Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НАГРАДИТЕ НА ВЕСТНИК БАНКЕРЪ ЗА 2001 ГОДИНА

ВИСШ ФИНАНСОВ ПИЛОТАЖ В ОРБИТАТА НА ВАЛУТНИЯ БОРДЗа девети пореден път вестник БАНКЕРЪ определи носителите на приза Банкер на годината. Наградите, както винаги сме пояснявали, се дават за личните качества и умения, проявени от банковите мениджъри през отиващата си 2001 година. И още нещо, което дори световноизвестната рейтингова агенция Стандарт енд Пуърс не пропуска да отбележи в подобни случаи: Ние не сме одитор и можем да променим мнението си по всяко време!Изтъкваме това, защото вестник БАНКЕРЪ също не е одитор, на който банките плащат, за да установи на място има ли пропуски в работата и в балансите им. Вестник Банкеръ не е дори обществен съдия, за да претендира за владетел на истината в миналото и в бъдещето. Банковата система у нас преживя тежки трусове. Тя изпита фалита и приватизацията, претърпя хиляди упреци и промени. Българските банки чувствително намаляха, но не станаха по-малко способните банкови мениджъри, които ги управляват. И това не е само наше убеждение.Да спечелиш доверието на големите чуждестранни банки да ги убедиш, че имат изгода да отпуснат голямо финансиране за български банки, да договориш с тях изгодни условия, да пласираш успешно получените пари, а след това да ги върнеш и да излезеш на печалба - това са операции, които навсякъде по света се оценяват високо. Една жена обаче вече четвърта година се справя успешно с точно този тип сделки, доказвайки своя професионализъм.Тя има опит и в частното, и в централното банкиране. Осемнайсет години е работила в БНБ, четири от които в международния отдел на Централната банка. Нейните партньори казват, че тя печели уважението на клиентите и колегите си от пръв поглед.Зад гърба й са една дузина сделки за привличане на външно финансиране. Само през тази година тя вкара в българската икономика около 20 млн. щ. долара чуждестранни средства и осигури за нашите фирми гаранции от САЩ за още 20 млн. щ. долара. На думата й вярват институции като ЕБВР, Европейската инвестиционна банка, германската държавна Дойче Инвестиционс унд Ендвиклунг Гезелшафт.Ето защо редакцията на вестник БАНКЕРЪ удостои с приза Банкер на 2001 година Мая Георгиева изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка.Банката, която тази очарователна дама управлява, е една от най-бързо развиващите се и най-печелившите у нас. И което е по-важното, тя привлича все повече клиенти. През тази година ПИБ се нареди между седемте най-големи кредитни институции в страната, като в момента балансовото й число е 480 млн. лева. Финансовите показатели на ПИБ й позволиха през цялата 2001 г. да бъде в групата на най-добрите банки в България (според класацията на в.БАНКЕРЪ). Печалбата й в края на септември 2001 г. е над 11.6 млн. лева, а година по-рано тя е била около 9.3 млн. лева. Възвръщаемостта на акционерния й капитал е над 116%, на собствения - 24.3%, а на активите - 2.5 процента. Освен това банката много динамично развива кредитирането. За деветте месеца на 2001 г. общият размер на заемите на ПИБ е увеличен с 62.5% и заемат близо половината от нейните активи. Тя е на пето място по размер на отпуснатите заеми. Тези показатели й позволяват цяла година да бъде в групата на най-активно кредитиращите банки в България (според класацията на в. БАНКЕРЪ). Добрият мениджмънт на банката и финансовата стабилност на нейните основни акционери - австрийския приватизационен фонд ЕПИК, който притежава 39% от капитала й, и ЕБВР - собственик на 20 %, са добра база ПИБ да продължи да разширява пазарните си позиции и през следващата година.Над 700 хиляди българи напуснаха страната през изминалите десетина години, отчаяни от липсата на перспектива. Но обратният път бе извървян от един човек от перспективния святкойто свърза трайно съдбата си с България и вече почти десет години доказва, че с умения и упоритост може да се прави добър бизнес и в противоречивата икономика на Балканите.Чужденецът, за когото говорим, макар че в този случай определението чужденец едва ли е подходящо, е работил дълго време в световноизвестната консултантска компания Макинзи и Ко. През 1991-а той участва в създаването на първия фонд за инвестиционни кредити в България, който се зае да финансира проекти в областта на малкия и средния бизнес. Пет години по-късно застана начело на мениджмънта на банка, която е специализирана в отпускането на заеми в подкрепа на българския бизнес. В момента отпуснатите от нея кредити са около 90% от балансовото й число (като цяло това съотношение за банковия сектор в България е около 35 процента).Показателно е, че човекът, който я създаде, учи български, за да може сам да придобие представа не само за клиентите си, но и за отрасъла и за развитието на икономиката ни. Той пръв заяви, макар и не на български, че ако България не развие капиталовите си пазари, ще си остане една финансова колония. И не само го заяви, но и активно работи срещу тази колонизация.Той е един от инициаторите на Закона за ипотечните облигации. Управляваната от него банка първа пусна и успешно пласира през тази година емисия от такива ценни книжа.Франк Бауерпредседател на директорския съвет на Българо - американската кредитна банка, е човекът, чиито усилия за развитието на българските фирми и на финансовите ни пазари вестник БАНКЕРЪ оцени като достойни за приза Банкер на годината. Управляваната от него банка доказа че от кредитирането може да се печели. В края на септември 2001-ва положителният й финансов резултат след облагане с данъци е 4.1 млн. лв., докато година по-рано той е бил 3.1 млн. лева. В края на деветте месеца на тази година възвръщаемостта на акционерния капитал на БАКБ е над 32.7%, на собствения - около 18%, а на активите - 3.7 процента. Балансовото число на банката е нараснало с 26.4% - от 85.6 млн. до 108.2 млн. лева. Общият размер на отпуснатите кредити от януари до края на септември 2001 г. пък е увеличен с 21.4% - от 74.6 млн. до 90.5 млн. лева.Пред българските банки винаги е стоял големият въпрос в какви по-доходни финансови инструменти да инвестират парите си. Всеки, който има поне минимални познания по банково дело, е наясно колко нездравословно за кредитните институции е ако инвестират в заеми всички средства, които са им поверени от граждани и фирми (БАКБ е изключение, тъй като тя почти не работи с такива средства). За да гарантират сигурността на своите клиенти, банките трябва да инвестират голяма част от своите средства в депозити в чуждестранни кредитни институции или в държавни ценни книжа. Казано по друг начин, една от алтернативите им е да купуват дълг на правителството. Но до ноември 2001 г. то не предлагаше голям избор на финансови инструменти.Не е гордост да се направи дългобича да казва един доскорошен заместник-министър на финансите и вестник БАНКЕРЪ е напълно солидарен с тези негови думи. Когато обаче ти трябват пари, все пак е нужен и майсторлък, за да си осигуриш финансиране, и то при възможно най-добрите условия. В подобна ситуация обикновено става ясно кой владее фигурите на висшия финансов пилотаж и кой само е чел за него в дебелите книги. Тези, които не умеят да се справят с предизвикателствата, попадат в инфарктни ситуации. Както нашите съседи, румънците, през 1999 г. - когато на представянето на еврооблигационната им емисия не се явява нито един инвеститор.Двама души върнаха България във високата орбита на международните финанси, от която тя изпадна преди дванадесет години (когато БУЛБАНК осъществи подобна емисия).Българската еврооблигационна емисия впечатли финансистите. Но това е само начало, което заслужава да бъде поощрено. Затова в. БАНКЕРЪ отправи едно предизвикателство към двамата автори на емисията - финансовия министър Милен Велчев и неговия заместник Красимир КатевТе получават полица срещу бъдеща награда на вестника, която редакцията ще осребри във вид на статуетка, но ... на банковата среща през следващата 2002 година. Надяваме се, че дотогава ще има достатъчно доказателства, че България стои стабилно на еврооблигационния пазар. Нашата полица не може да бъде джиросана, както не може да бъде джиросана отговорността за еврооблигационната емисия.Трябва дебело да подчертаем, че с тази опция за награда редакцията на вестник БАНКЕРЪ не оценява работата на Милен Велчев и Красимир Катев като администратори от висшето държавно управление, нито изпълнението на задълженията им като министър и заместник-министър на финансите. Ние ги отличаваме единствено за добре свършената работа по пласирането на еврооблигационната емисия. Поръчките за нея надхвърлиха четири пъти общата й номинална стойност от 250 млн. евро. Седемдесет и пет процента от облигациите бяха буквално погълнати от големите международни банки и от западноевропейските пенсионни и инвестиционни фондове. Емисията даде възможност на големите български кредитни институции като БУЛБАНК, ОББ, Банка ДСК, Пощенска банка и на техните клиенти да инвестират средствата си в сигурен български финансов инструмент, който да им носи добри доходи, вместо да ги държат при ниски лихви в чужбина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във