Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НЕ МОЖЕ ДА ИМА БАНКОВА ТАЙНА ЗА ДАНЪЧНАТА ПОЛИЦИЯ

Николай Попов, главен данъчен директор, пред в.БАНКЕРЪГ-н Попов, доколко тълкуването на Конституционния съд - че само структури в МВР могат да се занимават с разследване, е пречка за създаването на данъчната полиция към Министерството на финансите?- Становището на Главна данъчна дирекция, включително и на юридическите й експерти, е, че създаването на Служба за фискални разследвания не противоречи на конституцията. За да заработи тя ефективно, ще трябва да бъдат направени промени основно в Наказателнопроцесуалния кодекс. Другите необходими изменения са свързани не толкова с правомощията на тази служба, а с кръга престъпления, които ще разследва, и с начина, по който ще бъдат събирани доказателства в хода на процеса. Оттам евентуално може да се наложи промяна в Закона за специалните разузнавателни средства. Новият специализиран орган ще има основно анализаторски и разследващи функции, като политиците ще преценят какви точно ще са тези функции и как ще се събират доказателства за данъчни престъпления. Но ако той няма достатъчно права да осъществява разследването, то не би могъл да изпълни и ролята, която му възлагаме. Надявам се, че това, което казват юристите на Министерството на финансите и на Главната данъчна дирекция, ще бъде подкрепено от Народното събрание, тъй като е налице достатъчно законово основание за чисто дознателски правомощия на Службата за фискални разследвания.Каквито правомощия има Агенция Митници ли?- По-разширени от тези на Агенция Митници - използване на специални разузнавателни средства, претърсване, изземване на доказателства... Службата ще е един напълно работещ орган, без той да има изцяло полицейски функции.Подготвени са три законопроекта за създаването на такава служба. Бихте ли обяснили каква е разликата между отделните варианти?- В европейските държави има няколко подхода за създаване на подобен специализиран орган, като водещи са традициите, наследени от миналото. Тези служби са главно два вида: първите са военизирани с изцяло полицейски правомощия. Такъв популярен пример е Гуардия ди Финанца в Италия с апарат от 68 хиляди служители, която изпълнява абсолютно идентични на полицейските функции - като почнем от арести, преследване, задържане и стигнем до разследването. Тя е на подчинение на италианското Министерство на финансите, което е още един довод, че военизирана структура може да има и не само към Министерството на вътрешните работи. Вторият тип са чисто разследващи и анализаторски звена пак към министерствата на финансите - така е в Холандия, Франция, Великобритания, Германия, както и в някои бивши социалистически страни. Ние сме предложили, условно казано, мекия вариант - т.е. службата да има анализаторски и разследващи функции. Водещото за нас е качественото и бързо разследване и набирането на годни доказателства. А що се отнася до полицейските функции като арести и т.н., мисля, че и сега Министерството на вътрешните работи има достатъчно капацитет за този вид дейност. Предлагате службата да може да нарежда спиране на съмнителни сделки. Не се ли опасявате, че съмненията ви понякога могат да не се потвърдят и засегнатите фирми да съдят държавата за причинени вреди?- Отново ще повторя, че става дума за правомощия на тази служба, свързани със събирането на годни и качествени доказателства за нуждите на едно наказателно производство. Бързината и спецификата при извършването на данъчните престъпления изискват съществуването на такъв специализиран орган. Данъчното законодателство, за разлика от другото, не е стабилно във времето - то се променя ежегодно, а понякога и много пъти в рамките на една година. Нещо, което не е било престъпление през даден период, може да бъде квалифицирано на един по-късен етап като такова, и обратно. Освен това работата на Службата за фискални разследвания ще бъде насочена срещу данъчните престъпници. Тя няма да работи по всички съмнителни сделки, а ще има специален набор от показатели за селекция на групи лица, към които да се насочи евентуалното разследване. Особено показателни са ДДС измамите. Знаем кои са измамниците, но не ги виждаме в затвора. И ако службата започне да работи пълноценно през тази или следващата година, очаквам голям ефект именно по отношение на борбата с измамите по ДДС. Аз съм сигурен, че при добър подбор на случаите за разследване няма да се стигне до щети, нанесени на коректните фирми. При ДДС измамите ние се натъкваме най-вече на фиктивни сделки, които имат за цел единствено ползването на данъчен кредит и ефективното му възстановяване от бюджета.Разбира се, не можем да имаме 100% сигурност, но и никъде няма 100% сигурност. Когато при осъществяване на своите правомощия Службата за фискални разследвания наруши правата на гражданите, те ще могат да потърсят защита в съда. Когато става дума за административната част от производството, редът за това е разписан много добре в Данъчнопроцесуалния кодекс. Отделно има възможност за защита и по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите. Но аз мисля, че това ще са единични случаи. Искате в Наказателния кодекс да се промени определението за данъчна измама. По какъв начин?- Сегашният Наказателен кодекс визира само четири случая, свързани с престъпления срещу данъчната система. Но някои от тях много трудно могат да се квалифицират като класическа данъчна измама. Там се говори за неподаване на декларация, за неистински документи... Какво значи неверни документи - когато нещо в тях е подправено, когато са издадени от несъществуващи лица или за несъществуващ актив? Един актив, например, може да струва 100 единици, но по време на извършването на сделките стойността му да се е е увеличила десетки и стотици пъти. Това не прави документа неистински, защото в него е отразена вярната стойност, макар и на фиктивната сделка. Когато се правят сделки с увеличаване на стойността на активите, се търсят много начини за доказване на тази стойност, включително оценки от вещи лица. Но самият документ не е с невярно съдържание . Просто документите, предшестващи неговото издаване, могат да бъдат категоризирани като неверни или като грешни.Нямаме определение и за така наречените корпоративни измами, въпреки че още не сме се сблъсквали с тях.Затова ли обикновено давате примера с американския енергиен гигант Енрон, когато говорите за корпоративни престъпления, макар при него да са ощетени акционерите, а не хазната?- Когато едно предприятие реално е на загуба, но по изкуствен път се надуят неговите резултати и се стигне до някаква печалба, после тази печалба се разпределя под формата на дивиденти. Оттам се получава облага за главните акционери, както е в случая на Енрон. Целта на корпоративните измами не е само да се укрият приходи, каквато е практиката в България. След време ще видим и примери за личностно облагодетелстване, чрез ползване на дивиденти от несъществуващи печалби.Да, но бюджетът ще получи данък от несъществуващата печалба...- Ако се прилагат Международните счетоводни стандарти, не съм сигурен, че бюджетът ще получи такъв данък. Тези стандарти дават доста голяма свобода при воденето на отчетността на различните фирми, а ние не сме готови все още за това нещо и е необходимо да бъдем много внимателни. Трябва отсега да подготвяме и хората, които ще се занимават с този вид разследване, и персонала на данъчната администрация. Не бива да гледаме разделно само приходите на бюджета. Представете си едно голямо българско предприятие, което, използвайки недотам легални методи за отчетност, може да повлече след себе си и своите контрагенти. И в резултат да загине цяла една поредица от бизнес дейности заради егоистичните намерения на някого да получава кухи дивиденти.Намерението ви за разширяване на достъпа до банковата тайна срещна сериозна съпротива. Бихте ли обяснили какво точно предлагате и как ще го защитите?- Не мисля, че има сериозна съпротива. Струва ми се, че прекалено абсолютизираме защитата например на банковата и данъчната тайна. Не може един разследващ орган да няма възможност за достъп до този вид информация. Знаете, че банковите преводи се правят в рамките на няколко минути. Ако изпуснем момента, ние рискуваме тези пари да напуснат дори пределите на страната. Целта е да има непосредствен достъп до банковата тайна, да се следи движението по сметките, посоката на преводите, както и лицата, които са получатели и наредители на средствата, за да се види кръгът от участници. Особено когато става дума за ДДС-сметки, набирателни сметки, сметки за доверително управление. Друг е въпросът, че служителите, които ползват този вид информация, ще носят отговорност за нейното разгласяване.Може ли да се каже, че след въвеждането на ДДС-сметката, случаите на т. нар. източване на данъчен кредит намаляват?- Може да има движение по една ДДС-сметка, но ако един по веригата не внесе данъка в хазната, а следващият ползва правото на данъчен кредит или ДДС му бъде възстановен ефективно, бюджетът вече ще е ощетен. ДДС-сметката обаче бе защитна мярка не толкова за бюджета, колкото за бизнеса. Така се гарантира, че ако плащанията са минали през нея, фирмата ще си получи правото на данъчен кредит. След въвеждането на този механизъм от 1 август 2002 г. измамите, извършвани от така наречения рисков контингент (3-5% от лицата), са намалели три пъти. Като нетен ефект за хазната това прави 24 млн. лв. до септември 2003 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във