка. За дюселдорфските прокурори обаче тези награди са противозаконни.Своеобразна спирачка пред реформите в германския финансов сектор са и спестовните банки на провинциите, които държат 50% от спестяванията на местните жители. Нито една от тях не е приватизирана, макар че местните частни банки, в които се намират само 15% от депозитите на германците, биха искали да си купят някои от тях. В момента Харалд Ластовка, кметът на източногерманския град Щралсунд, иска да продаде местната спестовна банка и да вкара получените средства в училища и болници. Финансовата управа на провинцията обаче се противопоставя на продажбата, както впрочем и федералната асоциация на спестовните банки. Една сделка в Щралсунд би била добро начало на процеса по премахване на тристепенната структура от частни, държавни и кооперативни банки в Германия, която задушава местната банкова система. Последната лансирана идея е да се обединят две държавни банки - Ландесбанк Баден-Вюртемберг и по-малката Ландесбанк Райнланд-Пфалц. Айхел, както и Бундесбанк - консултант по германското банково законодателство и помощник при контрола нафинансово кредитните институции подкрепят и обединенията на кредитни институции от различните сектори (държавен, частен и т.н.), тъй като така ще намалее огромният брой на малките банки с нищожни печалби. Но законите, на които се подчиняват спестовните банки, се пишат от провинциалните управи, а администраторите в тях са враждебно настроени към подобни идеи. Германските банки, които навремето стояха зад най-мощните европейски предприятия (и притежаваха части от тях), днес се нареждат след конкурентите си от САЩ, Великобритания, Швейцария и дори от Испания. Съществуват сериозни опасения, че те могат да станат плячка на чужденците. Завоевателите са пред вратата, заяви миналия месец Ролф Бройер - управител на асоциацията на частните банки в Германия. Щатският финансов гигант Ситигруп (Citigroup) отдавна точи зъби за някоя голяма германска банка. А швейцарската Креди Суис (Credit Suisse) се спряга като кандидат за Дойче Банк. Ако в страната започнат банкови консолидации, то най-добре ще е новите структури да вземат решенията си в Германия, а не в Цюрих или в Ню Йорк. И роденият в Швейцария Акерман, който навремето ръководеше Креди Суис, би бил приемлив шеф на едно обединение между предишната и сегашната банка, която оглавява. Разбира се, при положение че подобна идея се обсъжда сериозно и ако Акерман премине успешно съдебното изпитание в Дюселдорф.

Facebook logo
Бъдете с нас и във