Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НЕ МОГА ДА ОБЯСНЯ НА ВСЕКИ МИНУВАЧ, ЧЕ СЪМ НЕВИНЕН

СЪДЕБНИТЕ ПРОЦЕСИ СРЕЩУ БАНКЕРИ КАТО ТЕХНОЛОГИЯ НА ОМАСКАРЯВАНЕТО БЕЗХАБЕРИЕТО НА ДЪРЖАВАТА ПРЕДИЗВИКА ФАЛИТА НА МИНЕРАЛБАНКПетдесет и две годишният банкер Владимир Ташков е завършил ВИИ Карл Маркс (сега УНСС). След дипломирането си започва работа като икономист в софийския Завод за резервни части, където се издига до икономически директор. От 1980 г. кариерата му продължава в банковия сектор - първоначално е директор на БНБ - клон 2, в София, а до 1988 г. е ръководител на Краткосрочно кредитиране за оборотни средства в Централното управление на БНБ. От 1988 г. е първи заместник-председател на БСИ МИНЕРАЛБАНК, а след 1992 г. е председател на нейния директорски съвет и изпълнителен директор. На най-високия пост в БСИ МИНЕРАЛБАНК той остава до 1996 г., когато банката е обявена в несъстоятелност. Веднага след затварянето й срещу него и шестима от колегите му в ръководството на банката - Румен Касабов, Кирил Николов, Живко Стоименов, Петко Праматаров, Асен Запрянов и Емил Хърсев, е повдигнато обвинение по чл.282 от Наказателния кодекс за длъжностно престъпление и причинени вреди на кредитната институция в размер на 11.533 млн. щ. долара. След почти шест години съдебни процедури на 27 февруари 2003 г. първата инстанция по делото - Софийският районен съд, обяви всички подсъдими по делото МИНЕРАЛБАНК за невинни. В заключителната част на процеса адвокатите на седмината обвиняеми защитиха и тезата за неприложимостта на прословутия чл.282 от Наказателния кодекс в процесите срещу бивши банкери.Г-н Ташков, може ли да се определи като предрешен изходът от делото срещу вас и бившите ви колеги от ръководството на МИНЕРАЛБАНК? - Не бих казал. За мен беше предрешен - в смисъл че аз и моите колеги нито за момент не сме се съмнявали, че сме невинни, което означава, че нарушенията, в които ни обвиняват, не са извършени. Това беше моя вътрешна убеденост, която се основаваше изцяло на фактите и доказателствата по делото. Такива доказателства имаше още по време на следствието, но въпреки тях то приключи с мнение за съд. Така след две години съдебно производство се стигна до логичното - оправдателна присъда. Не, не мога да кажа, че делото беше предрешено. Но бях абсолютно убеден, че ако се прилага правото - само то и никакви други съображения извън него, присъдата би трябвало да бъде оправдателна, каквато всъщност определи в крайна сметка Софийският районен съд.След като съдът установи, че прокуратурата не разполага с необходимите доказателства за констатирани нарушения, каква е истинската причина за повдигнатите обвинения?- Това е една много дълга тема, но ще се опитам да определя основните причини, които изтъкнах и в съдебните заседания. Искам да уточня, че това е само мое мнение, защото не мога да знам основанията на прокуратурата и следствието. Според мен - основните причини за повдигнатите обвинения срещу всички банкери, ръководили поставените под особен надзор банки през 1997 г., трябва да търсим в тогавашната политическа, социална и икономическа обстановка в България. Имаше масов срив, колапс на финансовата система, огромна инфлация, политическо противопоставяне, огромно социално недоволство и напрежение. Всичко това трябваше да намери някакъв отдушник и банкерите се оказаха най-подходящи да изпълнят ролята на клапа за отпускане на напрежението. Дълбоко мое убеждение е, че превръщането им в мишени отлично обслужваше провалилите се през последните години т. нар. управленски елити. Властта - освен отговори на въпроси, като например за престъпността, за която са отговорни и групировките, мутрите, ченгетата и т.н., трябваше да даде обяснение и на друго едно явление. Тя трябваше по някакъв начин да легитимира огромната имуществена и социална диференциация, осъществила се само за няколко години. Обществото, в което уж по дефиниция всички бяхме равни, скочи във водовъртежа на пазара. Много бързо се натрупаха големи богатства и в същото време икономическите провали породиха незапомнена в България крайна бедност. Голямото мнозинство от обеднелите усеща тази сегрегация като несправедливост, а забогатяването като кражба. Щом като има кражба, значи трябва да се посочи крадец. Вместо да признаят провала си в т.нар. реформи (къде се е чуло и видяло това в България), управленските елити търсят други виновници извън себе си, които да подхвърлят на публично разтерзание, за да се облекчат от собствената си вина. Каква по-добра мишена за това от банкерите. Банката е символ на богатството изобщо - в нея се носи богатството за съхранение, банкерите са компактна група хора - минимум усилия за идентификация и етикетировка. Добре насадена в продължение на 45 години е и масовата представа за банкерите като паразити и спекуланти. Въобще идеална мишена и идеално избрано обяснение за това, кой открадна, кой източи парите на хората. Негативната нагласа, за съжаление, намираше опора и в някои действия и в начина на живот на неколцина банкери, основали и ръководили собствени банки в първите години на прехода. Кой ти гледа конкретното? И едните, и другите са банкери - следователно и едните, и другите са маскари. Така се заклеймяваше по онова време цяло едно професионално съсловие, независимо от персоналните дела на всеки един от ръководителите на обявените тогава в несъстоятелност банки. А защо за изкупителна жертва беше нарочена именно МИНЕРАЛБАНК? - Засега се въздържам да коментирам защо се спряха точно на МИНЕРАЛБАНК. Това, което мога да кажа, е, че в преходния период между две управления на държавата в началото на 1997 г. (след Виденов дойде временното правителство на Стефан Софиянски) бяхме посочени на обществото като престъпници. Провалилото се правителство имаше трескава необходимост да отклони от себе си или поне да тушира народното недоволство. Задаващото се следващо правителство пък трябваше да демонстрира как бързо ще наказва виновниците за тази ситуация, независимо дали те са истинските, или виртуални престъпници. На какво основание тогава прокуратурата повдига обвиненията срещу бившите банкери?- Фактът, че бяха образувани дела за всички банки, обявени в несъстоятелност, сам по себе си не означава, че е налице обективна преценка дали във всеки конкретен случай е извършвано престъпление, или не. Това означава, че с голяма степен на достоверност може да се твърди, че повдигането на обвиненията срещу банкерите в преобладаващия брой случаи е било по целесъобразност, а не по законосъобразност. Делата бяха образувани ангро, за всички фалирали банки. Несъстоятелността автоматично бе приравнена на криминално престъпление. Аз съм далеч от мисълта, че не е имало такива в банковата система в нездравата среда на първите години на българския преход. Не може обаче автоматично да приравняваш фалита на едно търговско дружество с криминално престъпление.Все пак прокуратурата успя да постигне част от целите си?- Не мога да кажа дали прокуратурата постигна целите си, защото мога само да предполагам какви са били, а аз обичам да говоря с факти и доказателства, а не с предположения. Едва ли основната цел на следствието и прокуратурата е била съсипването ни в личностен план, но обективната последица за голяма част от обвиняемите бе именно това - провалянето на тяхната кариера и бъдещето им, притеснение за техните семейства и близките им. Имам предвид хората, които съвестно са си вършили работата, а не някои добре известни юнаци. Това е то технологията на омаскаряването. Даже и да ни оправдаят окончателно, в което аз и колегите ми сме вътрешно убедени - защото истината, обективната истина, е на наша страна, след шест-седем или осем години кой ще се сеща за какво е ставало въпрос. Остава насаденото обществено мнение, че там, в тази банка, имаше нещо, нейните шефове ги съдиха - и това е. Не мога да си сложа една табела на врата Невинен и да ходя така по улиците и да обяснявам всекиму, че сме оправдани. Въобще - битият е бит,... осмяният - осмян. Как се получава така, че почти винаги при повдигането на обвинения срещу всички членове на управителни и надзорни съвети на фалирали банки остава по един, за който не са установени никакви нарушения?- Този въпрос го оставам без всякакъв коментар. Все пак аз не съм между хората, обосноваващи, формулиращи и повдигащи обвинения.При провеждане на разследването следствието и прокуратурата спазваха ли всички законови процедури, или се опитваха да ги заобикалят, за да се сдобият с необходимите им доказателства?- Този въпрос бих желал да коментирам евентуално пред втората съдебна инстанция, която ще гледа делото.Какви бяха причините за обявяването на МИНЕРАЛБАНК в несъстоятелност? - Отговор на този въпрос дават двете експертизи, които бяха предоставени на съда. Едната е по гражданското дело по несъстоятелността на МИНЕРАЛБАНК, тя беше изискана и присъединена като официален документ по обвинението срещу нас. Другата експертиза беше назначена от съда по наказателното дело. В тях ясно, категорично и еднозначно са представени причините, довели до обявяването на МИНЕРАЛБАНК в несъстоятелност. В противоречие с всякаква логика обаче прокуратурата през цялото време твърдеше, че инкриминираните четири кредита, които не представляват дори 1% от активите на банката, са основната причина за фалита й. Това твърдение просто не мога да си го обясня. Не почива на никаква икономическа логика, на никакви икономически анализи и е в пълен разрез със заключенията и на двете експертизи. Основните причини за обявяването в несъстоятелност на МИНЕРАЛБАНК колегите, особено тези с по-дълъг стаж, ги знаят. От една страна, е неравностойното третиране на МИНЕРАЛБАНК и Стопанска банка в сравнение с БУЛБАНК по отношение на външните задължения на България, формирани до 1989 година. Тези дългове на МИНЕРАЛБАНК и Стопанска банка не бяха признати за държавни преди фалита им и двете банки бяха оставени сами да се справят с тези свои пасиви. А активите им, тоест кредитите, които до 1989 г. бяха предоставени на държавни фирми в условията на централизирано планово стопанство, бяха заменени с държавни облигации по приетия в края на декември 1994 г. Закон за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК). Този нормативен документ е ако не престъпление (да не употребявам такива тежки квалификации), поне е най-голямото недомислие в областта на банковото и кредитното дело през 90-те години. Неговото приложение нанесе директна щета на МИНЕРАЛБАНК в размер на 99.3 млн. щ. долара от подлежащи на замяна по този закон, но незаменени задължения на държавни фирми и от начислени, но неплатени на банката лихви за второто полугодие на 1993 година. От друга страна, предоставените ни ЗУНК-облигации бяха със срок на изплащане 25 години при пет години гратисен период, през който главницата не се изплащаше. Лихвата, която получавахме по левовите книжа, бе в размер на едва 1/3 от основната или от Лондонския междубанков лихвен процент (ЛИБОР) по валутните облигации. В същото време МИНЕРАЛБАНК плащаше в пъти по-висока цена за рефинансирането от БНБ, вследствие на което само за две години банката натрупа нови милиардни загуби. Държавата с конкретни свои действия и бездействия (веднъж откъм актива и втори път откъм пасива) изцяло наруши, по-точно разруши балансите (валутен, рентабилитетен, матуритетен) на МИНЕРАЛБАНК. Тази дупка бе около 70% от балансовото й число. Според мен никоя банка в света не би могла да издържи на тези условия, формирани вследствие на държавната политика, и то спрямо кредитните институции, които допреди няколко години са финансирали изцяло държавната икономика. В края на краищата всичко това прерасна в ликвидна криза за МИНЕРАЛБАНК. В началото на 1996 г. бяхме поставени в нокдаун. Тези факти бяха неудобни за оповестяване и на преден план бе изведена тезата, че банката е фалирала вследствие на криминални престъпления. Още веднъж казвам, че включените в обвинителния акт заеми заемат няколко промила от кредитния й портфейл. Може ли те да са основна причина за фалита й? Да не говорим, че кредитите, включени в обвинителния акт, са обезпечени, една част от тях бяха обслужвани преди поставянето на банката под особен надзор и издължени. Тези заеми бяха уредени окончателно след поставянето на банката под особен надзор и преди продажбата й като цяло предприятие. Освен всичко останало това бяха кредити, предоставени чрез Евроенерджи холдинг на изцяло държавните по това време рафинерии Плама и Нефтохим за доставка на суров петрол и той беше закупен и доставен в тях. А другите 60% от кредитния портфейл, които бяха фактически национализирани? Те бяха на стойност около 600 млн. щ. долара. Те да не би да нямат никакво отношение към финансовото състояние на банката?Да, към началото на 1996 г. имаше обективни предпоставки за обявяването на МИНЕРАЛБАНК в несъстоятелност, но за това нещо ние предупреждавахме всички правителства - от първото правителство на Андрей Луканов през 1990 г. до последното на Жан Виденов през 1996 година. Многократно официално сме информирали накъде отива банката и пред БНБ, и пред различни министри, но, общо взето, нашият глас си остана глас в пустиня. И въпреки това от 1990 до 1997 г. сме платили фактически държавен дълг за 535 млн. щ. долара - не с помощта на държавата, а въпреки нея. Периодът от 1990 до 1996 г. може да се определи като тотално безхаберие на правителствата по отношение на МИНЕРАЛБАНК и Стопанска банка. Въпреки че не обичам силните изрази, друго определение не мога да дам. Вие многократно сте предлагали на различните правителства варианти за оздравяването на МИНЕРАЛБАНК, по какъв начин можеше да стане това?- Настояхме държавата и държавните предприятия да погасяват своите задължения. Външните ни задължения трябваше да бъдат признати за държавни, каквито всъщност бяха. Те трябваше да бъдат включени в преговорите за уреждане на задълженията на страната към Лондонския и Парижкия клуб. Предлагали сме конкретни схеми за рекапитализация на банката. Нищо от това не беше възприето и банката беше обявена в несъстоятелност. А пък ние бяхме посочени като престъпници. Някои банкери твърдяха, че ако МИНЕРАЛБАНК и Стопанска банка бяха обявили мораториум по външния си дълг, както навремето направи БУЛБАНК, може би щяха да оцелеят. Вярно ли е това и защо не прибегнахте към това решение?- Някъде към средата на 1990 г. оперативното ръководство на банката обсъждаше и тази възможност, или да го наречем вероятност. Сега е лесно със задна дата да се обсъждат различни хипотетични възможности. Да, включването на задълженията ни в споразумението с Лондонския и Парижкия клуб безспорно кардинално би оздравило и МИНЕРАЛБАНК. Но зависеше ли пряко това от нас, от оперативното й ръководство? За това ние сме настоявали многократно пред правителството и пред преговарящите екипи по дълга, но...! А сега нека да задам и аз един въпрос. А какво би станало с България, ако чисто хипотетично си представим, че още една или две български банки бяха обявили мораториум по външните си задължения? Това би означавало още един огромен международен скандал, тотална финансова изолация на страната и практическо блокиране на разплащанията по външната й търговия. И можеше ли оперативното ръководство на МИНЕРАЛБАНК да вземе и изпълни такова решение в конкретната обстановка на 1990 и 1991 г. без санкция на изпълнителната власт в държавата, респ. без санкция на основните акционери в нея - БНБ и БВТБ, по онова време? Така че още веднъж казвам - сега е лесно да се обсъждат възможности и рецепти със задна дата. Народът го е казал най-точно: Когато се обърне колата - пътища много. Трябва да се мисли и действа, преди колата да се е обърнала.

Facebook logo
Бъдете с нас и във