Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Не разбрахме как обедняхме

Не слушайте тези, които говорят за ниските преки данъци у нас. Защото те се увеличават всяка година - къде с данък „уикенд“, къде с данък „лихва“. Сега ни подготвят и данък "транзакции". Но ако говорим за данъчноосигурително бреме, то тогава трябва да определим и ролята на осигуровките, която никак не е малка.

От 1 януари размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии“ се увеличи с един процентен пункт до 18.8% за родените преди 1 януари 1960 г., 10.5% се плащат от работодателя, а 8.3% - от работника. За родените след 31 декември 1959 г. размерът на осигуровките за държавния фонд „Пенсии“ е 13.8 процента.

И така: от януари минималната заплата стана 460 лева. Общо за всички видове осигуровки на работника се удържат малко над 61 лева. Ако вноската за пенсия се беше запазила, работникът щеше да дава с около 2 лв. по-малко.

При заплата 1200 лв. общо за осигуровки на работника се удържат 5.28 лв. повече. Заради оставащата обаче по-малка облагаема сума в крайна сметка нетната заплата, т.е. това, което получаваме чисто, се намали с около 5 лева.

Ако се осигуряваме на максималния доход 2600 лв. - общо за осигуровки се удържат с над 11 лв. повече. Заради оставащата по-малка облагаема сума чистата заплата се топи с 10.3 лева.

Всичко това се прави заради празната каца на НОИ. Знае се, че половината пенсии на сегашните пенсионери се плащат не само от осигуровките, които така или иначе си внасяме, а се допълват от данъците на всички ни.

Осигуровките не стигат поради много причини, като една съществена от тях е раздутата държавна администрация, която по закон не си плаща никаква част от осигуровките. Тези хора висят на нашите вратове, за да могат да ни подсигурят обслужване, но ни предоставят такова, каквото не заслужаваме.

Преди дни Министерският съвет публикува  Доклад за състоянието на администрацията през 2016 година. Щатната численост в държавните структури отново е впечатляваща - 132 648 щатни бройки плюс 11 779 - в допълнителното щатно разписание. И това при положение, че 35 от всичките общо 559 административни структури, (прилагащи Закона за администрацията) не са попълнили информация за числеността си, а данните за 19 администрации са в несъответствие на нормативно установената им бройка.

Числеността в МВР е една от тези структури с най-съществени несъответствия, затвърждавайки пълния хаос в организацията и прозрачността на министерството (да припомним, че до 2010 г. никой, дори и министърът, нямаше представа колко са заетите там).

„Ако оставим настрана проблема с непопълнената или недостоверна информация, заетите в администрацията намаляват с около 4-5% спрямо 2016 година. Като се има предвид, че от началото на кризата всяка година се залагаше намаление на администрацията и/или разходите за нея с по 10%, това намаление съвсем не е достатъчно, а и вероятно е по-малко заради непълните данни“, коментира Красен Станчев, ръководител на Института за пазарна икономика. Той обръща внимание на редица пагубни тенденции в развитието на масата от чантаджии.

През 2016 г. общо 26 администрации са изнесли дейности към частния сектор (аутсорсинг), но само в четири структури това е довело до намаляване на щатната им численост. Което е ярък пример за неефективност и раздута администрация.

Консултативните съвети са кухи структури

които само харчат пари. През 2016 г. консултативните съвети са общо 72 (от които два нови). Те осъществяват дейността си, като приемат годишни работни програми, но само пет от въпросните съвети са публикували програмите си за 2016 година. Двадесет и девет от тях изобщо не са публикували информация за дейността, заседанията, решенията и състава си. В доклада се посочва, че липсата на тази информация "поставя и въпроса доколко същите, в ролята им на постоянно действащи органи на правителството, изпълняват нормативно определените им функции, за които са създадени”. Поради което се предлага редуциране на броя им. 

И така, докога ще "дундуркаме" с нашите пари хората, които в една солидарна система са толерирани от държавата, без да са социалнослаби?

Издръжката на държавната администрация струва на данъкоплатците средно 3.5 млрд. лв. на година, сочат данни на Министерството на финансите. В това число не влизат заплатите.

Попитахме НАП за колко хрантутници става дума. Оттам ни отговориха, че нямат точни данни. Споменахме числото 400 000 чиновници в държавната администрация, включително и тези със статут на държавен служител. От приходната агенция нито я потвърдиха, нито я отрекоха, но май никъде не се среща точна статистика.

Синдикатите отдавна са на мнение

че няма пречка държавните служители  сами да поемат осигуровките си. Работодателите ги подкрепят. Мотивът е, че няма логика да се правят изключения от солидарната система и осигуровките на държавните служители да се заместват от джоба на държавата, сиреч от всички нас. Още по Дянково време този въпрос бе поставен, но поради финансови пречки така и не бе решен. Щяла да натовари възнагражденията им. Заплатите им и без това са високи, но, видите ли, трябвало да се увеличат още, за да можели тези чиновници да плащат сами осигуровките си. Значи може един безработен да си плаща като поп по 16 лв. на месец за здравно осигуряване, а един чантаджия - не може.

"Невнасянето на осигуровки от страна на служителите в публичния сектор създава неравноправно конкуриране между работодателите от частния сектор и публичните институции", обяснява председателят на БТПП Цветан Симеонов.

Дали системата е действително солидарна, щом ерозията в нея продължава, питат се с основание мнозинството българи. Всеки месец частният работодател внася в НОИ осигуровките за своите работници. Работещите в частния сектор всеки месец внасят в НОИ лични осигурителни и здравни вноски. Обаче държавният бюджет внася в НОИ веднъж на три месеца дължимите за работещите в администрацията осигуровки. И ако осигуровките за всеки зает се разпределят в съотношение 60:40 между работодател и работник,

осигуровките за държавните служители са в съотношение 100:0

- 100% се поемат от държавата, т.е. от данъкоплатеца. Така един обикновен трудещ се с 400 лв. заплата де факто плаща осигуровките на хора, чието възнаграждение е примерно 2000 лева. 

Още през 2014 г. от НАП предложиха държавните служители сами да си плащат осигуровките, доходите им го позволяват. Мярката би засегнала около 150 000 души, чиито вноски за пенсия и здравни осигуровки се поемат изцяло от държавата. После се оказа, че НАП няма отношение към осигуряването на държавните служители, защото парите за това не минават през нея. И толкоз.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във