Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НАД 9 МЛН. МАРКИ ПЕЧЕЛИ БНБ ОТ ПРОДАЖБАТА НА МОНЕТИТЕ

Сделката за продажбата на около 55 хил. златни монети (тежащи около 400 кг), която БНБ е осъществила в средата на тази година с Монетния двор, разбуни медийните страсти. Различни познавачи - със и без кавички, на сделките със златни монети бурно коментираха случая от страниците на всекидневниците, като в повечето случаи заклеймяваха сделката. Обвиненията бяха, че сред монетите имало ценни екземпляри - златни столевки от 1912 г. с лика на цар Фердинанд (фердинанди), за които можело да се вземат много повече пари, ако били продадени поединично. Оказа се обаче, че продадените златни фердинанди не са били оригинали, а имитации (точният термин е реплики) от шейсетте години, но купувачите са били уведомени за тази подробност. Без да са известни подробностите, в публичното пространство се заприказва, че БНБ е понесла загуби от сделката, и дори, че след монетите идва ред на златото. Никой обаче не направи детайлен анализ на самата операция, за да може аргументирано да се докаже какво е спечелила и дали е загубила Централната банка. Вина за това има, разбира се, и БНБ, която даде информация за сделката едва след като върху й се изля солидна порция помия.


Подуправителят на БНБ Мартин Заимов поясни, че по-голямата част от продадените златни пари са турски лири, френски франкове (наполеони), руски и арабски монети и др., които не представляват интерес за нумизматичния пазар, тъй като са отсичани в милионни тиражи. Централната банка ги е изкупувала от гражданите до 1992 г. по цени, малко по-ниски от текущите цени на златото. По-важното е, че съхраняването на монетите е носело на банката само разходи. Затова управителният съвет на БНБ решава да ги продаде, като получава оферти от от Ю Би Ес (UBS), Ен. Ем. Ротшилд (N.M.Rothschild), Дойче Банк (Deutsche Bank) и българския Монетен двор.


Офертата на Монетен двор е приета за най-добра и договорът с него е сключен през юни 2000 година. Монетният двор пък е финансиран от Креди Сюис Фърст Бостън (Credit Suisse First Boston) за да изкупи монетите и да й ги прехвърли. На практика Централната банка е получила от купувача около 9 млн. г. марки (цената на златото в монетите плюс значителна надбавка), които и в бъдеще ще й носят приходи от лихви.


Разпространените чрез медиите обвинения, че около 900 броя златни столевки от 1912 г. са продадени на неизгодни цени, също са несъстоятелни. Според Мартин Заимов, ако тези монети са били търгувани отделно, общата сума, която БНБ щеше да получи за всичките 55 хил. броя, най-вероятно би била значително под 9 млн. г. марки.


Според Розалина Нацева - бивш член на УС на Централната банка и началник на дирекция Касово-емисионна в БНБ, до 1997 г. целият златен монетен резерв на България (част от него са били и оригиналните златни фердиданди от 1912 г.) е бил изнесен през 1959 и 1960 г. в Москва, с решение на Политбюро на ЦК на БКП. Оттам той е бил прехвърлен в Москоу народный банк, Лондон. След това следите му се губят.


Към златните столевки от 1912 г. обаче е имало голям нумизматичен интерес, тъй като те са били отсечени в много малък тираж - само 5000 бройки. Затова през 1960 г. българското правителство взема решение да бъдат насечени имитации на тази монета със същото съдържание на златото и същите изображения на лицето на гърба, за да ги продават на чуждестранни нумизмати.


Засега БНБ няма намерение да продава златния си резерв - около 40 т благороден метал. Съхраняването му струва на Централната банка доста скъпо, но това е единствената застраховка срещу глобални кризи. В момента 50% от златния резерв е депозиран в чуждестранни банки. Това дава възможност на държавата ни, ако бъде принудена, да продава или залага златото при по-изгодни условия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във