Банкеръ Daily

Финансов дневник

На българския растеж светът му е крив

Външни фактори ще забавят темпото на растеж в България през втората половина на 2019 година. Това предупреди Европейската комисия и   запази прогнозата си от пролетта за растежа на българската икономика от 3.3% тази година и 3.4% догодина.

Външните пазари за българските  стоки отслабват. Това е едно от предизвикателствата пред икономиката на страната ни  през тази година. Такова  е заключението в  лятната макроикономическа прогноза на Европейската комисия, публикувана на 10 юли.

Това е най-ниската прогноза, с изключение на тази на  Световната банка, която е още по-песимистична – за ръст от 3.1% . Международният валутен фонд дава 3.3%, а българското Министерство на финансите – 3.4 процента. Прогнозата на БНБ е доста по-оптимистична, тя надвишава с 2 пункта дори тази на Финансите и е за 3.6 на сто. Най-големи оптимисти са експертите от Уникредит Булбанк – те са пресметнали растежа на 3.9 процента.

Заради външната среда се очаква българската икономика да расте с по-слабо темпо през второто полугодие, отбелязват авторите на доклада на ЕК. Краткосрочните перспективи пред европейската икономика също са помрачени от външни фактори, включително от напреженията в световната търговия и значителната политическа несигурност. Тези фактори продължават да се отразяват отрицателно на доверието в производствения сектор, който е зависим в най-голяма степен от  международната търговия. Очаква се това да доведе до намаляване на перспективите за растеж през останалата част от годината.

Продължаващата икономическа конфронтация между САЩ и Китай, заедно с голямата несигурност около търговската политика на САЩ, може да повлияят да се запази сегашния спад в световната търговия и производство,  и да бъдат засегнати  други региони и сектори. Това би могло да има отрицателни последици за световната икономика, включително чрез смущенията на финансовите пазари. Напрежението в Близкия изток също е предпоставка за  повишаване на вероятността за значително увеличение на цените на петрола.

Излизането на Обединеното кралство от ЕС остава основен източник на несигурност.

Налице са също така значителни рискове, свързани с факторите за растеж в краткосрочен план и с икономическата динамика в еврозоната. Ако се запазят слабостите, които се проявиха  в производствения сектор и спадът на доверието на бизнеса, това би могло да се отрази и на други сектори, и да влоши условията на пазара на труда,  да засегне частното потребление, а оттам и растежа в България.

Очакванията за състоянието на българския износ не са особено оптимистични поради  забавянето на растежа му в две от най - печелившите  дестинации за местните  стоки - Германия и Италия. Въпреки това експертите в  Брюксел виждат лъч надежда в данните за външната търговия от първото тримесечие. "Бързият растеж на експорта към няколко относително малки дестинации извън ЕС през първите четири месеца на 2019 г. предлага потенциално голяма възможност за преориентиране на износа. Ако навлизането на нови експортни пазари продължи, това може да доведе до по-добро от очакваното представяне на износа", пишат в доклада за България експертите от ЕК. Възможно е тук да става въпрос за увеличението на износа към държави като Египет (със 79% до 213 млн. лв. към април), Бразилия (с 210% до 79 млн. лв.) и Украйна (със 75% до 165 млн. лв.).

Предсказанията на Еврокомисията, която така и не можахме да „овладеем“ с наш кандидат, звучат доста по-реалистично от тези в началото на годината, когато фанфарите свиреха  химна „България пета в ЕС по икономически растеж през 2019-а“. Тогава ЕК прогнозира ускоряване на икономическия растеж и забавяне на инфлацията у нас.

Но и тогава нещата не бяха розови. През февруари Европейската комисия коригира всъщност надолу прогнозата си за икономическия растеж в България тази година. Докато през есента на миналата година Брюксел очакваше ръст на икономиката ни от 3.7%, след това предвижданията се свиха до 3.6% ръст. Такова ще е и равнището на икономически растеж през 2020, пророкуваха през изминалата зима евроанализаторите.

"Растежът на реалния БВП се забави през 2018, когато икономиката на България нарасна с 3.2% спрямо 3.8% предходната година. Основният фактор за това забавяне бе отслабването на износа заради намаленото външно търсене от големи търговски партньори в ЕС и от Турция, както и заради еднократни събития, специфични за страната", отбелязва тогава ЕК.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във