Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НАЦИОНАЛНИЯТ СЪВЕТ ПО СЧЕТОВОДСТВО НЕ МОЖЕ ДА НАДЗИРАВА ОДИТОРИТЕ

Симеон Милев - председател на УС на Института на дипломираните експерт-счетоводители, пред в.БАНКЕРЪГ-н Милев, някои одитори заявиха пред БАНКЕРЪ, че според проекта за промени на Европейската директива №8 във всяка държава членка на ЕС трябва да има независим орган, който да контролира работата на счетоводните и одиторските организации. На какъв принцип трябва да бъде създаден този орган у нас?- По дефиниция този орган трябва да е обществен, независим, с надзорни функции преди всичко върху одиторската професия. Европейският съюз реши, че такива надзорни институции трябва да бъдат създадени, след като в развитите държави имаше поредица от скандали с одитите, извършвани на големи компании, които фалираха. Знаете, че най-нашумелият такъв случай бе с енергийната компания Енрон и нейния одитор Артур Андерсън....Може ли Националният съвет по счетоводство да играе ролята на институция, контролираща работата на ИДЕС и на Института на професионалните счетоводители? - Не, защото Националният съвет по счетоводство има консултативни функции към министъра на финансите. И те се отнасят към създаването на нови нормативни актове и промени в съществуващите, свързани с счетоводството. В този смисъл Националният съвет не отговаря на нито един от споменатите по-горе основни критерии за създаването на надзорен орган.Има ли в някоя от държавите на ЕС такъв контролен орган?- Такива надзорни институции има създадени във Франция, във Великобритания, в Ирландия и други. Тази практика е нова и затова според мен тези надзорни органи тепърва ще се променят на базата на натрупания опит. Вече създадените надзори се различават като модел, защото са съобразени с различното законодателство в трите държави. Но по принцип по-голямата част от членовете на органите, надзираващи счетоводната професия, не трябва да бъдат ангажирани пряко с одиторската дейност, а останалите членове е подходящо да са експерт-счетоводители.Сред одиторското съсловие се създаде напрежение по повод намерението на някои депутати да намалят кръга от фирми, чиито финансови отчети подлежат на проверка и заверка от експерт-счетоводители. Какво е вашето мнение?- Практиката за одит в една държава обикновено се формира от много фактори. Но не забравяйте, че основната функция на одита е прозрачност на финансовите отчети, осигурявана чрез публикацията на отчета и одиторското мнение върху него. На второ място може да се посочи, че одитът има функцията да стимулира развитието на съвременното счетоводство и изготвянето на финансови отчети по правилата на водещите практики в света. Изключително много работа предстои за добиване на един полезен минимум от знания по счетоводство на съдии, нотариуси, адвокати и най-вече на мениджърите на предприятията. Една от най-добрите възможности за това е именно директният контакт на тези хора с одиторите на финансовите отчети. Във връзка с това ще си позволя да припомня, че през март тази година представители на Световната банка дадоха много висока оценка за развитието на счетоводството и одита в България. Бе подчертано, че законодателството и практиката в страната ни в тази област са най-развитите на Балканите. В много голяма степен това се дължи на развитието на одиторската професия чрез по-широк обхват на одитираните предприятия. Ето защо смятам, че за нашата страна е подходящо кръгът на подлежащите на одит предприятия да бъде широк, така както е в някои други държави. Например в Словакия, страна с 5 млн. население, има три пъти повече одитори, отколкото в България. И въпреки че тя е по-развита в икономическо отношение, критериите за предприятията, които подлежат на одит, са да имат 500 хил. евро активи, 1 млн. евро приходи и 50 човека персонал. За Гърция - страна, която отдавна е член на Европейския съюз, тези критерии са съответно 1.5 млн. евро активи, 3 млн. приходи и 50 човека персонал.Депутатите, които предлагат да се свие кръгът на фирмите, чиито счетоводни отчети се одитират, твърдят, че това се прави с цел да се спестят разходите на бизнеса за одит. Това ли е според вас истинската причина или зад тезата, че одиторите вземат твърде скъпо за услугите си, се прикриват други мотиви? - Пазарът на одиторските услуги в България е твърде пъстър в ценово отношение. Но за страна с недостатъчно развити пазарни механизми като нашата това е нормално. За един и същи одиторски ангажимент могат да се предложат много различни цени. Всеизвестно е, че сред кръга на експерт-счетоводителите конкуренцията е значителна и това определя ниско средно равнище на цените за одиторските услуги. Като се има предвид нивото на икономическото развитие в България, не е нужно да се стремим към цените на онези страни, които са по развити от нас, защото е ясно, че разликата е в пъти и не е в наша полза. В същото време не можем да се сравняваме с Албания и Македония, защото те са значително по-назад в това отношение. В една част от предприятията няма проблеми при договарянето на цените, защото в тях се ценят квалификацията и отговорността на одитора. В много от предприятията обаче няма такава нагласа. Често шефовете и собствениците на втората група фирми по-лесно плащат високите цени за луксозните офиси и скъпите автомобили, отколкото за един качествен одит.Разбрахме, че България трябва да има стратегия за развитие на счетоводството. Кои са основните моменти, които тя ще съдържа? - На първо място, трябва да продължим с усвояването на философията на Международните счетоводни стандарти и на тази база да развиваме Националните счетоводни стандарти (НСС). Трябва да създадем и независим орган за разработване и приемане на НСС, което изключва държавата от този процес, така както е в развитите страни. Следващата стъпка е да се осигури качество при дипломирането (сертифицирането) на професионални счетоводители по смисъла на понятието, използвано в международен план. Засега последното се осигурява само от Института на дипломираните експерт-счетоводители.

Facebook logo
Бъдете с нас и във