Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НЕ Е СТРАШНО ДСК ДА Е ПУБЛИЧНО ДРУЖЕСТВО

През последните няколко седмици се чуха много противоречиви и предимно негативни мнения по повод приватизиране на част от акциите на Банка ДСК през фондовата борса. Приватизация през борсата като самоцел - това наистина би било глупаво. Запознавайки се с различните изказванията обаче, имам чувството, че никой не чете внимателно или не иска да изслуша другите мнения. Нещо повече, за кой ли път натрапчиво се противопоставят не принципи, а институции и институционални отношения. Този път се противопоставят интересите на инвеститорите срещу потенциала на борсата като публично тържище. Като че ли принципите на борсовата търговия са заплаха за интересите на инвеститорите... Доста спорен, според мен, е и моментът до каква степен и по какъв начин публичното предлагане на акции застрашава интересите и на стратегическите инвеститори. Приватизацията през борсата е един прозрачен и подвластен на закона процес.Твърдението, че акциите на Банка ДСК ще се продадат за жълти стотинки поради използването на компенсаторни бонове по принцип, е несериозно. Ако има създаден пазар на бонове, то и цената им ще се увеличи. А може би някой иска да направи така, че с компенсаторни бонове да се купуват само остатъчни боклуци от приватизацията? В този смисъл обвиненията към икономическия екип не са сериозни. Нали затова гласувахме за тях, защото те бяха тези, които обещаха бърза и прозрачна приватизация? Да не би на някого сега този начин на приватизиране да не му отърва? Може да се спори точно колко процента от акциите на Банка ДСК трябва да се пуснат на борсата. Но не смятам, че под въпрос трябва да се поставя самата продажба на акции на банката на борсата. В момента акцентът в дискусиите е върху серия от въпроси, свързани със стратегията за продажбата на Банка ДСК. Кога да я продадем - след преструктурирането на институцията или преди това? Или да не я приватизираме? Да се запази ли преобладаващото държавно участие в Банка ДСК? Разбира се, обсъждането на този тип въпроси трябва да става много внимателно и професионално.Нека се замислим - има ли сегашният мажоритарен собственик (държавата) достатъчно ресурси за преструктуриране на Банка ДСК? И колко време би продължил един такъв процес? Очевидно е, че са необходими поне две години при условията на наличните ресурси (парични, човешки, мениджърски, ноу-хау и прочие). Това няма ли да ерозира позициите на Банка ДСК? Реално конкуренцията в банковия сектор се движи от чуждестранни инвеститори, които притежават изключително голям дял от банковия сектор на страната. В този смисъл съображенията, че банката трябва да остане държавна или да се преструктурира и после да се продава, са най-малкото странни. Защо да не погледнем под друг ъгъл. Някой стратегически инвеститор иска да я купи във вида, в който се намира банката, и да я преструктурира по начина, по който той смята за нужен. Сигурни ли сме, че ще я преструктурираме така, че тя да стане по-атрактивна? А ако стане по-неатрактивна? Доводите да не приватизираме Банка ДСК, защото част от населението ще остане без банково обслужване, просто са умилителни. Банкирането не е социална или благотворителна дейност. То е подчинено на принципите за възвръщаемост на инвестициите и на капитала. Не мога да приема, че един банкер може да се ръководи от социални приоритети, които да са в пряка вреда на икономическите интереси на банката и нейните акционери. Дори и на нейните клиенти! Е, питам се какво ще стане с парите на народа (разбирай парите на населението, които съставляват над 70% от депозитната база на банките в България). Нали ако не се управляват ефективно (т.е. срещу добра възвръщаемост), ще пострадат отново хората?По същия начин не приемам доводите, че трябва да запазим Банка ДСК, защото, видите ли, тя била най-големият купувач на държавни ценни книжа ДЦК, които пък от своя страна не са особено атрактивни. И ако тя спре да купува, какво ще стане с бюджета? Дайте да се разберем. Какво искаме да бъде ДСК? Търговска банка или касичка на бюджета. Аз мисля, че прекаленото обвързване на една банка с политиката на правителството е доста опасно. Какво ще стане, ако правителството намали рязко или спре емитирането на ДЦК? Истината е, че при определени условия банка с подобна експозиция може да изпадне в сериозна криза, ако трябва - както е в случая с Банка ДСК, да трансформира бързо значителна част от активите си в други доходоносни активи. Загубите, разбира се, ще са за сметка на акционерите и на вложителите.В заключение не виждам защо банката на народа да не попадне в известна степен в ръцете на народа, като стане публично дружество. Знам колко е неприятно да управляваш публично дружество, да се налага да даваш отчет не само на тесен кръг хора, а и на много дребни акционери, които ти мътят водата. За съжаление това са част от принципите на пазарната икономика. И ако не ги спазваме, няма нужда да си играем и на демокрация. Не е ли по-просто да си изберем стратегически партньор и да му дадем да управлява и нашата страна. Сигурно ще се намери някой, който е доказал, че може да управлява добре собствената си страна - да му дадем и нашата, белким прокопсаме!Виктор Папазов - член на съвета на директорите на Българска фондова борса

Facebook logo
Бъдете с нас и във