Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НАДЗОРНИЦИ ЩЕ ЯХНАТ УПРАВАТА НА ЦКБ?

В Централна кооперативна банка трябва да бъде въведена двустепенна система на управление, изрази личното си мнение Петър Жотев на 8 май 2001 г. след заседанието на съвета на директорите на Банковата консолидационна компания. Вицепремиерът заяви, че в БКК вече се изготвя стратегия за продажбата на акционерния дял от 32.78%, който тя държи в ЦКБ.
Обсъждахме различни варианти дали да продадем дела си самостоятелно, или съвместно с някой от другите миноритарни акционери. Все още обаче не сме се спрели на някакъв окончателен вариант, поясни вицепремиерът и уточни, че преговори с кандидат-купувачи за ЦКБ няма да има преди 28 юни 2001 г., когато ще се проведе общото й събрание.
Според Жотев в един бъдещ надзорен съвет на кооперативната банка БКК трябва да има преобладаващо участие, тъй като е най-големият акционер. Въпросът е как ще бъдат разпределени оставащите надзорнически места? Без съмнение, за едно от тях ще претендира Централният кооперативен съюз, който притежава 23.45% от акциите на банката. За другото вероятно ще се класира Корпоративна банка, която е собственик на 19.41% от акциите на кооп-трезора, ако, разбира се, до 28 юни не е продала дела си.
Вестник БАНКЕРЪ научи, че в началото на май 2001 г. Корпоративна банка е изпратила писмо до Райфайзенбанк (България), която е един от кандидат-купувачите на ЦКБ, с предложение да й продаде своя пакет от акции. Ръководството на Райфайзенбанк (България) обаче все още не е решило дали да започне преговори с Корпоративна банка веднага, или да изчака общото събрание на ЦКБ.
Според някои от членовете на директорския борд на БКК, въвеждането на надзорен и управителен съвет в ЦКБ ще премахне сегашната порочна практика в мениджмънта й да участват представители на бизнесструктури, които освен акционери са и нейни големи длъжници. Става дума за представителите на Централния кооперативен съюз - Панчо Иванов и Александър Воденичаров, които са членове на съвета на директорите на ЦКБ и правят постоянни опити да влияят върху нейната кредитна политика. А кооперациите са едни от големите длъжници на банката. Само лозаро-винарска кооперация Гъмза има да й връща 6 млн. лева. До края на март задължението й бе 8 млн. лв., но ЦКБ придоби два супермаркета на кооперацията в София и така намали дълга й с 2 млн. лева.
Изпълнителният директор на банката Тенчо Тенев категорично отхвърли слуховете, че кредитът е редуциран с 6.5 млн. лв. след придобиването на двете сгради и заяви, че ще покаже документа за намаляването на дълга на всеки, който не вярва на думите му.
За в. БАНКЕРЪ Тенчо Тенев уточни, че от началото на 2001 г. до края на април изпълнителните директори на ЦКБ са успели да подпишат над четиридесет тристранни договора между нея, ЛВК Гъмза и всички нови дружества, които са наследили активите на бивши кооперации, свързани с ЛВК Гъмза. Според договорите, въпросните дружества са станали солидарни длъжници на винарската кооперация пред ЦКБ. Банката е настояла за подписването на тези договори, след като служителите й са забелязали, че погашенията по дълга на ЛВК Гъмза постъпват в банката не от сметките на лозаро-винарската кооперация, а от други фирми. При проверката се е оказало, че това са пререгистрирани кооперации, в повечето от които неясно как едноличен собственик е станала ЛВК Гъмза. Такива са случаите с кооперация Ловико - Росица, която е преобразувана в Ловико Росица ЕООД, кооперация Мура - пререгистрирана като Ловико - Мура ЕООД, и кооперация Ловико - Дъб, която се е преродила в Ловико - Винпром ЕООД.
Според Тенев договорите за встъпване в дълг са една допълнителна гаранция за ЦКБ, че нейният длъжник ЛВК Гъмза няма да я лиши от обезпеченията, като прехвърли активите си на новосъздадените дружества с ограничена отговорност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във