Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НАМАЛЯВАНЕТО НА КРЕДИТИТЕ ЩЕ ИЗЧИСТИ СЛАБИТЕ ФИРМИ ОТ ПАЗАРА

Димитър Костов - изпълнителен директор на банка Алианц България и председател на УС на АТБ, пред в. БАНКЕРЪГ-н Костов, какъв е ефектът от мерките, които БНБ взе за намаляване, на ръста в кредитирането?- На този етап е рано да се каже. Мерките са взети наскоро. Но това, което ще има много по-голям ефект върху намаляване на ръста в кредитирането, не са точно ограниченията на БНБ, а бюджетните средства оставени от Министерството на финансите на депозит в банките, които то започна да изтегля от тях от май 2004-а. Ефектът от всички тези мерки ще проличи един-два месеца след като са приложени. Като председател на УС на АТБ сте присъствали на заседанието на управителния съвет на БНБ, на което бе взето решение 4% от средствата, които банките са привлекли за срок от две и повече години, да се заделят като задължителни минимални резерви. Защо БНБ не прие предложението на АТБ да плаща лихва върху тези резерви?- Вижте. Трябва да знаете, че в последна сметка най-важното нещо за банките е макроикономическата стабилност в държавата и ние не можем да се противопоставим на политика, която поддържа тази стабилност. Затова ние се отнасяме с разбиране към цялостния пакет от мерки за нейното осигуряване. Това, което обаче обявихме пред Централната банка, е, че трябва да се вземат мерки подкрепящи управлението на ликвидността в кредитните институции. Поинтересувахме се дали има начини за изчистване на евентуални чакащи плащания в сетълмента и ни бе обяснено, че именно за тази цел създаден гаранционният фонд към системата за брутни плащания в реално време (РИНГС). Централната банка дори е провела симулативни тестове за това, как ще работи този фонд, и те са показали, че той ще действа безотказно. Освен това заявихме, че би трябвало да има по-голяма прозрачност при вземането на решения от страна на Министерството на финансите, когато то реши да прави или да тегли депозити от банките...Аз ви питам защо БНБ не прие предложението ви задължителните минимални резерви да се олихвяват?- Този въпрос бе поставен от нас като тема за обсъждане. Смятам, че той тепърва ще бъде разискван.Защо в бъдеще?- Не сме очаквали, че този въпрос може веднага да се реши. Плюс това той не е проблем на БНБ.Как така?- Начисляването на лихви по задължителните минимални резерви ще засегне в крайна сметка бюджета на държавата, тъй като ще доведе до намаляването на вноската на БНБ в хазната. Затова мнението на Министерството на финансите, дали БНБ да плаща лихва на банките по задължителните резерви, е много важно.Тогава защо не предложите резервите вместо в пари по сметка в БНБ да се поддържат в държавни ценни книжа? При това положение БНБ няма да прави допълнителни разходи и вноската й в бюджета няма да намалее. В същото време банките ще бъдат стимулирани да купуват ДЦК-та, търсенето им на пазара ще се увеличи, което ще намали доходността им, а оттам и разходите на правителството по обслужването им...- Това за поддържането на задължителните минимални резерви в държавни ценни книжа никога не бих го предложил.Какво й е лошото на тази идея?- Тя противоречи на Валутния борд.В какъв смисъл?- В смисъл, че се създава възможност в един момент БНБ да стане кредитор на бюджета. Представете си, че задължителните минимални резерви наистина се поддържат в ДЦК. Те автоматично попадат в пасива на управление Емисионно, който е покрит с активи, инвестирани в чуждестранна валута, или, казано по друг начин, с валутния резерв. Ако се създаде ситуация, при която БНБ трябва да задържи задължителния минимален резерв на една банка, вместо на левове ще стане собственик на ДЦК-та. С други думи, ще се превърне в кредитор на бюджета, а това противоречи на принципите на Валутния борд и е забранено в Закона за БНБ. Има само едно изключение и то засяга кредитите, които държавата получава от МВФ и които преминават през Централната банка.Веднага след като БНБ реши банките да заделят 4% ЗМР-та върху привлечените за срок от две и повече години средства, основната лихва се покачи. Не се ли опасявате, че крайният ефект от тази мярка на БНБ ще оскъпи кредитите за фирмите и гражданите?- Ами то това е ефектът от мерките. Кредитирането е пазарен процес. Фирмите и гражданите търсят заеми, а банките ги предлагат. Балансът на това търсене и предлагане се постига на някаква цена, при която банката отпуска заема, а клиентът й преценява, че може да го вземе и да го обслужва. Когато поради различни фактори тази цена се повиши, балансът ще бъде променен - с други думи, някои клиенти ще преценят, че цената, при която им се предлага кредитът, е неизгодна и ще се откажат от него. При по-високата лихва заеми ще могат да се получават само за високоефективни проекти, които носят добра печалба на фирмите.Да, но мерките се вземат най-вече за ограничаване на ръста на заемите за граждани, а не на този за фирмите. Не е ли така?- Не. Вярно е, че ръстът в потребителското кредитиране е най-висок, но обемите при него не са най-големи. Причината за голямото увеличение на общия обем на отпуснатите заеми са големият обем на нови кредити, които са отпуснати на фирми, занимаващи се с внос и търговия на стоки за бита. Делът на заемите за тези дружества в общия обем на кредитирането е нараснал от 30-34% в края на 2002-а до 41-42% в края на 2003 година И дейността точно на тези фирми влияе пряко върху увеличението на вноса и води до нарастването на търговския дефицит, което безпокои всички ни.И все пак хората са склонни да вземат заеми и при по-високи лихви, просто защото са им необходими пари. Смятате ли, че при това положение дори и след въвеждането на мерките на БНБ кредитирането ще намалее?- Ще ви повторя, че никой няма да вземе заем, чиято лихва е по-висока от възвръщаемостта, която кредитополучателят разчита да му донесе проектът, в които смята да инвестира. Затова при по-високите лихвени равнища търсенето на заеми ще намалее. И поради липсата на средства ще се внасят по-малко потребителски стоки.Но дори това да стане, вносът едва ли ще бъде намален като цяло, тъй цените на петрола се увеличават, а горивата са много съществена част от нашия внос. Как ще бъде решен този проблем?- С повишаване на ефективността на фирмите и на икономиката като цяло. Точно тази е целта на мерките за структурните реформи, които са предвидени в споразумението с МВФ. Някои от тях например трябва да развият така наречения режим на вход и изход.Какво ще рече това?- Това означава да се намали прекомерната бюрокрация, с която се сблъсква предприемачът при започването на своя бизнес, и в същото време да се улеснят процедурите по обявяване в несъстоятелност на неплатежоспособните дружества, които пречат на останалите фирми. С други думи, на пазара да останат само жизнеспособните фирми. Ето по този начин ефективността на икономиката ще бъде увеличена.Като стана дума за фалити, не мислите ли, че поради големия обем отпуснати заеми банките са застрашени да понесат значителни загуби от обявяването на свои длъжници в несъстоятелност. Не прилича ли сегашната ситуацията на тази през 1996 г., когато много кредитни институции фалираха, защото техните клиенти не им върнаха заемите?- Има една голяма разлика. През 1996-а повечето от банките бяха с отрицателен капитал. А сега той е значителен. Капиталовата адекватност на системата е над 21 процента. А знаете, че по наредба 8 минималният й размер в България е 12%, докато световният стандарт е 8 процента. С други думи, повечето български банки разполагат с достатъчно висок капитал, който да им позволи да издържат евентуални сътресения в производствения сектор, водещи до проблеми в обслужването на заемите.Само че някои експерти в БНБ твърдят, че заслугата за тази висока капиталова адекватност на системата (21%) е на БУЛБАНК и на още една-две големи кредитни институции. А голяма част от останалите банки са много близко до минимума от 12 процента...- Моето впечатление е, че банките, които имат по-агресивна кредитна политика, не са тези, които са с капиталова адекватност, близка до минимума от 12 процента. Най-агресивно поведение имат банките, при които съотношението на капитала спрямо активите е най-високо, а делът кредитите спрямо активите е най-ниско. И тяхната експанзия при отпускането на заемите е обяснима. Все пак те трябва да оползотворят излишъка на капитали, като го инвестират възможно най-доходно. И обратното - при банките с ниско съотношение на капитала спрямо активите и висок дял на кредитите в балансовото число се забелязва забавяне в темповете на отпускане на заеми. По мои груби изчисления потенциалът за нараставане на кредитите в банковата система е около 700 - 800 млн. лева.От думите ви излиза, че банковата система у нас се саморегулира. Защо тогава е необходимо да й бъдат налагани допълнителни ограничения?- Проблемът е, че една част от кредитния ръст е финансиран от чужбина, а не от спестяванията на българските фирми и граждани. Ако се отвори статистиката на БНБ по външния дълг, ще се види, че през 2000-2001 г. задълженията на банковия сектор към чуждестранни кредитори са били от порядъка на 300 - 350 млн. долара. В края на 2003 г. те вече са 850 млн. долара. Това е един сериозен ръст на привлечени отвън ресурси. Както вече казах, мерките на БНБ водят до повишаването на основната лихва в България. И това ще принуди банките с привлечените от чужбина средства да предоставят заеми само на фирми, които инвестират в проекти с много висока възвръщаемост. Така, първо, ръстът в кредитирането ще намалее и, второ, заеми ще получават само фирми, които са високоефективни и имат големи приходи от дейността си. По този начин ще бъде стимулирано развитието само на конкурентоспособните дружества, което в дългосрочна перспектива ще доведе до повишаване на конкурентоспособността на икономиката ни като цяло и ускоряване на ръста на износа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във