Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НАЙ-ГОЛЯМОТО БОГАТСТВО НА ШВЕЙЦАРИЯ

Швейцария не бърза да влиза в Европейския съюз и НАТО. Страната не иска да се обвързва с членство в тези международни организации, за да не поема нежелателни задължения, които могат да се окажат пагубни за нейния основен икономически ресурс - банковата тайна.Швейцарските банкери следят с голямо безпокойство разгръщането на глобалната антитерористична кампания. Те се опасяват, че рано или късно от тях ще бъде поискано да разсекретят сметките на лица, заподозрени в съучастие на агресията срещу САЩ. Впрочем неутралитетът на страната и действащият в нея специален режим за защита на банковата тайна отдавна предизвикват раздразнението на лидерите на западните държави. Всеки път когато светът започне да се тресе от войни, революции и финансови кризи, към Швейцария потичат парите на хора, които са смятат за престъпници и врагове в собствената си родина. В продължение на няколко века защитата на тези капитали носи астрономични доходи на Швейцария.Големите пари на малките гномиБлагодарение на относително ниските данъци и законодателната защита на банковата тайна големите швейцарски банки ЮБиЕс (UBS), Швейцарише Кредитанщалт (Schweizerische Kreditanstalt) и други оперират с капитали, чийто обем многократно надхвърля брутния вътрешен продукт на тази малка страна.Част от капиталите се насочват към Швейцария, за да бъдат инвестирани по-късно чрез подставени фирми под швейцарско знаме. Други идват от държави, които имат договори с Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане. Тези пари бързо се връщат у дома, след като в Швейцария се плати преференциалният налог върху тях. Трети са предназначени за придобиване на недвижими имоти и ценни книжа в самата Швейцария или за съхраняване в номерирани сметки.Често обвиняват швейцарските банкери, че в номерираните сметки се пазят парите на наркобарони, нелегални търговци на оръжие, корумпирани политици, терористи и диктатори. Самите швейцарци смятат, че чуждестранните журналисти им създават този неблагоприятен имидж и че около всяка добре охранявана тайна неизбежно възниква цяла митология. Така или иначе, швейцарските банкери умеят да пазят тайните на клиентите си. Швейцарският икономист Улрих Брогле пише в началото на 80-те години: До ден днешен нито държавните ни органи, нито правителствата на други страни имат дори приблизителни данни за обема и географията на чуждестранните инвестиции в швейцарските банки. Никой не знае и колко пари се съхраняват в техните номерирани сметки.Убежище за инакомислещиИкономическият подем на Швейцария започва в края на ХVII век и е пряко свързан с политическите събития в съседна Франция. През 1685 г. френският крал Людвик ХVI отменил Нантския едикт, който позволявал на протестантите да живеят свободно във Франция. Така икономически най-активната част от населението на страната - хугенотите, били принудени да изоставят бизнеса си и да емигрират. Мнозина от тях се заселили в разположените недалеч от френската граница Цюрих, Базел и Женева. Търговците хугеноти успели да пренесат в Швейцария доста злато и започнали да се занимават с лихварство. Много от фирмите, създадени или купени в Швейцария от френските емигранти, се съсредоточили изключително върху финансови операции. Компаниите кредитирали френски, италиански и германски търговци, а скоро започнали да предоставят заеми на цели държави. По този повод швейцарският историк Жул Ландман отбелязва: През XVIII век длъжници на швейцарските кантони са всички, които представляват реалната власт в Европа - от Негово императорско величество във Виена и кралете на Франция и Англия до дребните германски князе.Трийсет девици задушават революциятаВ началото на XVIII век много от хугенотите започнали да се завръщат със своите капитали във Франция вече като швейцарски граждани. Според сведения от онова време, те изцяло изтласкали всички чуждестранни банкери, действащи в Париж, разорявайки много честни търговци католици. Швейцарският банкер протестант Самюел Бернар станал съветник на краля Людовик ХIV. През него минавали голяма част от заемите на френската хазна. По настояване на Бернар банките на неутрална Швейцария отказали да финансират превъоръжаването на английската армия в навечерието на войната с Франция. Швейцарците заемали ключово място във френската икономика и високи длъжности в двора през целия XVIII век. Френската революция от 1789 г. се оказала твърде изгодна за Швейцария. Свалянето на Бурбоните, отмяната на съсловните привилегии и революционният терор принудили френските аристократи да спасяват живота и капиталите си в Швейцария. Когато революцията започнала да изяжда децата си, якобинци и жирондисти също побегнали към Швейцария със сандъци, натъпкани с конфискувани пари и брилянти. На френските бежанци банкерите обикновено предлагали финансовата схема на Тридесетте женевски девици, която е своеобразна комбинация между бизнес и рулетка. Капиталът им се разделял на 30 равни части и се предавал за управление в банка, която гарантирала на клиента съхраняване на всеки дял, докато е живо едно от тридесетте момичета, родени в Женева в деня на сключването на договора. С всяка година, преживяна от швейцарската девица, доходността на дела се увеличавала, но в случай на смърт парите оставали за банкера. Скоро в женевските вестници започнали да се появяват некролози от рода на: Нещастната Пернет Елизабет Ертен напусна този свят на осемгодишна възраст. Тя отнесе със себе си в гроба два милиона франка, които принадлежаха на вложител в Швейцарише Кредитанщалт.Традицията за строга защита на тайната на влоговете се установява в Швейцария именно в годините на Френската революция. Изплашеният от мащабното бягство на капитали френски Конвент нееднократно настоявал Швейцария да отказва убежище на враговете на революцията. Френските вестници от онова време пишат, че задгранични сметки имал дори неподкупният Робеспиер. Шоу с маски на улица ТремуалВ началото на 30-те години на миналото столетие френското правителство начело с Едуар Ерио се опълчило срещу швейцарските гноми. На 26 октомври 1932 г. отряд на парижката полиция атакува кантората на швейцарската Базлер Ханделсбанк (Bazler Handelsbank) на улица Тремуал. Един от служителите на банката снабдил комисаря Бартел със списък на 1300 френски клиенти, които същия ден трябвало да получат лихви върху анонимните си сметки, заобикаляйки данъчното законодателство. Полицията арестувала шефа на отделението Жорж Берт и няколко от клиентите французи, като конфискувала 245 хил. франка, укрити от облагане с налози.Историята придобила политически оттенък, тъй като в списъка на комисаря Бартел фигурирали представители на висшето общество - политици, предприемачи, военни и религиозни дейци, а радикалното правителство започнало да се готви да секвестира бюджета за 1933 година. Във френския парламент радикалите незабавно разгърнали широко обсъждане на проблема за задграничните сметки, за да демонстрират пред избирателите, че диктатурата на закона е приложима и спрямо притежателите на тлъсти портфейли.Наплашените французи започнали да теглят влоговете си от Базлер Ханделсбанк. За нещастие на банката, в този период нейните активи били замразени и в Германия. В резултат на това тя банкрутирала. Другите гноми се защитили, като лобирали за промени в швейцарския закон за банките, които да успокоят клиентите им. В резултат на това събитията на улица Тремуал само повишили степента на защитата на банковата тайна.Цивилните емигрантиПромените в закона за банките били приети през 1934 година. Оттогава документът предвижда наказателна отговорност за разгласяване на банковата тайна. Впрочем швейцарците били принудени да приемат тази твърда мярка не само заради французите, но и заради техните съперници - германците. По поръчка на швейцарското обединение на банкерите журналистът Кан Мари Лайя написал книгата Тайните пари на швейцарските банки. В нея Лайя твърди, че през лятото на 1933 г. по заповед на СС в Швейцария била внедрена група немски агенти начело с Хенрих Майнхард. Тези хора се представяли за търговци, избягали от Германия, и откривали свои сметки в швейцарските банки. Паралелно с това те измъквали информация от банковите служители за други германци, които, като тях, са се престрашили да нарушат новия закон на Райха, предвиждащ смъртна присъда за тайно откриване на сметки в чужбина. Скоро банките били заринати с цяла серия странни молби от свои клиенти - немски евреи - влоговете им да бъдат преведени в Германия, където по това време антисемитските настроения бързо нараствали. Още по-странно било, че тези молби не постъпвали от самите собственици, а от техни доверени лица.По-късно немските евреи сами започнали да пристигат в Швейцария, за да закриват сметките си, придружавани от някакви мрачни господа, които очевидно били служители в СС.Тогава председателят на Швейцарското обединение на банкерите Робер Ла Рош решил да организира капан на нацистите. За целта пред един от агентите били разкрити данни за несъществуваща сметка на името на немски евреин. А когато от Германия пристигнало безупречно оформено искане за закриването на тази сметка, Ла Рош внесъл в парламента закон, според който банковият шпионаж се наказва с глоба от 20 хил. франка и затвор.Напълно възможно е обаче тази история да е просто поредният мит, измислен от гномите след поражението на Германия във Втората световна война. Германският закон за смъртното наказание за лица, укриващи капитали извън пределите на Райха, бил приет през 1936 г., а швейцарският закон за търсене на по-голяма отговорност при разкриване на банкова тайна - през 1934 година. С други думи, заплахата за еврейските пари възниква едва две години след като швейцарците започват да ги защитават. смята. След войната немските предприемачи криели активите си в Швейцария, за да не бъдат конфискувани от англичаните, или от американците, а швейцарските банки обслужвали почти 20 на сто от държавния дълг на Германия.Тайните не се продават, но се купуватАмериканците са единствените, които са успели да принудят гномите да издадат информация за сметките на свои клиенти, и то частична. През 1943 г. министърът на икономиката на Райха Валтер Функ открито заявил, че нацисткото правителство не би могло да издържи и два месеца без финансовите си връзки с Швейцария. Когато САЩ влизат в антихитлеристката коалиция, американският финансов министър Хенри Моргентау официално поискал от гномите да прекратят деловите си отношения с фашистите. Едновременно с това в САЩ били блокирани около 8 млрд. франка, принадлежащи на швейцарски граждани. През 1945 г. в Швейцария пристигнал съветникът на американския президент Томас Кери. Неговата цел била да събере всички данни за парите на Райха, пазени в неутралните банки, или преместени чрез тях в трети страни. Швейцарците устроили пищно посрещане на Кери с парад в негова чест, но с това радостите за Кери приключили. Месец след месец гномите залъгвали американеца с обещанията, че детайлният отчет се превежда на английски език, че са постъпили нови данни, които сега се добавят и т.н. Най-накрая банкерът Алберт Нусбаумер, който симпатизирал на САЩ, признал пред Кери, че всъщност го баламосват. Вбесеният Кери поставил ултиматум на швейцарците - или Службата по доходите на Швейцарското обединение на банкерите ще му представи отчет за парите на фашистите, или всички швейцарски сметки, блокирани в САЩ, ще бъдат конфискувани, а Швейцария ще попадне в черния списък на помагачите на нацисткия режим. Проблемът бил разрешен едва през 1946 г. на конференцията във Вашингтон. Гномите предложили на американците следната схема: 500-те млн. франка, които със сигурност са на фашистите, да се поделят между Швейцария и САЩ. От тях Швейцария да изплати компенсации на жертвите на хитлеристкия режим в размер на 20 млн. франка. Срещу това САЩ обещали да не извършват никакви финансови разследвания в Швейцария.

Facebook logo
Бъдете с нас и във