Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МВФ - сивият кардинал на реформите в България

Зададе ли се фискален проблем в България и политиците, и разните там общественици и експерти обикновено се сещат за Международния валутен фонд. Впрочем това се случва не само у нас, но и по света. Намеси ли се МВФ във финансовите дела на някоя държава - това означава, че тя е сериозно закъсала и дори е фалирала. Така се случи с Гърция - нищо, че е член на еврозоната. Така бе преди близо петнадесет години и с България. За хората, които в момента са на двадесет-двадесет и пет години, МВФ е далечно отвлечено понятие. Малко са онези, които в момента знаят името на постоянния представител на МВФ за България и Румъния - Гилермо Толоса, или на предшествениците му през изминалите десет години - Тони Любек и Хуан Фернандес Ансола. Ако не са кратките съобщения на БНБ и на Министерството на финансите, едва ли ще научаваме кога у нас идват мисии на Фонда, които правят редовен преглед на финансовото и икономическото състояние на държавата по параграф 4 от Устава на тази организация. Впрочем такива мисии редовно посещават и други държави - Великобритания, Франция, Германия, Холандия.

Липсата на текуща информация за взаимоотношенията на страната ни с МВФ е най-показателното доказателство за макроикономическата ни стабилност. Защото когато има проблем - както се случи примерно през 2014-а с Корпоративна банка, името на МВФ веднага се появява в публичното пространство. Незабавно викат международните финансови шамани да ни вадят от калта. Така и тогава - през 2014-а, БНБ се обърна именно към МВФ като единствената експертна международна организация да направи оценка на работата на банковия надзор и да даде идея за решаването на проблемите. Сега малко хора знаят, че предприетите мерки за реформа в надзорната дейност на Централната банка отново се оценяват от МВФ.

Напомняме тези азбучни постановки, защото искаме или не, но сегашната икономическа рамка, в която се намира страната ни, в това число и режимът на Валутен борд, до голяма степен се дължи на МВФ. Това обяснява и неговата роля в развитието на страната ни. Фондът дълги години бе основният и дори единствен кредитор, който финансираше нашата държава. Неговите мисии и постоянни представители в България до голяма степен определяха параметрите на държавните бюджети, промените в основните закони, засягащи икономиката ни, и какво ли още не.

Фондът регулираше този процес чрез т.нар. тригодишни стендбай споразумения, според които кредитираше страната ни срещу извършени реформи. Правителството, което не изпълняваше тези споразумения, обикновено не довършваше мандата си, оставяйки страната в състояние на икономически хаос и във валутна криза. Историята с правителството на Жан Виденов е показателна.

Истината е, че шефовете на мисиите и

постоянните представители на МВФ бяха вездесъщи

Техните имена бяха всеобщо известни. Всички бяха наясно кои са Ан Макгърк и Франек Розвадовски, Питър Стела, Юха Каконен, Джералт Шиф и Пирита Сорса, Ханс Фликеншилд и Джеймс Роуф. С тях започваха и свършваха новините години наред. Медиите бяха пълни с интервютата им. Журналистите дебнеха пристигането на шефовете на мисиите на МВФ в България и ги причакваха още на летището, а постоянно пребиващите у нас представители на Фонда бяха неуморно преследвани от репортерите, когато отиваха примерно от сградата на БНБ, където се помещаваха кабинетите им (в съседство с този на управителя на Централната банка), до сградата на Министерския съвет или до Министерството на финансите.

Най-сериозен отпечатък остави пребиваването на шефа на мисията на МВФ Ан Макгърк. Заради безкомпромисната си позиция да изисква правителството да спазва подписаните споразумения тя си спечели прозвищата "Макгърч" и "Желязната лейди". Нежеланието на министрите от кабинета "Виденов" да наложат бюджетна дисциплина и да приватизират държавните банки и фирми накара Макгърк през 1996-а да прекрати действието на стендбай споразумението и предоставянето на заеми за България. На журналистическите въпроси защо това се случва тя отговаряше с лаконичното "Съжалявам". Но не отстъпи. Жан Виденов и неговите министри също не отстъпиха от позициите си и съвсем логично България се срина финансово и икономически. И ударихме дъното: разруха на банковия и бюджетен сектор, буквално празен валутен резерв, огромни задължения, хиперинфлация и опасност от втори фалит на България. Това изживяха икономиката и хората. А правителството на

Жан Виденов и управляващата БСП претърпяха катастрофален провал

В началото на 1997-а настъпи зимата на народното недоволство. Парламентът бе атакуван от хиляди разбунтувани хора и правителството на БСП падна. Управлението пое служебният кабинет на Стефан Софиянски. И той трудно би успял да се справи, с която и да е от задачите си, ако не бе съумял да възстанови добрите  взаимоотношения на България с МВФ. А това стана с цената на ангажимента страната ни да проведе жестоки икономически реформи, изразяващи се най-вече във въвеждане на Валутния борд и в ударна приватизация.

От страна на правителството решаваща роля в този процес играеха тогавашният финансов министър Светослав Гаврийски, който от средата на 1997-а, когато де юре и де факто бе въведен Валутният борд, стана управител на БНБ, и министърът без портфейл Красимир Ангарски. На него бе отредена изключително важна роля - да осъществява връзките между правителството и представителите на МВФ, да следи за изпълнението на ангажиментите, поети пред Фонда. Ангарски и екипът от експерти, който работеше с него, под диктовката на хората от Фонда съставиха законите, регламентиращи

Валутния борд и новото устройство на Централната банка

Двама от юристите, работещи по тези закони - Борислав Стратев и Валери Димитров, сега са членове на УС на Фонда за гарантиране влоговете. Всъщност претендентите за авторството за регламента на Валутния борд са доста на брой. Но Светослав Гаврийски не се колебае: "С Валутния борд стана като с децата - никога не е сигурно кой е бащата, но майката е ясна. И в случая с Валутния борд това е Ан Макгърк".

С въвеждането на фиксирания курс на лева спрямо германската марка в съотношение 1 към 1 и на другите правила на Валутния борд, ангажиментите на България по споразумението с МВФ далеч не приключиха. Ще напомним, че под диктовката на Фонда се съставяха списъците за приватизация и за обявяване в несъстоятелност на държавните банки и предприятия, в които ясно бяха посочени графици и отговорности. Именно в споразуменията с МВФ, неразделна част от които бяха тези списъци, съществуваше строгата опция, че ако дадено предприятие, което е попаднало в тях, не бъде приватизирано, то трябва да бъде обявено в несъстоятелност. Именно това бе причината на ужасяващо ниска цена да бъдат продадени авиокомпания "Балкан" и "Кремиковци", за да не бъдат фалирани. А това, че впоследствие все пак стигнаха до несъстоятелност, независимо че бяха в частни ръце, само потвърди тежката диагноза, която им постави МВФ години по-рано. И други промишлени гиганти като "Варненска корабостроителница" не успяха директно да намерят купувач и минаха през процедурата на несъстоятелността, при която някои от активите им намериха инвеститор, който ги закупи като обособени части.

Заради категоричния натиск на МВФ бяха продадени и всички държавни банки, оцелели след погрома от втората половина на 1996-а и началото на 1997-а. И то при условия, които трудно могат да се определят като благоприятни за страната ни. Освен невисоките, а в някои случаи дори прекалено ниски цени, които инвеститорите платиха, държавата бе принудена да се обвърже по тези договори с нелеки и дългосрочни финансови ангажименти, които отпаднаха едва през 2010-а. 

Изискванията в стендбай споразумението с МВФ не се изчерпаха с това: правителството на Иван Костов трябваше да вдигне цените на тока, да повиши акцизите, да проведе реформа в пенсионното осигуряване и ред други непопулярни мерки. По това време бе създаден и заработи ефективно и Фондът за гарантиране на влоговете.

Пак заради изискванията на МВФ бе въведена и надзорната регулация на застрахователния пазар.

Фондът планираше всичко, засягащо икономиката и финансите на държавата, а неговите мисии и постоянни представители внимателно наблюдаваха стриктно да се спазват поетите ангажименти по стендбай споразумението. Принципът, по който се развиваха тези взаимоотношения, отговаряше напълно на поговорката

"Който плаща, той поръчва музиката"

МВФ заедно със Световната банка, с която са в една финансова група, бяха почти единствените институции, кредитиращи България по това време. Факт е, че за периода на активните взаимоотношения с правителствата на България групата на МВФ и на Световната банка до края на 2000-а отпусна на държавата ни финансиране за близо 2.5 млрд. щ. долара, а в онзи момент това бе едва ли не единственият източник за попълване на валутния ни резерв. Именно затова мисиите на МВФ държаха на къс повод управлението на финансите на страната и осъществяването на необходимите за стабилизирането на България икономически реформи. И никак не е пресилено да се каже, че страната ни изстрада и приложи много по-жестоки мерки за стабилизация в сравнение с тези, които е принудена да прилага в последните години например Гърция. Но без тях категорично нямаше да можем да преодолеем разрухата на прехода.

С изграждането на устойчива финансова система - както държавна, така и частна, което стана най-вече по времето на правителството на Иван Костов, необходимостта да получаваме кредити от групата на МВФ и на Световната банка намаля чувствително. Съответно - ролята на мисиите на МВФ и влиянието им върху българските правителства. А кандидатурата ни за членство в ЕС през 2000-а вече бе предпоставка и

да се откачим от кредитната хранилка на МВФ

Такива опити имаше при управлението на правителството на Симеон Сакскобургготски. Постоянният представител на МВФ у нас Пирита Сорса и шефът на мисията на МВФ Джералд Шифт се противопоставяха, и то успешно на всеки опит на правителството на НДСВ да разхлаби фискалната дисциплина. Кабинетът на Сакскобургготски макар с неудоволствие приемаше и се съобразяваше с критиките на Фонда и благодарение на това успешно бе приключено изпълнението на двегодишното стендбай споразумение с него през 2001-а.

На 31 август 2003 г. мандатът на Пирита Сорса изтече и след Питър Стела тя стана вторият постоянен представител на МВФ у нас, при който отношенията на държавата ни с МВФ се развиваха успешно и споразуменията бяха изпълнени.

Наследникът й Джеймс Роуф бе изправен пред нелекото предизвикателство да продължи тази традиция и за своя тригодишен мандат се справи успешно с него. Той и шефът на мисията на Фонда Ханс Фликеншилд свършиха необходимото, за да може през 2005-а страната ни и МВФ да подпишат първото предпазно споразумение и независимо, че на два пъти то бе заплашено от провал, споровете приключиха с взаимноприемливо решение.

Спецификата на това споразумение, за разлика от стендбай договорите, бе, че България се задължава да изпълнява програмата за реформи, подписана с МВФ, но ще получава финансиране само ако го поиска. Такава необходимост обаче не се появи - правителството успешно излезе на международните капиталови пазари с три облигационни емисии, а от 2006-а насам бюджетът започна да отчита и излишъци. За този период - от 2003-а до края на 2006-а, България напълно погаси задълженията си към МВФ.

В началото на 2007-а надзорните и управленските функции на МВФ в България приключиха. Страната ни се нареди сред държавите членки на Фонда, които нямат задължения към него и изпълняват донорски функции. С други думи - влязохме в групата на страните със стабилна и предвидима икономика.

От 2007-а насам единствената функция на МВФ у нас е да осъществява годишната оценка за състоянието на икономиката ни в съответствие с регламента на параграф 4 от Устава на организацията. А ролята на нашата държава е да участва във вземането на решения в рамките на годишните и полугодишните събрания на МВФ и да ги изпълнява, в това число и когато става дума за увеличаване на капитала на международната финансова организация.

Впрочем и в тази си роля българските правителства не бяха напълно перфектни. Експертите, следящи взаимоотношенията ни с МВФ, знаят, че през 2013-а заради своеволията на финансовия министър Симеон Дянков страната ни бе напът да предизвика международен скандал именно по повод увеличението на капитала на МВФ. Но това вече е друга история.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във