Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НЕЛОЯЛНАТА КОНКУРЕНЦИЯ ТЕПЪРВА ЩЕ СТАНЕ БИЧ ЗА БАНКИТЕ

Димитър Костов, председател на УС на АТБ и изпълнителен директор на банка Алианц България, пред в. БАНКЕРЪГ-н Костов, знаехте ли предварително, че ще бъдете избран за председател на управителния съвет на Асоциацията на търговските банки?- Не! Всичко стана малко спонтанно. Не предполагахме, че предишният председател на асоциацията Райко Карагьозов ще бъде освободен (б. ред - на 15 октомври) от поста изпълнителен директор на Банка ДСК и повече няма да я представлява. Знаете, че в ръководството на АТБ могат да участват само хора, представляващи дадена банка.На заседанието на управителния съвет на АТБ на 28 октомври аз поставих въпроса какво правим, след като Райко Карагьозов вече не може да бъде член на ръководството. Останалите членове казаха само: След като питаш, ти ще станеш председател. Те гласуваха и ме избраха. А мой заместник стана главният изпълнителен директор на РОСЕКСИМБАНК Владимир Владимиров. Това е.Макар и избран спонтанно, вие вече сте председател на АТБ. Кои са най-важните въпроси на банковата общност, с които ще се заемете?- Знаете, че една от постоянните и може би най-важни задачи на управителния съвет на асоциацията е да обобщи вижданията на отделните банки по даден проблем, да намери пресечните точки между различните мнения, да сближи позициите, за да може да бъде изработено единно становище, което да бъде защитено пред БНБ, пред финансовото министерство и пред другите държавни институции. Всяка една от тези стъпки е сложна, но от няколко години Асоциацията успешно се справя с това предизвикателство.Що се отнася до непосредствените задачи пред АТБ - те като че ли не са много. Една от тях е създаването на кредитен регистър. По този проект БНБ вече предложи съдействието си и работата по него вече започна.Нали този проект щеше да се изпълнява от Банксервиз? Каква е ролята на БНБ в него?- Първо, трябва да уточня, че става дума за създаването на регистър, който ще обобщава данните за задлъжнялостта на всеки един гражданин. Той е изключително важен, защото трябва да осигурим надеждна база за бързото развитие не само на кредитните карти, но и на останалите банкови услуги, предлагани на гражданите. Що се отнася до БНБ, тя ни предложи да използваме системата на изградения към нея кредитен регистър, в който се отчитат всички задължения над 10 хил. лева. Разбира се, тази граница ще бъде намалена чувствително, но с колко точно все още не мога да кажа, тъй като това зависи от техническите решения, които ще ни бъдат предложени. Помощта на БНБ бе важна за осъществяването на този проект, тъй като банките бяха изправени пред проблема за правните основания, въз основа на които те могат да събират и да обменят данни за клиентите си. А пред БНБ този проблем не стои, защото по закон тя има право да събира и да предоставя на кредитните институции подобна информация.Според ваши колеги една от най-належащите задачи е въвеждането на системата за национален сетълмент. Защо тя е толкова важна?- Системата ще даде възможност за по-добро развитие на пазара на дебитни и кредитни карти. Тя ще позволи на банките да намалят таксите и комисионите, които плащат за всеки валутен превод през дебитна карта. Освен това ще им даде и възможност за ползването на пълната гама от услуги, предлагани от международните картови системи ВИЗА и Мастеркарт. Което означава, че банките вече няма да са вързани единствено към услугите на националния картов оператор Борика.Като стана дума за Борика, не можем да подминем въпроса с предстоящата й продажба, към която са съпричастни всички банки. Според вас Банксервиз ли трябва да стане естествен собственик на националния картов оператор, или той може да бъде закупен и от една или няколко банки?- Когато търсите отговор на този въпрос, не забравяйте, че по закон БНБ е длъжна да се грижи за стабилността на разплащателната система в страната. Изпълнявайки този свой ангажимент, тя не може да си позволи действия, които накърняват интересите на търговските банки. Освен това, имайте предвид, че ако една фирма произвежда търсен продукт, няма никакво значение кой е неговият собственик. Когато обаче водената от фирмата политика е неефективна, винаги се намират време и начини собственикът или мениджмънтът й да бъдат сменени. Вярвайте ми, че съществуват механизми, чрез които едно монополно дружество като Борика може да бъде контролирано.Защо тогава банките все още не успяват да контролират Борика? Едва ли ще отречете, че националният картов оператор предложи на ОББ да свърже картовия й център към своята система при неизгодни условия. Това стана причина за избухването на скандал, в резултат на който се роди идеята за продажбата Борика?- Ето, виждате ли? Този пример потвърждава думите ми, че наистина съществуват механизми за контрол на фирмите монополисти. Самият факт, че след разправията между Борика и ОББ националният картов оператор е предложен за продан, показва, че съм прав. Не ми отговорихте обаче на въпроса дали Борика, чийто едноличен собственик е БНБ, трябва да бъде продадена на Банксервиз, чийто най-голям акционер отново е Централната банка?- Пак ще повторя: БНБ е длъжна да следи за стабилността на платежната система. Борика е дружество, което постоянно трябва да инвестира в нови технологии, защото само така то ще може да предлага по-ефективни и евтини услуги. Парите за тези инвестиции обикновено се набавят от акционерите на дружеството. Оттук нататък въпросът трябва да изглежда така: готова ли е БНБ да отделя сама всички пари, необходими за развитието на Борика, или е по-добре търговските банки също да бъдат ангажирани с този процес. Според мен, БНБ успешно изигра ролята си - като едноличен собственик на Борика, при създаването на благоприятни условия за развитието на картовия бизнес в страната. Това личи от постоянния ръст на броя на издадените дебитни и кредитни карти, както и на обема на операциите, извършвани с тях. И си мисля, че вече е дошло времето банките да поемат своята част от отговорността за развитието на този пазар, участвайки в управлението на Борика. Най-лесно това може да стане чрез Банксервиз. В него акционери са и БНБ, и търговските банки, а това дава достатъчно гаранции, че конкуренцията между кредитните институции ще бъде лоялна. Има ли прояви на нелоялна конкуренция на банковия пазар?- Ще отбележа, че в България конкуренцията между банките все още се води в условията на един разширяващ се пазар. Поради тази причина тя не е много остра, но с течение на времето ще се засилва и ожесточава. В момента Асоциацията подготвя нов етичен кодекс, чрез който ще се опитаме да осигурим необходимата почтеност при все по-изострящата се конкуренция на пазара. Конкретният повод, заради който започнахме работата по този кодекс, бяха прекалено агресивните рекламни кампании на някои банки, които пристъпиха границите на добрия тон. Асоциацията бе обезпокоена и от факта, че много от рекламите не предоставяха достоверна и цялостна информация за потребителските си кредити. Ето защо имаме намерение да не допуснем клиентите ни да бъдат подвеждани от некоректните реклами, тъй като това ще има негативни последствия за всички банки.Като стана дума за кредити, предлагани на граждани, не смятате ли, че разликата между лихвите по тях и лихвите, които банките плащат по депозитите, е изключително висока - близо десет пъти? В много западноевропейски държави има закони, с които размерът на тази разлика е ограничен. Не е ли време и в България да бъдат въведени такива изисквания към банките?- Според мен това са пресилени регулации, а масовото им разпространение през 70-те години в Западна Европа доведе до създаването на офшорните зони. Причината е, че този тип непазарни ограничения накараха банките да инвестират свои капитали в създаването на офшорни дружества. Защо тогава общоразпространеното мнение гласи, че офшорните зони са създадени и процъфтяват главно заради данъчните облекчения, предлагани на инвеститорите?- Вярно е, че офшорните зони са известни с това. Те обаче са създадени, преди в Европа да започне въвеждането на по-високи данъци и истинската причина за раждането им са именно проблемите, които банките са имали с въвеждането на по-строгите регулации върху дейността им. Ако се върнем обаче на въпроса за големите разлики между лихвите по депозитите и по кредитите, смятам, че цената на банковите продукти не бива да бъде ограничавана по законодателен път. Тя трябва да се определя единствено от търсенето и предлагането на пазара. Ето защо е много по-важно да създадем условия, при които гражданите да могат да получават пълна и правдива информация за кредитите, които отпускат банките. Само така ще гарантираме на клиентите им правото им на избор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във