Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НЕ ОСТАВЯМ НА НАСЛЕДНИКА СИ СКЕЛЕТИ В МАЗЕТО

В БИОХИМ НЕ СЪМ СЕ ЧУВСТВАЛ КАТО НАЕМНИКПодалият оставка председател на УС на БИОХИМ Румен Беремски пред в. БанкеръГ-н Беремски, подадохте оставка след две години и половина работа като председател на управителния съвет и изпълнителен директор на БИОХИМ. Какво е чувството да си елитен наемник в една от най-големите български банки?- Никога не съм се чувствал като наемник. Просто защото нямам такава нагласа. Винаги съм гледал на банката като на мое чедо и съм възприемал бизнеса й като свой собствен.Но все пак сте били точно такъв - наемник...- Мениджърите на собственика на БИОХИМ - Банк Аустрия, никога не са ми давали повод да се чувствам като такъв. Тогава защо изведнъж решихте да напуснете банката?- Още преди две години и половина, когато бях назначен за председател на управителния й съвет казах и на вас, че имам други идеи за реализация и гледам на тази работа като на временна. Тогава приех да вляза в ръководството на банката, тъй като ме съблазни перспективата да участвам в процеса на подготовката й за приватизация и в продажбата й. След това представителите на купувача Банк Аустрия ми предложиха да стана председател на управителния съвет на вече преструктурираната БИОХИМ. Имах и други оферти за работа, но ме привлече мисълта да работя в една току-що приватизирана банка, която се слива с друга частна кредитна институция и се нуждае от сериозно преустройство. Всички тези процеси са много динамични и интересни и дават възможност на участниците в тях да натрупат уникален опит. Затова през есента на 2002-ра приех предложението на Банка Аустрия да остана изпълнителен директор и председател на УС на БИОХИМ. Сега година и половина по-късно целият този процес по превръщането на БИОХИМ в една добре работеща и модерна частна банка приключва. Кредитната институция навлиза в нормалния си ритъм на работа и за мен в нея няма нови предизвикателства. Затова реших да напусна и да се върна към старите си проекти, които замразих, когато през есента на 2001-ва станах председател на УС на държавната по онова време БИОХИМ.С кое постижение в БИОХИМ се гордеете и ще държите винаги да стои в биографията ви?- Като се замисля, си давам сметка, че най-големият успех, който постигнахме, е вливането на ХФБ България в БИОХИМ и бързото преструктуриране на обединената кредитна институция. Знаете, че след като Банк Аустрия купи БИОХИМ през октомври 2002-ра, тя я обедини с другата своя банка у нас - ХФБ България, което наложи доста административни и функционални промени в БИОХИМ. Управителният съвет на банката успешно се справи с това предизвикателство, и то в много кратки срокове. Доколкото знам, това е най-бързото преструктуриране на кредитна институция в групата на Банк Аустрия. Имайте предвид, че докато осъществявахме промените в БИОХИМ, тя не само че не загуби, но и разшири пазарните си позиции. Банката успя да се наложи като един от лидерите на пазара както на фирмени, така и на потребителски кредити...Но веднага изникнаха и проблемите. Как ще обясните, че един от големите корпоративни клиенти на БИОХИМ - фирмата Енергокабел, изпадна в неплатежоспособност и дължи на банката 6 млн. щ. долара?- Честно да ви кажа, и аз нямам точно обяснение какво се случи в тази фирма. Енергокабел е от старите клиенти на банката. Тя работи с БИОХИМ от 1995 г., през сметките й винаги са минавали големи обороти, вземала е на няколко пъти кредити от банката и винаги ги е погасявала без проблеми. Искането на Енергокабел за кредита от 6 млн. щ. долара бе гледано както от нашите експерти, така и от специалистите от дирекция Управление на риска на Банк Аустрия. И ние нямахме никакви основания да смятаме, че има опасност фирмата да изпадне в неплатежоспособност. И въпреки това през юни 2003-а Енергокабел спря да обслужва дълговете си и в края на 2003-а съдът обяви дружеството в процедура по несъстоятелност. Защо?- Според мен една от причините Енергокабел да изпадне в неплатежоспособност е, че нейният собственик Рей Холдинг (от септември 2003-а името му е Бартемекс) се разрасна много бързо, а при подобно разширяване обикновено собствениците изпускат юздите на управлението на дъщерните фирми. Имайте предвид, че холдингът има интереси в железопътния транспорт, в енергетиката, в производството и търговията с метали. Управлението на толкова разнопосочен бизнес е много трудно. И си мисля, че точно това е довело до проблемите в Енергокабел. Иначе не мога да си обясня, как ръководството му не е регистрирало, че може да възникне проблем с приходите на предприятието, а оттам и с обслужването на задълженията му. Но искам изрично да кажа, че за мен дружеството Енергокабел не е спряло плащанията по задълженията си с цел да ощети кредиторите си. Това е станало по обективни причини.Какви мерки предприе ръководството на БИОХИМ, за да събере вземанията на банката от Енергокабел?- Веднага след като дружеството спря плащанията, започнахме преговори с представители на собственика му за преструктуриране и възобновяване на обслужването на дълга. Преди месец и половина подписахме споразумение за уреждане на тези дългове, което вече се изпълнява.Тук е моментът да ми кажете какво предвижда това споразумение?- Разбирате, че не мога ди ви запозная с конкретните числа и условия по договора. Но ще ви кажа, че фирми на собственика на Енергокабел поемат дълговете на това изпадналото в неплатежоспособност дружество и ги обслужват. Повече информация по случая обаче нямам право да ви дам.При напускането ви от БИОХИМ ще оставите ли някой скелет в мазето й, както финансистите наричат оставените в наследство скрити проблеми и лоши кредити?- Ммммм.... Не мисля.На какви точно проекти ще посветите вниманието си, след като се разделите с БИОХИМ?- В момента вървят какви ли не слухове за бъдещите ми проекти. Като чета пресата, сам се учудвам на нещата, които ми се приписват, че смятам да правя. Истината е, че искам да се занимавам с привличането на капитали в частния сектор. Преди две години и половина смятах това да стане чрез създаването на фонд, който да влага парите на своите акционери и клиенти в акции на български предприятия. Разбира се, тази идея може да бъде осъществена и без такъв специален фонд. Смятам да работя и по други проекти, но засега не мога да ги спомена, тъй като това би означавало да накърня интересите на останалите участници в тях.Не поемате ли твърде голям риск, като напускане добре платената длъжност в БИОХИМ, за да се захванете с нещо неизвестно, приходите от което въобще не са сигурни?- Не мисля, че поемам някакъв извънредно голям риск. Вярно е, че инвестициите в капитала на други дружества изисква повече опит и умения, отколкото други финансови сделки. Но пък работата винаги е интересна и човек постоянно се сблъсква с проблеми, които бързо трябва да реши. Преди четири-пет години аз също не бих посъветвал някого да влага пари във фондове за инвестиции в България, но сега ситуацията в страната е друга и има добри условия за привличане на капитали, с които да се закупуват дялове и акции в български дружества. Но пак повтарям - за да се привличат подобни инвестиции, не е задължително да се създава специален фонд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във