Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МВФ ВЪРНА СТРАНАТА НИ В ГРУПАТА НА ОТЛИЧНИЦИТЕ

Конфликтът между кабинета на Симеон Сакскобурготски и Международния валутен фонд, който се разрази в края на 2004 г., вече е само спомен. На 18 май 2005 г. бордът на директорите на МВФ одобри първия преглед на изпълнението на ангажиментите, поети от правителството по двегодишното предпазно споразумение. В официалното прессъобщение на международната финансова институция се казва, че страната ни получава възможност - при необходимост, да изтегли заем от 34 млн. специални права на тираж (около 50.7 млн. щ. долара). Тъй като споразумението е предпазно, това ще може да стане единствено ако има реална заплаха за стабилността на Валутния борд и на националната ни парична единица. Подобна опасност обаче засега не съществува, тъй като, както в.БАНКЕРЪ вече писа, валутните резерви на БНБ надхвърлят външните задължения на държавата.От МВФ подчертават, че бордът на директорите на Фонда е одобрил молбата на българското правителство за отлагане (т.нар. уейвър) на ангажиментите по изпълнението на два количествени критерия - тавана на общите бюджетни разходи на републиканския бюджет и събирането на просрочените вземания на държавата. Поискано е и отлагане на ангажиментите за включването в единната бюджетна сметка на всички автономни бюджетни организации и по-специално на структурите на съдебната власт, както и за приемане на закон за използването на БУЛСТАТ от парламента.Веднага обаче трябва да се направи едно уточнение - искането за отлагане на ангажимента означава, че правителството ни е пожелало МВФ да приеме, че изброените ангажименти не са изпълнени в срок. Фондът е настоял преди директорският му борд да одобри първия преглед на предпазното споразумение, да бъде приет законът за БУЛСТАТ, в парламента да бъдат внесени проектите за изменения на законите за корпоративно подоходно облагане, ДДС и акцизите и правителството да одобри стратегия за създаване на единен електронен фирмен регистър. Всички тези условия бяха изпълнени през април и първите две седмици на май, което даде основание на шефовете на МВФ да одобрят прегледа на споразумението. След заседанието на борда на директорите на МВФ Ан Крюгер - първи заместник изпълнителен директор и изпълняващ длъжността председател на Фонда, заяви:Макроикономическите резултати на България през 2004 г. надминаха направените прогнози и уязвимостта на страната от евентуални проблеми на международните финансови пазари намаля. Икономическата програма на управляващите за 2005 г. си е поставила за цел да поддържа траен и силен икономически растеж, умерена инфлация и да обуздае дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Програмата разчита на разумно облекчаване на данъците, на ограничаване на работната заплата в обществения сектор, на намаляване на кредитната експанзия и на ново засилване на структурните реформи.В изказването си Крюгер подчертава, че бюджетът на българската държава за 2005 г. е планиран с излишък в размер, не по-малък от 1% от брутния вътрешен продукт. Първият заместник-изпълнителен директор на МВФ смята, че за да се засили финансовата стабилност на страната ни, трябва да се положат повече усилия за намаляване на вътрешното търсене на стоки и услуги.Намерението на правителството да спестява половината от бюджетния излишък е допълнителна мярка за повишаване на финансовата стабилност на държавата. Приветстваме и наскоро предприетите от БНБ мерки, които предотвратиха възможността банките да се възползват от всякакви вратички, за да не спазват ограниченията за заемите. След значителното увеличение на минималната работна заплата ръстът на възнагражденията в обществения сектор трябва да бъде силно ограничен. Ако дефицитът по текущата сметка на платежния баланс е по-голям от очаквания (7.6% от БВП), управляващите ще трябва да увеличат размера на бюджетния излишък, е заявила Ан Крюгер.От тези нейни думи до голяма степен става ясно каква политика трябва да води следващото българско правителство, ако иска да запази добрите си взаимоотношения с МВФ. А всякакви предизборни обещания за увеличаване на работните заплати, давани при това от името на работодателите, са безпочвени. Партийните заклинанията за допълнителни бюджетни средства за един или друг сектор също няма да могат да се сбъднат, тъй като по всичко личи, че хазната ще трябва да намали разходите си за 2005 година. Причината е, че още през първото тримесечие дефицитът по текущата сметка на платежния баланс достигна 8% от БВП. А както е казала Ан Крюгер при подобно негативно развитие е добре правителството да предприеме мерки за увеличение на бюджетния излишък.

Facebook logo
Бъдете с нас и във