Банкеръ Daily

Финансов дневник

Напънът за Еврозоната ще затегне кредитирането

Желанието на правителството на всяка цена още през следващата година България да бъде приета в Европейския банков съюз, за да може да се включи  и в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото - ERM II, ще има пряко отражение  върху финансовите интереси и на фирмите, и на обикновените граждани. Става дума за тези, които са и кредитополучатели. Но пък в България, както и навсякъде в повече или по-малко  развитите държави, компаниите, които работят без кредити, и хората, които живеят без заеми,  не са чак толкова много. А всяко влошаване на условията за кредитиране получава доста силен, и то негативен обществен отзвук.

Но да се върнем конкретно към приетия наскоро  план за действие на изпълнителната власт за влизане в европейския банков съюз. В него е записан следният ангажимент: "Приемане от Народното събрание на промени в законодателството с цел въвеждане в Закона за кредитните институции на макропруденциални инструменти, позволяващи налагането на системно ниво на изисквания към кредитополучателите". Срокът, предвиден в плана за изпълнението на тази задача, е декември 2018-а.

Сложната терминология, използвана в правителствения план, прикрива едно много простичка идея. И тя е

банките да затегнат допълнително условията

при които ще отпускат кредити  както за населението така и за фирмите. Тук веднага ще се намерят хора, които ще обърнат внимание на факта, че цялата философия на т. нар. макропруденциален или благоразумен надзорен е да  ограничава прекомерния апетит на банките да поемат финансов риск - с други думи, да инвестират привлечените средства в прекалено рискови активи. А именно кредитите са едни от активите с много висок риск. Неслучайно стандартно определената в европейските надзорни документи стойност на риска по един кредит е 100% от размера му. Стандартният подход в макропруденциалния надзор обаче е банките да покриват поетия риск с капитал или да го намаляват с приети от тях обезпечения. Колкото са по-високи степента на ликвидност и размерът на обезпеченията, толкова повече  намалява  рискът по кредита, който те покриват. Предполага се, че с промените в Закона за кредитните институции, за които става дума в правителствения план за действие, всички тези изисквания ще бъдат допълнително завишени. Но налагането на

изисквания към кредитополучателите

е нещо съвсем друго. Какво точно - ще се разбере, когато правителството публикува конкретните предложения за промени в Закона за кредитните институции. Отсега обаче може да се предполага, че за фирмите част от тези изисквания ще са свързани с документите им за финансова отчетност, с инвестиционните им планове, както и с измененията в движението на паричните им потоци. Подобни промени ще са в съзвучие с прилагането на Международен счетоводен стандарт 9 по отношение на предоставянето на фирмени заеми и тяхното провизиране. Например независимо че един фирмен кредит е обезпечен на 120% с недвижим имот, той ще се смята със 100% риск, ако компанията, която го е получила, не може да покаже достатъчно големи по размер нетни приходи, които през следващите три години да гарантират безпроблемното обслужване на задълженията й. Или пък ако

стойността на обезпечението

е под 100% от предоставения на фирмата заем, ще се смята, че въпросният кредит също съдържа 100% риск.

Според някои финансисти подобни правила ще се въведат  като изисквания и към гражданите, кандидатстващи за потребителски и жилищни кредити. Те ще бъдат свързани с размера на доходите на лицето, искащо заем, както и със стойността на обезпечението, което предлага. Последното - за обезпечението, ще важи най-вече за жилищните имоти.  Не е изключено в закона да се въведе скала, при която в зависимост от стойността на ипотекирания имот да се определя и размерът на риск, който носи един кредит. Например ако стойността на имота е 150% от размера на кредита, рискът  по него да е 50% от дължимата сума. Ясно е, че банките ще завишат исканията си за обезпечения  или пък ще вдигнат лихвите - защото нивата на лихвите отразяват най-вече нивата на риска по заемите, по които се начисляват.

Същото се отнася и до равнището на

доходите на гражданите

И в момента банките изискват от хората, на които дават заем, да имат доходи, които  им позволяват да разполагат с достатъчно средства, за да живеят и да си плащат сметките, след като си платят вноската. Поради това, според добрите банкови практики, кредити се предоставят в размер, при който погасителните вноски да не са повече от половината или до  две трети от  дохода на лицата, които ги получават. Например ако един гражданин има месечен доход от 1500 лв., месечната му вноска по заема не бива да е по-голяма от 750 или от 1000 лева. При това става дума за доходи, които са обложени с данъци и по които са платени осигуровки. Повечето банки не признават приходи, които не могат да проверят в Националния осигурителен институт. Но това  е според т. нар. добри практики, които не са нормативно установени. Впрочем когато има икономически ръст, банките са склонни да отстъпят от тези добри практики и да поотстъпят пред  засиления си апетит към печалби и риск, и  да либерализират критериите за кредитиране на гражданите. Подозираме обаче, че подготвяните промени в Закона за кредитните институции ще имат за цел силно да ограничат подобни възможности за либерализация на кредитните изисквания.

Ако изложените дотук очаквания за затягане на правилата за кредитиране се сбъднат, макар и наполовина, предстоящият преглед на качеството на активите на българските  банки, който ще бъде проведен  под егидата на Европейската централна банка, може да има един много неприятен ефект за икономиката ни. И той е

стагнация в предоставянето на заеми

Такъв ефект се получи при  предния преглед на качеството на активите, извършен през 2016-а. Още докато се  подготвяха за него, а и когато вече се провеждаше, банките буквално блокираха предоставянето на заеми и наблегнаха върху събирането или продажбата на вече предоставени проблемни кредити. Компаниите, които имаха проблеми с доказването на достатъчно високи и стабилни нетни приходи и с предоставянето на солидни обезпечения, станаха нежелани за банките кредитополучатели. Същото се отнася и за много от гражданите с подобни проблеми, много от които бяха буквално  оставени в ръцете на фирмите за бързо кредитиране, тъй като достъпът им до банков кредит бе или отказан или им се предлагаха  условия, които много приличаха на тези на лихварите. Неслучайно някои големи банки у нас развиха паралелно бизнеса със свои фирми за бързо кредитиране. Секторът започна да излиза от кредитната стагнация едва в средата на  2017-а и първото по-чувствително нарастване на новите заеми  се забеляза  едва в началото на 2018-а. Сега този ръст отново може буквално да изчезне и да се върнем към потискащата картина от 2016-а - сега вече  заради ангажиментите, които правителството смята да поеме  с надеждата, че ще му позволят  България да прекрачи в ERM ІІ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във