Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НАВРЕМЕТО НЕ ИСКАХ ДА РАБОТЯ В БАНКА

Райко Карагьозов пред в. БАНКЕРЪГ-н Карагьозов, работите в банковия сектор вече 26 години. Как попаднахте в този бизнес?- След като завърших ВИИ Карл Маркс, бях изпратен - по разпределение (б.ред. такава беше практиката на държавното висше образование тогава) в Банка ДСК. Отидох там заедно с Добрин Пинджуров, който от години е началник на дирекция Бюджет в Министерството на финансите. Сега, като се видим двамата, си спомняме, че когато излязохме от икономическия институт през 1977-а, имахме две възможности за работа - в БНБ или в ДСК. По онова време председателят на спестовната каса Иван Грозев ни казваше: Елате при мен, бе. Тя, касата, след време ще стане банка. А ние му отговаряхме: Ама ние искаме да работим в каса, не в банка.Двамата с Пинджуров станахме служители на ДСК на 20 септември 1977-а, но се бяхме заклели, че изтече ли ни тригодишният срок на разпределението, ще напуснем. Аз дори си бях набелязал къде ще работя след това. Бяха ми предложили да стана началник на планов отдел в завода за цветни метали Димитър Ганев на гара Искър в София. Но когато навлязох в работата в касата, ми стана интересно и реших да остана в нея.Хората, които ви познават, твърдят, че сте започнал като служител на гише. Вярно ли е?- Първото ми назначение в ДСК бе в една служба Представителства, която обслужваше сметките на пощенските клонове. После се занимавах с детските влогове, а като направих четири месеца стаж, ме прехвърлиха в софийския клон Жилищно кредитиране на ДСК. Там заедно с Добрин Пинджуров работихме на гише Информация - обяснявахме на гражданите какво да направят, къде да отидат. Това бяха първите ми месеци в спестовната каса. А иначе съм преминал през всички нива на административната й йерархия...За да се стигне до избирането ви за заместник-председател на ДСК. Имаше ли някакви предварителни уговорки с вас, преди да стане това?- Бях назначен за заместник-председател на касата през 1992 година. Това е една много дълга история. Имаше идеи в ръководството на касата да влязат хора от различни политически сили и аз въобще не очаквах, че ще ми предложат тази длъжност. Но тогавашният министър на икономиката Димитър Луджев ме извика и ме попита дали ще приема да стана заместник-председател на касата. По това време бях стигнал до главен директор на ДСК по влогонабирането и прецених, че няма да ме затрудни, ако се съглася да стана заместник-председател. Е, без проблеми не се мина, тъй като по-възрастните колеги смятаха, че за да бъдеш заместник-председател, трябва да си поне на петдесет и пет години. Оказва се, че сте станал началник на бившите си шефове. Те как приеха този факт?- Нямаше някакви сътресения. Общо взето, всичко мина гладко. Аз умея да работя с хора. Вярно е, че съм малко нервен човек, но се ядосвам на колегите си само когато става въпрос за работа. Никога не съм се карал с някого от служителите си само защото не го харесвам. При мен няма такова нещо.През 1997 г., при правителството на Иван Костов, бяхте освободен от длъжността заместник-председател. Очаквахте ли това да се случи?- Не. За мен това бе изненада, защото по това време ДСК бе в добро финансово състояние, независимо от ударите, които понесохме по време на финансовата криза през 1996-а и началото на 1997 година. Тогава успяхме да удържим на масираните тегления на пари от касата и да запазим лидерските й позиции на българския банков пазар. Затова не очаквах да ме освободят, още повече че не се предвиждаше някаква смяна на собствеността на ДСК, която да налага промени в ръководството й. И честно да си кажа, през 1997-а приех уволнението ми по-тежко, отколкото през 2003-а, когато шефовете на новия собственик на Банка ДСК - унгарската OTP, решиха да ме освободят.Каква е причината за това?- Много просто. Казах ви вече, че през 1997-а банката бе в добро състояние и не се планираше приватизацията й. В този смисъл мотиви за смяната ми нямаше. Докато, когато през септември 2001-ва бях поканен да се върна в Банка ДСК като изпълнителен директор, бях абсолютно наясно, че основната задача на мениджърския й екип ще бъде да се подобрят финансовите й резултати, за да може тя да бъде продадена изгодно. И никой не ми гарантира, че след приватизацията на банката ще остана в управителния й съвет. Така че аз бях подготвен за тази смяна. А обясниха ли ви през 1997-а защо ви сменят?- На практика не. Казаха ми само, че ще ме освободят поради съкращаване на щата. Звучи смешно. А за истинските причини не мога да ви кажа. Никога не съм питал за тях.Знаете ли причините за сегашното ви освобождаване?- Да, тук съм напълно наясно. Новите собственици не ме преназначиха на длъжността изпълнителен директор, защото не се вписвам в управленската им схема. Не знам... Вероятно не са харесали забележките ми по структурата на продуктите, които вече приватизираната Банка ДСК предстои да предлага. Моето мнение е, че те трябва да са съобразени с българската специфика. Не мисля, че е редно някой да влезе с каската, да ти я нахлузи на главата и ако не ти става, да ти рендосва главата, вместо да смени каската.Когато започна приватизацията на Банка ДСК, бе обявено, че най-важният критерий ще е цената. А по оценките на финансовата и политическата общност цената от 311.1 млн. евро, която купувачът OTP плати на Банковата консолидационна компания, е много добра. Не коментирам дали това бе най-добрият купувач, но цената е много добра. А това означава, че мениджмънтът на Банка ДСК си е свършил работата. Логични ли са тогава промените в ръководството на банката? Разбира се, този въпрос е риторичен.Вярно ли е че шефовете на OTP са ви предложили да останете в Банка ДСК на по-ниска длъжност, но с по-висока заплата?- Истината е, че предложиха да ми запазят заплатата и да ме назначат на по-ниска длъжност - ръководител на един нов централен клон, който ще се занимава с корпоративното кредитиране. Между другото, ще подчертая, че заплатата, която ми предлагаха, е много по-висока от тази, която ще вземам като прокурист на Общинска банка. Аз обаче не приех и напуснах. Смятам, че в Банка ДСК съм си изпълнил ангажиментите, които поех, когато станах неин изпълнителен директор. Освен това мисля, че в една българска кредитна институция като Общинска банка мога да се опитам да прилагам нещата така, както аз ги виждам, и да не се подчинявам на някакви догми, които изключват мнения, различни от тези на големите началници.Бил ли сте предаван от хора, на които сте вярвали?- Разбира се, и то неведнъж. Но това не бяха предателства, които ти съсипват живота, а такива, които те карат да преосмислиш вижданията си за него. Интересно е да наблюдаваш как хора, които са ти казвали, че ти дължат много, в момента, в който вече не си техен началник, минават на другия тротоар, когато се засечете на улицата. Изглежда, някои се страхуват, че ако не прикрият познанството си с теб, това може да им се отрази на служебното положение. Тъжно е. Особено като се сетя, че аз лично не съм уволнил нито един от хората, които работиха с мен. Имаше само един случай, в който освободих един началник на управление, и то защото той не изпълни разпорежданията ми за критериите за работа на неговата структура.Сещам се за един случай, който остави в мен много горчилка. Когато през 1997-а бях освободен от длъжността заместник-председател на ДСК, влязох в един от клоновете на касата като клиент. Човек от охраната ме спря и каза: Г-н Карагьозов, наредено ми е, преди да ви пусна да влезете в клона, да се обадя на началника. Това много ме обиди (бел. а. - очите на Карагьозов се насълзяват) и си тръгнах. Но тези неща се случват в живота. Те ти дават възможност да прозреш каква е цената на хората, които те заобикалят. Важното е човек да има сили да продължи напред. А аз мога да го направя.

Четете още

Банкеръ Weekly
тренд

Банковите служители бягат при фирмите

Най-високо платеният сектор вече се срина до третото място. Още »
Банкеръ Weekly
криза

Банковите заплати се сриват

Текучеството е огромно, заплатите - 700 лева. Още »
Банкеръ Weekly
изотзад

Мръсните тайни на банковите клонове

Не били само ниските заплати, лошият психоклимат гонел банковите чиновници Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във