Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НА ПАЗАРА НЯМА МЯСТО ЗА МАЛКИ И ПРОВИНЦИАЛНИ БАНКИ

Гаутам Вир, бивш главен изпълнителен директор на ХЕБРОСБАНК, пред в. БАНКЕРЪГаутам Вир е роден в Индия преди 49 години (19 януари 1956 г.). Бакалавърска степен по икономика и магистратура по маркетинг и финанси получава в университета в Калкута. Започва работа в Банк ъв Америка през 1978 година. Две години е живял във Филипините и пътувал в страните от Далечния изток. Преминава на работа в Ситибанк, където прави кариера, като работи в сектора Банкиране на дребно. Бил е технически и оперативен директор на банката в Сингапур. Участва в екипа на Ситибанк, който изгражда програмите за финансиране на дребното банкиране в Индия. До 1997 г. е в Стандарт Чартъръд Банк, където е директор на направлението Банкиране на дребно за Персийския залив. Работи и за отделите на банката, занимаващи се с операциите й в Пакистан, Шри Ланка, Бангладеш и Зимбабве. От 1997 г. започва работа в Оман като заместник-управител на Търговската банка на Оман. През 2000 г. идва на работа в България, поканен от Риджънд Пасифик Груп, собственик на ХЕБРОСБАНК . Пет години е неин главен изпълнителен директор. На 1 март 2005 г. напуска банката, която е продадена на Банк Аустрия, собственик на Ейч Ви Би Банк Биохим. Женен е, той и съпругата му Паял Вир имат две дъщери.Г-н Вир, спомням си, че преди пет години взех от вас интервю и тогава казахте, че идвате в България с мисия. Изпълнихте ли я?- Мисията ми в България беше да изградя банка, която да отговаря на западните стандарти по отношение на обслужването на клиентите, взаимоотношенията със служителите, разнообразието и качеството на продуктите, и която ще бъде нещо, което ще можем да продадем през 2005 година. Изпълних мисията си успешно. Удоволетворен съм от постигнатото.Казвали сте, че се смятате за специалист в оздравяването на банки? - Това е точно така. По принцип има два начина да се развива един бизнес. Единият е да започнеш от нулата, а другият - да се заемеш с вече съществуваща компания, която не е в добро състояние, и да положиш усилия, за да я оздравиш. Имам опит в преструктурирането на банки. В началото на 2000 г. ХЕБРОСБАНК беше доста неефективна държавна кредитна институция. Затова съсредоточих усилията си върху развитието на банкирането на дребно и върху повишаването на качеството в обслужването на клиентите ни. Резултатът от тези усилия е, че създадохме една модерна банка, към чието закупуване проявиха интерес много инвеститори. С кое постижение най-много се гордеете?- С това, че за петте години, през които управлявах ХЕБРОСБАНК, стойността й се повиши почти пет пъти. Факт е, че заедно с колегите ми от управителния съвет превърнахме банката в една печеливша финансова институция, към която инвеститорите проявиха голям интерес.Друг резултат, който ме радва, е, че ХЕБРОСБАНК се превърна в една макар и не много голяма, но добре работеща институция, която предлага услуги с добро качество. Тя стана също така едно добро работно място, в което кадрите могат да се развиват и да поемат инициативи. Фокусирахме вниманието си върху сегментите на обслужване и задоволяване на клиентите. Кога ви беше най-трудно?- Имаше много трудности. Всички смятаха ХЕБРОСБАНК за провинциална, тъй като централата й бе в Пловдив, а ние искахме да я превърнем в национална. Имахме трудности с набирането на квалифициран персонал. В някои случаи изборът на специалисти не беше най-подходящият. Направихме грешки и при внедряването на компютърната система, но в края на краищата изградихме една добре работеща банка. Иначе проблемите бяха типичните за банковия бизнес. Хората казваха тогава, че имаме негативен имидж. Как трябваше да го подобрим? Много просто - заявихме ясно какво искаме да направим и как ще го постигнем. Казаха ни, че хората не искат да работят за нас. Затова обявихме открито стратегията и политиката си и започнахме да я прилагаме. Постепенно клиентите започнаха да ни разпознават сред останалите банки.Предстои българските банки да синхронизират дейността си с европейските критерии. Готова ли е ХЕБРОСБАНК и за това предизвикателство?- Вярвам, че банката е готова за влизането на България в ЕС. Защото е съсредоточила вниманието си върху факторите, необходими за превръщането й в модерна кредитна институция. Тя разполага с информационна технология от най-високо качество, с добре мотивиран и отдаден на работата си персонал, широка гама от продукти, централизирана е. Все пак винаги има какво още да се подобри.Не е ли необичайно банката да бъде продадена, при положение че е постигнала толкова добри резултати?- Такава беше ясната цел и воля на собствениците й. Те купиха ХЕБРОСБАНК, за да я оздравят и да я продадат преди влизането на България в ЕС. И получиха много добра цена за акциите си в нея. Ще кажете ли цената, за която ХЕБРОСБАНК бе продадена?- Тя е тайна и не мога да я разкрия пред вас. Но е атрактивна за акционерите. Продажбата на ХЕБРОСБАНК е начало на консолидацията в банковия сектор в България, от която той само ще спечели. Резултатът може да бъде положителен за всички. Застрашена ли е, според вас, стабилността на банковата система заради продължаващото бързо нарастване на кредитите?- Мисля, че банковата система в България е много стабилна, а БНБ дирижира развитието й в правилна посока и в съответствие с договореностите с МВФ. Предприетите от Централната банка мерки за ограничаване на кредитирането бяха постепенни. Тя даде на финансовите институции да разберат, че бързото увеличаване на заемите може да създаде проблеми за сектора. Мисля обаче, че кредитирането в България е доста под оптималното ниво и има място за развитие. Това, за което БНБ предупреждава, е, че прекомерният ръст в кредитирането би могъл да бъде опасен. Но тя даде възможност на банките да си платят цената и да се развиват по-бързо. Искам да кажа, че банките все пак могат да бъдат и по-гъвкави. Времето ще покаже какво ще се случи с кредитната експанзия. Все пак вярвам, че крайният резултат ще бъде предлагането на по-изгодни кредити. Според мен през следващите години във фирменото финансиране все повече ще нарасне ролята на небанковите институции, които са посредник между хората, разполагащи със свободни пари, и дружествата, които търсят финансови средства. Това ще означава, че финансовите пазари в страната ще продължат да се разширяват. Искрено се надявам, че това ще доведе и до развитието на българската фондова борса. Как според вас ще изглежда българската банкова система в обозримо бъдеще?- Мисля че в структурата на българския банков сектор ще останат шест-седем големи банки, които ще са универсални. Няма да има място за малки, провинциални банки. Както финансово, така и технически те нямат необходимия ресурс, за да се преструктурират до влизането на страната ви в ЕС.Необходима е по-нататъшна консолидация в българската банкова система. В нея винаги ще има място за чуждестранни банки, както и за специализирани банки, които са съсредоточени върху определени сегменти - ипотечно кредитиране, микрофинансиране, инвестиционно банкиране и т. н.Накъде ще ви отведе професионалният ви път след напускането на ХЕБРОСБАНК? - Имам много предложения и възможности - някои от тях са в тази част на света, други - извън нея. Все още не съм взел окончателно решение. Прекарал съм известно време в България, разбирам я, а тя също признава способностите и приноса ми. Ще бъде глупаво от моя страна да не използвам тези предимства. Но все още не съм решил как точно за приложа по-нататък опита, който придобих тук. Ще останете ли в банковото дело, или ще промените амплоато си?- Определено ще остана в сферата на финансовите услуги. Засега не мога да кажа дали ще бъде в банковия сектор, или в небанковите финансови услуги. Какво ще отнесете със себе си от България - ако, разбира се, я напуснете?- Хубавите спомени и усмивките на скъпи приятели. Тук прекарах част от живота си и съм благодарен за добрия шанс. Мисля обаче, че няма напълно да се разделя с вашата красива страна, която много харесвам. Ако остана да работя в региона, със сигурност често ще бъда в София. Но дори да не съм в тази част на света, пак ще идвам тук на гости. Вярвам, че България има невероятен потенциал и съм сигурен, че ще го използва. Българите, които са трудолюбив и интелигентен народ, трябва да гледат по-положително на себе си и да са горди със страната си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във