Банкеръ Weekly

Финансов дневник

На брокера пазарът му отесня

Задължителните застраховки професионална отговорност и полиците за реколта могат да разширят полето му на действие

Търговията на дребно с полици става все по-губеща, а въвеждането на силно рестриктивно законодателство за бранша може да вкара професията в Червената книга на изчезващите видове. Около тази позиция се обединяват застрахователните брокери в България. Според тях, след приключване на всички замислени реформи, брокерите ще останат не повече от 50-60 на сто от сегашните участници на пазара. Всеки трети брокер ще стане жертва на реформите до две години - или ще фалира, или ще мине в сивата икономика, коментира шефът на Българската асоциация на застрахователните брокери Николай Здравков. Очакванията му са, че ще станем свидетели на обединения и сливания, което пък оптимизира и разходите.


Брокерите отдавна бяха сочени с пръст като генератори на застрахователните измами. Но промените в нормативната база, които се налагат от Комисията за финансов надзор, стават ударно и пазарът няма адаптивен период. Вече паднаха и първите жертви на реформите - поне две от значимите компании на пазара не са между живите. Гаранция консулт и Файненшъл сървисиз вече върнаха лицензите си на КФН.


Засега ефектът от промените е в свиването на комисионите в бранша. В резултат средната брокерска комисиона е паднала до 14%, сочи официалната статистика на надзора. Това е половината от средните нива около 30% и високите от 32-35% преди промените.


Интересен е въпросът къде отидоха останалите 16 процента? Повишиха ли си с тях резервите на застрахователните компании, каквато беше логиката на рестрикциите към брокерите? Реформите в сектора трябваше да изгонят или поне да ограничат нерегламентираните играчи от пазара. Но вместо това, според брокерската асоциация, все по-голяма част от бизнеса минава на сянка, а браншът като цяло е на ръба на оцеляването. Каква е действителността? Събират се пет застрахователни агенти на различни застрахователни дружества в една стая и започват да играят като брокер. А между агента и брокера има огромна разлика. По закон агентът работи за конкретен застраховател, а брокерът е представител на клиента, негов консултант. Точно по тази причина всеки трети в бранша е полулегален: той не е поднадзорен на Комисията за финансов надзор и може да прави каквото си иска. Баба му била брокер, ама той я замествал, щото тя била на легло... Смешно, ако не беше тъжно, коментира Здравков.


Другата истина, поради която при свити комисиони полето за действие съвсем отесня, е недоразвитият застрахователен пазар. Може ли и как държавата да го разшири? Тъй като тя все още е длъжник на този бизнес. Малко хора знаят, че има над 70 задължителни застраховки професионална отговорност, но няма санкции за тези, които не ги прилагат. Такива са например разсейващите се лекари, строители, адвокати, нотариуси. Лекарите например застраховат професионалната си отговорност за 20-ина хиляди лева с полица от 30 лева. И то защото браншовият им съюз изисква това да се направи, макар и проформа. На Запад тази професионална отговорност струва поне 600 евро, а лимитите са за над 1 млн. лв. А става въпрос за здраве и човешки животи, за което никой нехае.


По Закона за устройство на територията всички участници в строителния процес - проектанти, строители, надзор, са задължени да имат полица професионална отговорност. Кой следи за това?


Наред с това нехайство Комисията за финансов надзор мачка силно брокерите с огромен лимит на отговорност по тяхна професионална отговорност, който е 3 360 600 лева. За този лимит брокерите плащат между 700 и 5000 лв. застрахователна премия в зависимост от броя служители, които са назначили.


Светъл лъч за разширяване на пазара даде през лятото земеделският министър Мирослав Найденов. Той обели дума за задължителното застраховане на реколтата срещу природни бедствия - бури, наводнения и градушки, но застрахователният бранш като цяло не откликна. Според Здравков обаче мотивите за подкрепа на това предложение са повече от логични. Въпросът с прехраната на населението не само у нас, не само в Европа, но и в целия свят ще продължи да е един от основните проблеми и в бъдеще. Кой ще ни изхранва - земеделецът. Резултатите от неговия труд вече определят не само личното му благоденствие, но и това на огромни маси от хора. Ако той се провали поради природни стихии, това ще свие предлагането и оттам ще се вдигат цените на продукцията. Значи ще загуби не само той, а и всички свързани с неговото производство.


Негативно настроените биха възразили, че така се нарушава принципът на доброволност в застраховането, защото и нивата, и трудът, и реколтата са собственост на земеделеца. Това е така, но има и един тънък момент. Земеделското производство в много държави, и в нашата - също, е държавно субсидирано. Значи държавата дава пари, за да осигури на поносими цени прехраната на населението, тя дава определени гаранции, че отношенията на производителя и пазара ще вървят гладко. Именно затова парите на държавата не могат да не бъдат защитени. Тогава идва на помощ задължителността на тази полица.

Facebook logo
Бъдете с нас и във