Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НАЙ-ЧЕСТО СЕ ФАЛШИФИЦИРАТ ДВАДЕСЕТОЛЕВКИТЕ

Защитата на гражданите от фалшиви банкноти е в ръцете на самите граждани, твърдят експертите от БНБ, като поясняват, че казват това не само в преносния, но и в прекия смисъл на думата. В момента, в който вземат банкнотата, независимо от нейния номинал, хората би трябвало да прокарат пръсти по двата й края, за да усетят дали има релеф по надписа Българска народна банка и по изписания като число номинал в десния край на лицевата част, както и дали има релеф по изписания с букви номинал отляво. След това е добре да се прокара пръст по яката на костюма на изобразената върху банкнотата личност, където също има релеф, препоръчва директорът на Национален център за анализ към БНБ Красимир Костадинов. Следващото движение, което е добре да извърши гражданинът, е да вдигне купюра срещу светлината и да види дали има защитна ивица по средата, на която пише БНБ и номинала на банкнотата, както и да погледне в дясната й страна, за да се убеди, че има воден знак. Необходимо е да се обърне внимание и на защитата до изобразения с големи цифри номинал, която представлява каре от дванайсет до петнайсет квадратчета. Когато банкнотата се постави срещу светлина, през тези квадратчета ясно се вижда номиналът й.Според Костадинов третата операция, която гражданинът може да направи, за да се убеди в автентичността на купюра, е да хване двата му края откъм защитната холограмна лента и да ги раздвижи в различни посоки. Ако банкнотата е редовна, изображенията на лентата трябва да блестят във всички цветове на дъгата. Костадинов твърди, че извършването на описаната дотук процедура отнема няколко секунди и гражданите могат да я правят с всички пари, за да не им пробутват фалшификати.Особено внимание, според експертите на БНБ, трябва да се обръща на банкнотите от 20 и 50 лв., които са предпочитаният номинал за фалшификаторите. Според началника на дирекция Емисионна политика и контрол към управление Емисионно на БНБ Христо Дичовски, от началото на 2004 г. до 16 декември в Централната банка са регистрирани 2219 броя неистински левове (така експертите наричат фалшификатите). Неистинските банкноти са 0.000974% от общия брой левове на пазара, което означава, че те не представляват опасност за паричното обращение в страната, заяви Дичовски.Заловените подправени двайсетолевки са 1356 броя, като в сравнение с 2003 г. броят им се е удвоил. Петдесетолевките ментета пък са 532, докато през 2003 г. са били 486. До момента в БНБ няма предадена фалшива банкнота от 100 лева. Експертите си обясняват този факт с добрите защити на купюра и с установената при фалшификаторите практика да не подправят най-високия номинал. Причината е, че срещу него винаги се връща ресто и търговците много внимателно го проверяват.Броят на фалшификатите на конвертируеми валути обаче надхвърля с пъти този на левовете ментата. Общият обем на предадените в БНБ подправени евро за 2004 г. е 5031, като 45% от тях се падат на банкнотите от 50 евро (2263 подправени купюри). Фалшифицираните купюри по 100 евро са 1139, а банкнотите ментета от 200 евро - 1541. Още по-голям - 10 914, е броят на заловените и предадени в БНБ неистински долари. При тази валута обаче фалшификаторите са съсредоточили почти изцяло усилията си върху банкнотите от 50 и 100 щ. долара. Подправените им купюри формират 99% от всички заловени и предадени на БНБ долари ментета. От там съветват гражданите да не купуват валута от улични чейнчаджии и дори от обменни бюра, а да се обръщат към банките. Освен това експертите на Централната банка твърдят, че в магазините за електротехника вече се продават миниуреди за проверка на автентичността на банкнотите с ултравиолетови лъчи. Те препоръчват на хората, които често обменят валута, да се сдобият с такива устройства и да се научат да ги ползват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във