Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Наложих дойче марката на Ан Макгърк на излет на Витоша

Красимир Ангарски, бащата на валутния борд, пред в. „БАНКЕРЪ“

Г-н Ангарски, моля Ви разкажете предисторията на валутния борд.

- Късната есен на 1996 г. имаше обсъждане в една от парламентарните зали - бях поканен от Жан Виденов, наред с финансистите Иван Илиев, Иван Ангелов, Милчо Стоименов, Стоян Александров, Емил Хърсев  и други. Дали да се въведе валутният борд - толкова тежка беше вече ситуацията. Освен мен всички други бяха против валутния борд, защото щял да отнеме суверенитета на България. След заседанието Костов ме покани в кабинета си, заедно с Румен Аврамов, за да обсъдим този въпрос, тъй като по онова време и СДС беше против валутния борд.

След това Петър Стоянов беше избран за президент и той назначи служебния кабинет, който започна незабавна работа по реформите. Финансов министър беше Светослав Гаврийски, а аз бях изпратен като специален пълномощник на президента в кабинета и дори имах право на вето.

По средата на мандата на служебното правителство президентът ни изпрати в САЩ със Софиянски като служебен премиер, където постигнахме безпрецедентно споразумение с МВФ за подкрепа на България, без да има парламент, благодарение на авторитета на президента, който бе единственият политически гарант в държавата по това време.

В началото даже Камдесю, управляващ директор на МВФ, каза, че не вярва на България, защото дотогава само сме обещавали реформи и не сме ги правили.

Мен ме интересува кой персонално ще направи борда и ще носи отговорност за него, каза той. А Софиянски, без да ме е питал, посочи мен и каза - него ще го направим министър и ще носи пряката отговорност. Така и стана, след връщането в България президентът ме назначи за министър, отговарящ за икономическата политика и разработването на законите за валутния борд и за отношенията с международните финансови институции.

Как потръгна работата по-нататък?

- В следващите 45 дни с помощта на Международния валутен фонд и експертите  от БНБ - Борислав Стратев, Валери Димитров и Димитър Ананиев, разработихме законите, а със Сашо Божков - програмата за реформи, в която имаше 17 предварителни и 21 следващи условия, едно от които беше въвеждане на валутен борд, тъй като, както вече казах, доверието към България беше нулево. Служебният кабинет изпълни условията, които той беше поел за разработване на законите за валутния борд и програмата за финансова стабилизация и  структурна реформа.

Получавахме постоянна денонощна помощ от мисията на МВФ, тогава ръководена от Ан Макгърк. Така че правителството на Иван Костов получи готова управленска програма и закони, които бяха приети от Народното събрание. На практика, когато встъпи в длъжност правителството на Иван Костов, вече беше осигурено с подробна програма за реформата и въвеждането на валутния борд и дори с приети закони. Разбира се, Иван Костов е много сериозен и задълбочен финансист, който пое щафетата, така да се каже „с летящ старт“, но за мое голямо съжаление след втората година намалиха темпа, успокояваха се с това, че имат сигурен втори мандат.

Постигнатият обществен консенсус, подкрепата от всички политически сили, подкрепата от международните финансови институции и експертната подкрепа бяха от решаващо значение за валутния борд.

Защо успя Валутният борд у нас?

- Мощната политическа подкрепа и консенсусът в държавата бе най-важното условие за успеха на Валутния борд. Началото на силната политическа подкрепа бе дадено с декларациите, подписани при президента Петър Стоянов на 4 и 10 февруари. В тях, освен съгласието за предсрочни избори, беше изразена и подкрепата за валутния борд. В декларацията от 10 февруари всички парламентарно представени политически сили се съгласиха да подкрепят безрезервно въвеждането на валутен борд. Формулировката беше такава, че независимо от резултатите на изборите, след това, който и да направи правителство, ще е задължен да въведе валутен борд. С това се сложи точка на политическия спор да има или да няма борд.

Изключително силна беше подкрепата на Международния валутен фонд и Световната банка. Тя бе получена след няколко пътувания до САЩ. Първото пътуване беше на няколко депутати от опозицията, водени от Иван Костов. Пристигнахме във Вашингтон. Първоначално разговори с Международния валутен фонд ни бяха отказани. Предлогът беше: „Имате си правителство (на власт беше Жан Виденов) и то ще решава какво да прави“. От МВФ ни обясниха, че за валутен борд ще работят с всяко едно правителство.

Основното настояване беше Виденовото правителство бързо да въвежда борда, а то нямаше политическа воля за това. Във Вашингтон явно не бяха наясно с политическата ситуация в България, а тук вече бяха започнали протестите и рейтингът на правителството беше паднал до 17 процента.

Решаваща беше срещата с управляващия директор на фонда - Стенли Фишер. Като отидохме и гледаме една голяма зала, пълна с хора на Фишер - поне 10 души експерти се бяха строили. Ние седнахме срещу тях с Иван Костов, Муравей Радев и посланичката ни в САЩ. Иван Костов представи социологическите анкети. Стенли Фишер каза, че ще ни подкрепят, но поиска разработване на програма. Така това пътуване приключи с голям успех.

След това пътувахме отвъд Океана по време на служебния кабинет със Стефан Софиянски. Това беше много атрактивно пътуване, аз пак бях в делегацията, но вече като действащ икономически секретар на президента. Пристигнахме в Щатите - срещнахме се с Камдесю, бяхме и в Световната банка. Срещата в МВФ беше уникална. Камдесю ни покани на обяд. Той директно ни каза: „Аз на България не вярвам, тук пред мен стоеше един министър, обещава, обещава, а после не направи нищо.” Без да казва име. Аз седях до Камдесю, а отсреща беше Стефан Софиянски.

Камдесю каза: „Един министър вече ме подведе, сега ми идвате безпрецедентно от служебен кабинет, после ще има друг премиер, аз искам да знам кой е човекът, който ще направи валутния борд у вас. Софиянски, без много да му мисли и да се колебае, му каза: „Ето го, той (сиреч аз) ще бъде, него ще го направим министър и той ще направи борда.” Аз онемях. Камдесю веднага се обърна към мен и ме попита: „Можеш ли да се справиш?“.

Замислих се, ако кажа, че не мога, ще изложа министър-председателя и президента, защото съм негов съветник. Ако пък кажа мога и не се справя за 45 дни, какво ще стане с мен? Това ми дойде като гръм от ясно небе. А Камдесю ме пита: „Правил ли си друг път закони?“. Казах му, че съм правил данъчните закони на България. Стиснахме си ръце и Стефан извика журналистите, за да им съобщи новината. Така, абсолютно неочаквано за мен, се реши, че ще правя валутния борд в България.

Оттам, от Вашингтон, дойде новината, че ще ставам министър. Без да сме говорили предварително нито с президента, нито със Стефан. Софиянски е известен с това, че бързо взима решения. Имахме вече пълна подкрепа за борда -  от МВФ и от Световната банка.

Така  се прибрахме, отново „покорили“ Америка.

Какви други фактори подкрепиха борда?

- Валутният борд имаше добра подкрепа и от експерти, световни авторитети.  

Президентът Петър Стоянов покани Джефри Сакс, тогава директор на Института за международно развитие в Харвард, за негов съветник. Той дойде официално да даде консултации като член на икономическия съвет при президента. Аз понеже знаех, че той е противник на валутните бордове, го чаках на летището. Взех го директно от самолета, без да усетят журналистите, само и само да не говори, защото щеше да каже, че валутният борд не е добро решение за България, с което щеше да разколебае общественото мнение.

Заведох го първо на Боровец - двореца „Царска Бистрица“, който още не беше върнат на царя. Там обядвахме,  а вечерта падна един голям сняг, запалихме камината и аз го убедих, че за България друго решение няма и той се съгласи. Успях да го убедя и след срещата си с президента, той даде официален брифинг, на който каза, че е против борда, но за България друго решение няма.

За друг съветник беше номиниран Стив Ханке. Той си държеше за ортодоксален борд. Даже критикува законите и предрече, че няма да издържат дълго. Икономическият съвет при президента също подкрепи борда.

Когато вече всичко беше гласувано в Народното събрание, президентът Петър Стоянов също направи посещение в САЩ. Неговата подкрепа  затвърди позициите на България.

Цялата тази подкрепа беше решаваща за успешното въвеждане на борда.

Дни преди избора на новото правителство ние със Софиянски вече бяхме внесли проектозаконите за валутния борд. Обсъждането вървеше, но още нямаше кабинет, който да ги придвижи. Тогавашната американска посланичка Ейвис Боулън, заедно с икономическата си съветничка дойде при мен и ми каза: „ Дошла съм да те поздравя за огромната работа, която свърши. Ние вярваме, че ти ще играеш много важна роля и в следващото правителство и ще продължаваме да те подкрепяме.“

Отговорих й кратко: „В България политическата, икономическата и финансовата мафия няма да разрешат някой като мен да играе важна роля в управлението на държавата. Само когато политиците имат нужда, както стана в случая със създаването на борда, ще ме викат спешно да помагам“.

Тя ми отговори, че това не може да бъде. След само две седмици ми предложиха да стана шеф на БНБ, че съм си го заслужил, а пък аз очаквах да ми предложат министър на финансите. Исках да стана министър, за да оправя държавата, затова и отказах да стана шеф на централната банка.

Направих го по две причини: първо, там нямаше какво да се прави вече след създаването на борда и второ, не ми дадоха сам да си направя екип. Казаха ми, че тези, които предложих, не им харесват, искаха да сложат други, които пък аз не одобрявах.

После ми предложиха да стана министър без портфейл, пак отказах. Тогава нагледно се убедих как политиците говорят едно година преди изборите, второ един месец преди тях, трето в нощта на изборите и четвърто един месец след тях. Впоследствие разбрах, че това важи за всичките ни политици.

Кои експерти работиха по закона за борда заедно с Вас?

- След като станах министър, заедно с Борето Стратев, Димитър Ананиев и Валери Димитров - юристи от БНБ, направихме новия Закон за БНБ и Закона за банките. Те идваха в моя кабинет всеки ден в 9.00 ч. и до късно вечер заедно обсъждахме и пишехме всеки един член от новите закони.

Как беше избрана марката за резервна валута?

- Разхождаме се с Ан Макгърк, тогавашната шефка на мисията на МВФ за България на Витоша. Вървим по пътеката покрай "Морените". Говорим си за коя валута да вържем лева. Ан и дума не дава да се продума за друго освен за долара. Долар, та долар. Износ, внос - всичко ви е в долари, непрекъснато повтаря тя. Настоявам за марката, за евроориентацията на България, макар че по това време бяхме фалирали. Като свършиха облите камъни, тръгнахме по една пътечка. После пътеката се разклонява на две - дясната отива към ски пистата, лявата - към хижа. Спряхме там и се чудим накъде да вземем. Реших, че е време за твърдост. Казах й: "Аз съм скиор, тръгвам към ски пистата. Това е пътят на  България. Това е пътят към Европа. Това е марката". "Макгърк постоя известно време като вцепенена, а после тихо добави: "Та вие сте една фалирала държава - какъв Европейски съюз ?“ След малко каза: „Добре, ще те последвам". Така вързахме лева за марката и автоматично за еврото, което се оказа добрият вариант за страната ни.

На практика официалното решение беше взето в Съвета за финансова стабилизация към премиера Стефан Софиянски.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във