Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НАДЗОРНИЦИ РАЗНИЩВАТ БЕНК ЪФ ЧАЙНА

Китайските и щатските финансови контролни органи се опитват да установят дали Ванг Ксюйбинг - бивш директор на една от четирите големи местни държавни банки Бенк ъф Чайна (Bank of China), е нарушил законите. Той е ръководил банката от 1993 до февруари 2000 г. и запознати с кухнята твърдят, че е обвинен за различни кредитни нарушения, за подправяне на счетоводни отчети и за пране на мръсни пари. Щатското Министерство на финансите разследваше дейността на клона на Бенк ъф Чайна в Ню Йорк. Там търсенето се съсредоточи в няколко основни направления: неправомерно отпускане на заеми на хора, приближени до бившите мениджъри на клона, прилагане на измамническа схема за издаване на акредитиви и отпускане на кредити, не са изисквали гаранции срещу отпусканите кредити, необосновано са освобождавани обезпечения по тях. В Китай пък е констатирана системна корупция. При редовната проверка на счетоводните отчети на банката китайската надзорна агенция е разкрила 22 случая на сериозни измами при отпускането на кредити на обща стойност 2.7 млрд. юана (326 млн. щ. долара). Води се и отделно следствие по обвинение, че служители на финансовокредитната институция са помогнали в изпирането на 6.4 млрд. щ. долара между 1996 и 2001 година. Бенк ъф Чайна се съгласи да плати 20 млн. щ. долара глоба на щатските и на китайските контролни органи, за да уреди проблема. Следствието в Китай обаче продължава да уточнява дали Ванг е участвал в измамите. Този шум може да забави и усложни регистрацията на хонконгското поделение на китайската банка на фондовите борси в Хонконг и Ню Йорк. То трябваше да стане през първото тримесечие на годината, като на двете тържища се пуснат акции за 4-5 млрд. щ. долара. От Ню Йорк пък могат да поискат допълнителни отчети и гаранции, за да регистрират книжата на Бенк ъф Чайна.Новият управител на банката Лиу Минканг, който зае поста на Ванг Ксюйбинг през 2000 г., се закле да изчисти името й и да направи дейността й по-прозрачна за чуждестранните инвеститори. Бенк ъф Чайна (с активи на стойност 409 млрд. щ. долара) бе първата китайска банка, която преди две години започна да изчислява коефициентите на капиталова адекватност и на необслужваните си кредити съгласно международните стандарти. На помощ бяха привлечени международните одиторски и консултантски компании Артър Андерсън и ПрайсУотърхаусКупърс. В Хонконг пък кредитната институция обедини през октомври 2001 г. 12 свои поделения в една банка - Бенк ъф Чайна (Хонконг), поставяйки ги под стриктния контрол на паричните власти на областта. Самият Лиу, облечен в строг тъмносин костюм и морскосиня връзка, много рядко се съветва с бележника си, когато дава интервюта на десетия етаж на централата на Бенк ъф Чайна в Пекин. За разлика от обичайната за Китай практика журналистите да предават предварително въпросите, които ги интересуват, Лиу отговаря и на спонтанни питания. Според него ще минат години, преди местната банкова система да успее да се изчисти от лошите си кредити, които по оценка на правителството заемат една четвърт от кредитните портфейли на банките. Шокът от разкритията около бившия шеф на Бенк ъф Чайна Ванг по всяка вероятност ще даде голямо отражение поне в две направления. Първо, чуждестранните инвеститори, които се подготвят да навлязат в Китай след приемането на страната в Световната търговска организация, ще станат по-предпазливи при създаването на съвместни предприятия с местни партньори. На второ място, скандалът може да повлияе и на бъдещата политика на промени на местната финансова система. В началото на февруари в Пекин ще се проведе работна финансова конференция, на която трябва да се приеме петгодишен план за реформа на банковия сектор. Нищо чудно, предвид на обстоятелствата от последните дни, водещата тема на обсъжданията да стане затягането на надзора. Според водещи анализатори от бранша обаче, Китай на първо място има нужда от всеобхватен ремонт и пазарно ориентиране на финансовата система, която почти не се е променила през последните пет години. Специалистите смятат, че успоредно със затягането на контрола трябва да се либерализира и лихвената политика. Така банките ще могат да определят цената на кредита съобразно степента на риск и ще успеят да привлекат повече вложители с по-изгодни лихви по депозитите. Народната банка на Китай обеща през 1999 г. да освободи лихвените проценти в рамките на период от три години, но не изпълни ангажимента си. Пазарните лихви ще помогнат за налагането на пазарна дисциплина на банките, брокерските и застрахователните компании. Без тях държавните финансовокредитни институции ще продължат да отпускат кредити под политически натиск. През 1998 г. Министерството на финансите на Китай емитира специални облигации на стойност 270 млрд. юана, за да рекапитализира четирите големи местни банки. През 2000 г. те получиха разрешение да прехвърлят 1.4 трлн. юана лоши кредити на специално създадените за целта четири държавни агенции, като междувременно продължиха да трупат необслужвани задължения. Правителството все още не е отговорило какво е станало с липсващите чуждестранни валутни резерви на страната. През 1998 г. сумата от чуждестранните директни инвестиции и търговският излишък на Китай са били 89 млрд. щ. долара, а резервите са се увеличили само с 5.1 млрд. щ. долара. През 1999 г. пък ръстът им е бил 9.72 млрд. щ. долара при комбинирана стойност на инвестиции и търговски излишък от 76 млрд. щ. долара.Очевидно, за да примамят чужденците в страната си, китайците ще трябва да предприемат реални мерки, а не да ги омагьосват единствено с лъскавите небостъргачи на Шанхай и с пищните обеди, давани от говорещи безупречен английски бизнесмени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във