Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МВФ СМЕНИ КАРАУЛА В БЪЛГАРИЯ ЗА ШЕСТИ ПЪТ

Дойде време, след две години работа с България, и Джералд Шиф да представи наследника си. Това ще е немецът Ханс Фликеншилд, който ще поеме ръководството на мисията на МВФ за страната ни от началото на 2004 година. Шестдесетгодишният германец е известен с консервативните си икономически възгледи, което предполага, че ще продължи да отстоява досегашната политика на МВФ за строги бюджетни рестрикции. Тя предвижда много малък (около 0.5%) или нулев бюджетен дефицит, недопускане на данъчни преференции и ограничаване на извънредните разходи, които правителството смята да финансира с пари от фискалния резерв. Цялата финансова кариера на Фликеншилд преминава в Международния валутен фонд. След като се дипломира в германския икономически университет в Кил през 1968-а, той започва работа като инструктор в икономическия департамент на МВФ. За 24 години работа Фликеншийлд постепенно се качва по административната стълбица, като преминава всички нива на дирекциите за валутни рестрикции и за надзор върху финансовите системи, за да се издигне през 1992-а до началник на дирекцията за надзор върху икономическите политики. През следващите единадесет години - до октомври 2003-а, Фликеншилд надзирава изпълнението на икономическите политики, договорени между Първи европейски отдел на МВФ и страните, които са на подчинение на тази структура на фонда.Фликеншилд ще трябва да приложи целия си досегашен опит, за да доведе до успешен край предстоящите преговори между България и МВФ за предпазно споразумение. Единственото му предимство все пак ще е неговият предшественикДжералд Шиф му оставя доста добро наследство.Сегашният шеф на мисията на МВФ ще може да си тръгне от България с вдигната глава, тъй като успя да наложи на кабинета на Симеон Сакскобургготски политиката на строга фискална дисциплина.Още преди Шиф да поеме поста на шеф на мисията на МВФ за страната ни (през ноември 2001-ва) български финансисти предупредиха, че той е типичен представител на школата на Майкъл Деплер - шефа на Първи европейски отдел на Фонда, който бе патрон на Ан Макгърк и почти силово наложи строгите изисквания на Валутния борд у нас.Четиридесет и петгодишният Шиф демонстрира консерватизма си по време на приемането на бюджетите на България за 2002-а и 2003 година. През 2001-ва той охлади ентусиазма на новоизпечените министри от Национално движение Симеон Втори да въведат още от следващата година преференции в корпоративно-подоходния данък за дружества, инвестирали в райони с висока безработица. В края на 2002-ра г. Шиф дори постави под съмнение успешното продължаване на стенд-бай споразумението между МВФ и България, тъй като се опасяваше, че между плановете на правителството и разчетите на Фонда за Бюджет 2003 има необвръзка от 150 млн. лева.Шефът на мисията на фонда рязко се противопостави на намерението на правителството да използва пари от фискалния резерв, за да инвестира в държавни компании като Фонда за рисков капитал (50 млн. лв.) и България Ер (30 млн. лв.). При приключването на поредната мисия през октомври той дори препоръча подготвеният бюджет за 2003-а да не бъде приеман. През декември мисията на Фонда отново дойде в България и поднови преговорите с правителството. След разгорещени спорове експертите на Фонда приеха сметките на финансовото министерство.Министър Милен Велчев пък бе много предпазлив при използването на парите от фискалния резерв за инвестиционни цели. България Ер получи само 10 млн. лв. от обещаните 30 млн. лв. и в момента дружество е в процедура на приватизация. Фондът за рисков капитал така и не бе създаден. На практика по това перо бюджетът въобще не се охарчи. Нещо повече, през 2003-а финансовото министерство отчете най-големия бюджетен излишък от 1989-а насам. В края на септември той бе над 850 млн. лева. Този резултат даде основание на финансовия министър да настоява за по-голям дефицит в хазната през 2004-а и за използването на 775 млн. лв. от фискалния резерв за инвестиционни цели. Фондът се опасява, че увеличаващият се внос ще доведе до намаляване на фискалния резерв на правителството. Затова Шиф настоява за бюджетен дефицит от 0.5% и за много по-икономична програма за харчене на резерва. Милен Велчев се е опитал да увери шефа на мисията на Фонда, че едва ли ще изразходва всички планирани в бюджет 2004-а средства, които би трябвало да се вземат от резерва. Финансовият министър може да се мотивира с практиката от тази година - когато вместо 80 млн. лв. от депозитите на правителството в БНБ бяха изразходвани едва 14 млн. лева. Този аргумент обаче едва ли ще успокои Джералд Шиф, който предпочита да разчита на числата записани в бюджета, а не на обещания, независимо че те са дадени лично от финансовия министър. Няма да е чудно, ако при сегашната мисия на МВФ се повтори сценарият от миналата година, когато Шиф прекъсна преговорите и ги поднови непосредствено преди Коледа.Джералд Шиф дойде като мисионер на Фонда у нас на мястото наЮха Каконен който оглави мисията през септември 1998 година. Тогава Валутният борд вече бе въведен, а икономиката започваше да се съживява след хиперинфлацията от началото на 1997-а. Логично, финландецът Каконен отбеляза един от най-успешните периоди между България и МВФ, след което бе изпратен в друг - само отчасти Балкански регион - Турция, където води мисията на Фонда и до момента.Подушвам успех в България, заяви финландецът при първото си работно посещение у нас в началото на 1999 година. И въпреки че твърдо отстояваше основните принципи на тригодишното споразумение на България с Фонда, Каконен бе готов да прави и отстъпки по някои въпроси, които правителството не успяваше да реши навреме. За разлика от своите предшественици финландецът бе изключително радушен и нямаше проблеми в общуването както с управляващите, така и с медиите. След натоварените с преговори и срещи делници Каконен нямаше нищо против да отдъхне за ден в Боровец или в гр. Сандански. Неформалните си срещи обикновено съпровождаше с обяд в софийските ресторанти Крим и Талисман.Отстъпчивостта на Какокен пред нескончаемите български проблеми бе оценена и от медиите. Предшественичката на Каконен у насАн Макгъркбе доктор на философските науки, доктор на икономическите науки и служител на Международния валутен фонд от 1969 година. Ан Макгърк, поне за нас, българите, бе едно от най-мрачните олицетворения на политиката на МВФ. По време на мандата си в България, който започна на 4 декември 1995 г., Макгърк работи с три правителства - социалистическото на Жан Виденов, служебното на Стефан Софиянски и следващото - на Иван Костов. Три правителства - три различни цели.Черните дни и за Ан Макгърк, и за всички българи настъпиха през ранната пролет на 1996 г., когато ситуацията в страната започна катастрофално да се влошава. На журналистическия въпрос: Какво ще стане с банките?, Ан Макгърк отговаряше кратко, но съвсем изчерпателно: Съжалявам!За първи път по време на мандата й България усети твърдата ръка на Фонда, заради което финансисти и банкери много бързо я прекръстиха на Макгърч. В крайна сметка, непосредствено преди и след абдикацията на Виденов, Макгърк без много шум и без генералски почести пое командването на потъващия държавен кораб. Факт е, че тя успя да се справи с една изключително тежка ситуация. Така, след черните й дни у нас дойде и звездният й миг, когато на 1 юли 1997 г. в България бе въведен Валутен борд и бе сключено петото поред стенд-бай споразумение с МВФ. След това отношението към мисионерката на Фонда коренно се промени и някак естествено Макгърч в един момент се превърна просто в Анчето. Артистичният по това време вицепремиер - Александър Божков, в правителството на Иван Костов започна да я кани по черноморските ни курорти, а през лятото на 1998 г. двамата посетиха и премиерата на оперния спектакъл на открито Цар Калоян в София.Но като всеки човек, и Макгърк си имала трески за дялане. Твърди се например, че при преговорите тя не проявявала никаква гъвкавост - стриктно се придържала към спуснатия й от Вашингтон мандат и се обърквала, ако отсрещната страна се опита да промени хода на дискусията. Въпреки това тези, които познават отблизо работата й, са категорични, че у нас Ан Макгърк съвестно си е заработвала заплатата от около 10 000 щ. долара месечно.Неин предшественик пък бешотландецът Ръсел Кинкейт който оглави мисията на МВФ през януари 1993 година. Идването на доктора по икономика от Колумбийския университет съвпадна със смяната на кабинета на Филип Димитров и идването на власт на правителството на Любен Беров. Първоначално и то се опъваше на Фонда, прилагайки собствени виждания за развитието на икономиката в страната, но през зимата на 1994 г. Беровият кабинет клекна.Освен с правителството на Любен Беров Кинкейт работи и с наследника му Жан Виденов и предрече срива на българската икономика - от временната стабилизация (през 1995 г.) към пропастта на финансовата криза през 1996-а).Тръгвам си от България натъжен, каза Ръсел Кинкейт в интервю за в. БАНКЕРЪ преди отпътуването си от страната през декември 1995 година. Мнозина не му повярваха и няколко месеца по-късно горчиво съжаляваха. След като го изтегли от България, централата на МФВ натовари Кинкейд със задачата да отговаря за Австрия, Швейцария и Германия. А от 2002-а той работи в дирекцията на МВФ, отговаряща за държавите в Европейския съюз.Много по-оптимистично изглеждаше бъдещето на България през погледа на първия емисар на Фонда у нас Ануп Сингх Той наблюдава страната ни през 1992 година. Външността и поведението на индиеца до голяма степен покриваха представите на българина за световен чиновник от средна класа. За разлика от всички следващи емисари на Фонда и въпреки строгите си сиви костюми, Сингх много често се усмихваше, така че нашенците не го запомниха с лошо. Колкото и странно да звучи, престоят му в България не му попречи да определи себе си като оптимист и да предаде същия оптимизъм на събитията в държавата, която бе определен да наблюдава. Силите на Ануп Сингх стигнаха дотам, че предавайки ресора си на своя заместник, той препоръча на България да утвърждава европейските модели за развитие на икономиката. Ако има Господ, и това ще стане - някой ден...

Facebook logo
Бъдете с нас и във