Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Надзорни такси и за българските банки

S 250 b7436e1b fc2d 41e9 8bbd 496232423087

Българските банки ще трябва да плащат специални такси за надзорни услуги. Вероятно това ще започне  от началото на 2020-а, но датата може  да бъде изтеглена и по-напред, ако дотогава България все пак влезе в Европейския банков съюз. Тези такси ще се плащат регулярно, като поне една част от тях, а може би и всичките, няма да остават в България, а ще отиват в Европейския банков надзор към Европейската централна банка. При евентуалното влизане на страната ни в Европейския банков съюз самият размер на надзорните такси също няма да се определя у нас - ще ги определя  същият този Европейски банков надзор. А там не са кой знае колко склонни към кооперативност,  когато става дума за въпросните такси.

Всъщност

кой ще трябва да плаща?

От сайта на европейския банков надзор става ясно, че такива  такси му  плащат на първо място от банките, които той директно надзирава. Тук е моментът  да кажем, че той осъществява текущия контрол върху дейността на поднадзорните си лица  както дистанционно, така и чрез  инспекции на място. При тези инспекции екипите са смесени - в тях има представители и на Европейския, и на българския банков надзор. Та към Европа надзорни такси ще плащат само директно контролираните от нейните структури  български банки.

Кои ще са те? Със сигурност  ще са трите най-големи кредитни институции у нас. Но с времето  числото им може и да нарасне,  тъй като една от формулировките за  поднадзорни лица е: "банки от съществено значение за икономиката на съответната държава". При това положение такава " табелка" - за същественост - Европейският  банков орган може да постави на която си иска кредитна институция  от първата десетка по размер на активите у нас. Под директния европейски надзор попадат също така и банки, които са обект на преструктуриране или получават  държавна помощ.

Останалите кредитни институции в България, които не попадат в обхвата на  европейските критерии за системна значимост, също ще трябва да се бръкнат за надзорни такси. Поне това се обяснява  в  сайта на Европейския банков надзор. Там пише: "ЕЦБ отговаря за ефикасното и съгласувано функциониране на единния надзорен механизъм в неговата цялост, т.е. на значимите банки под пряк надзор, а и на по-малко значимите банки под непряк надзор от страна на ЕЦБ. Ето защо всички поднадзорни банки са задължени да заплащат такса.По-малко значимите банки пък са обект на пряк надзор от страна на съответните национални надзорни органи и по тази причина те плащат на ЕЦБ по-ниски надзорни такси. "

И тук възниква въпросът само  такса ли ще плащат банките ни - тази към Европейския банков орган? И част от тази ли такса БНБ ще получава за надзорната си дейност? Или пък ще се плащат две надзорни такси - едната към европейския, а другата към българския надзор?

Следващият важен въпрос е

какъв ще е размерът на таксите?

От сайта на Европейския банков надзор става ясно, че всяка година той определя бюджет за надзорни разходи, които трябва да бъдат покрити със съответните приходи от надзорни такси. Тази обща сума на приходи от такси за надзор се разпределя между банките съобразно техния размер на активите и на рисковия им профил.

"Общият размер на годишните надзорни такси покрива разходите на ЕЦБ, свързани с надзорните задачи за съответния период за таксуване - всъщност  за съответната година. Включени са: прогнозните общи годишни разходи за годината и излишъкът (или недостигът) от предходната година, ако има такъв, който се възстановява (или начислява). Общият размер на годишните надзорни такси включва също: всички суми, получени или възстановени в контекста на чл.7 от Регламента на ЕЦБ относно надзорните такси във връзка с промени, като например лицензиране на нови поднадзорни банки, отнемане на лицензи или промени в статута от значима към по-малко значима институция или обратно; всякакви такси, отнасящи се до предходни периоди на таксуване, които не са били събираеми, както и всякакви плащания по лихви, получени за просрочено плащане от страна на задълженото лице за таксата", разяснява  Европейският  банков надзор на сайта си. Пак там е  уточнено, че

за 2018 г. общият размер на годишната надзорна такса е 474.8 млн. евро

Тя е с 49.8 млн. евро по-голяма, отколкото е била  годишната надзорна такса, начислена през 2017 г. -  425 млн. евро.

"Общият размер на таксите, начислени от ЕЦБ, трябва да покрива, но да не надхвърля направените от ЕЦБ разходи по надзорните задачи през съответния период на таксуване. Тъй като решението на ЕЦБ за общия размер на годишните надзорни такси се основава на предварителна оценка, може да възникне излишък или недостиг между събраните такси и реално направените разходи. Ако има излишък или недостиг от предходната година, той се приспада или добавя към общия размер на годишната надзорна такса за следващата година", пише в сайта на банковия надзор. Пак там се прави следното важно пояснение: "Налице е нетен излишък в размер на 27.9 млн. евро - разлика между действителните разходи за задачи, свързани с банковия надзор през 2017 г., и начислената сума за същата година. Тази сума се отнася общо за значимите и по-малко значимите банки. Докато за значимите банки под пряк надзор обаче имат излишък от 30.2 млн. евро, при таксите, начислени на по-малко значимите банки, е налице недостиг от 2.3 млн. евро. Ето защо по-малко значимите банки трябва да платят 2.3 млн. евро в добавка към таксата за 2018 г., тъй като през 2017 г. им е начислена недостатъчна такса."

Цитираме  всички тези подробности, за да е ясно, че

парите за  Европейския банков надзор "имат панделки"

С този игрив израз наши  финансисти формулираха състояние, когато  недостигът  на една сума не може да се покрива автоматично от излишък по  друго перо. Всеки си плаща толкова, колкото е нужно. А не големите да плащат за малките или обратно.

Освен това въпросните детайли са важни, тъй като начинът  на начисляване и събиране на такси от Европейския банков орган вероятно ще бъде използван от БНБ  като модел за въвеждане на

национални такси за банков надзор

Такива в момента българските кредитни институции не плащат, но неистовото желание на българските политици да вкарат на всяка цена България в двегодишния валутно обменен механизъм - ERM ІІ, ще им докара до главата и този разход. Разход, който банките от своя страна ще прехвърлят на клиентите си. Впрочем като стана дума за разходи  - поне в  момента се оказва, че напънът за влизането ни в ERM ІІ и свързаното с това участие в Европейския банков съюз вече  започва да се очертава като  доста скъпо удоволствие: плаща се за надзор, правят се преводи в Европейския фонд за преструктуриране на банки, извършва се преглед на качеството на активите... Всички тези административни, експертни, и финансови усилия биха си заслужавали, ако от тях автоматично следва  приемането на България в ERM ІІ. Само че накрая може да се окаже, че страната ни ще бъде включена в Европейския банков съюз, но няма да бъде приета в ERM ІІ - примерно защото не изпълнява един от фундаменталните критерии за това - за размера  на инфлацията. А стане ли това, наистина ще попаднем  в капан -  да правим годишно значителни разходи, свързани с банковия съюз, без да имаме реална полза от участието си в него. И тогава особено актуално ще звучат заключенията на подуправителя на Централната банка на Чехия Моимир Хампл, които цитирахме наскоро. В свое изказване  преди две седмици по повод на съгласието на българското правителство да обвърже влизането на страната ни в ERM ІІ с участието й в Европейския банков съюз  чешкият банкер заяви: "Изводът от българския опит е, че човек трудно би могъл да си представи как правителство с нормална доза достойнство би си помислило дори да поеме пътя към еврото. Цената и досега бе висока, но от това лято тя е направо забранителна."

Facebook logo
Бъдете с нас и във