Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МВФ ПАК НИ ХВАНА В КРАЧКА

ФОНДЪТ НИ НАХОКА ЗА ДЕФИЦИТА В ПЛАТЕЖНИЯ БАЛАНС И ЗА ГОЛЕМИЯ РЪСТ НА БАНКОВИТЕ ЗАЕМИКакто прогнозира в. БАНКЕРЪ в предния си брой, при преговорите на правителството с поредната мисия на МВФ вече се появиха усложнения. Още след първата среща на експертите на Фонда с вицепремиера Лидия Шулева финансовия министър Милен Велчев и управителя на БНБ Иван Искров, която се проведе на 29 март, шефът на мисията Ханс Фликеншилд заяви, че се забелязва влошаване на някои макроикономически показатели на страната (б. ред. - добре е известно, че за тях отговорност носи правителството). Според шефа на мисията на МВФ основният проблем на България си остава дефицитът по текущата сметка на платежния баланс, който в края на 2003-а е по-висок от предварителните прогнози. От статистиката на БНБ се вижда, че за 2003 г. той е 1.648 млн. щ. долара, или 8.7% от брутния вътрешен продукт (БВП) - т.е. с над 60% по-висок от отчетения през 2002 година. По-важното е, че през 2003-а дефицитът по текущата сметка значително надвишава - с 580 млн. щ. долара, предварителните прогнози за равнището му в края на годината.Несбъднати се оказаха и очакванията на Министерството на финансите за нивото на самия БВП. Предвижданията на макроикономическите експерти бяха, че през 2003-а той ще нарасне с 5% и в края на годината ще е 34.966 млрд. лева. Но на 29 март 2004-а Националният статистически институт обяви, че през миналата година БВП е увеличен с 4.3% и е достигнал 34.41 млрд. лева. Въпреки тези негативни резултати обаче Ханс Фликеншилд, с който правителството води преговори за подписването на предпазно споразумение, обясни, че една от причините за дефицитапо текущата сметка вероятно са заемите, които български фирми получават от чужбина. С парите от тях се купуват и внасят машини и съоръжения, което увеличава дефицита във външната търговия, а оттам и по текущата сметка. През 2003-а бе отчетено 62-процентно нарастване на дефицита по текущата сметка спрямо 2002 г., но бе отбелязано и повишаване - с близо 57%, на инвестиции от чужбина. Обезпокоителното е, че подобна закономерност засега не се забелязва в първия отчет на платежния баланс за 2004 година. Статистиката на БНБ показва, че за януари 2004-а дефицитът по текущата сметка е 232.8 млн. евро, или с 46% повече от размера му за януари на 2003 г., когато бе 159.4 млн. евро. Проблемът е, че чуждестранните инвестиции в наши фирми за януари 2004-а са едва 39.5 млн. щ. долара - над два пъти по-малко от постъпилите в България година по-рано 86.5 млн. щ. долара. При това положение дори и представителите на МВФ да стигнат до извода, че увеличението на дефицита по текущата сметка за 2003-а се дължи на големия внос на инвестиционни стоки, те със сигурност ще обърнат сериозно внимание на резултатите, с които сме започнали 2004 година. Което означава, че правителството ще трябва да се ангажира с такива мерки, които да заличат негативните данни от януари. Министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски имат аргументи, с които ще се опитат да убедят Фликеншилд, че ситуацията не е толкова лоша, колкото изглеждаВ подкрепа на своята версия те ще изтъкнат, че бюджетът ще получи 230 млн. евро от продажбата на телекомуникационна компания (БТК) и че очакват значителни приходи от предстоящата приватизация на дружествата от системата на Булгартабак холдинг. Дали обаче това ще са достатъчни доказателства, които да убедят Ханс Фликеншилд, че няма опасност за стабилността на българската икономика, все още не е ясно. Тепърва ще обсъждаме на какво се дължи отчетеният по-малък ръст на икономиката, но все пак той е над 4%, което го прави един от най-високите в Европа, обясни Милен Велчев. Следващият проблем, който констатира мисията на Фонда още в първите дни на три седмичния си престой в България, бе завишеният ръст на кредитиранетоотчетен за първите два месеца на 2004 година. Темпът, с който нарастват отпуснатите заеми за първите два месеца на годината, е малко по-голям от нашите очаквания, отбеляза изрично Фликеншилд. Данните за февруари 2004-а показват, че общият размер на отпуснатите кредити за граждани и фирми се е покачил с 488.250 млн. лв., като от 9.376 млрд. лв. към 31 декември 2003 г. в края на февруари 2004-а той е достигнал 9.864 млрд. лева. Но този ръст е по-малък от увеличението на отпуснатите заеми през първите два месеца на 2003 г., които за този период нараснаха със 773.97 млн. лева. С други думи, мерките, които БНБ взе в края на миналата година за намаляване на ръста на отпуснатите заеми вече дават резултат, но той явно все още не удовлетворява МВФ. До 13 април експертите от мисията ще направят цялостна оценка на българската икономиказа периода, през който страната ни е ползвала финансиране от Фонда. За целта в мисията на МВФ са включени специални експерти, които се водят от заместник-директора на Европейски отдел в МВФ Карло Котарели. Неговият екип има за задача да изготви доклад за ролята на Фонда в България през последните десет години.В Устава на МВФ е записано, че за всяка страна, която е ползвала финансиране от Фонда в продължение на повече от десет години, задължително трябва да се изготви последваща оценка на изпълнението на досегашните споразумения, поясни за медиите финансовият министър Велчев. Според него по този начин се преценяват ефектът от приключилите програми и целесъобразността от договарянето на нова. Котарели обясни, че след изготвянето на последващата оценка тя трябва да бъде анализирана съвместно с българското правителство. Въз основа на нея ще бъде съставен доклад, който ще бъде представен пред борда на директорите на МВФ. Той има много важно значение за по-нататъшните ни взаимоотношения с Фонда, защото на базата на него бордът на директорите ще реши дали на страната ни й е необходимо ново споразумение, или не. Според Котарели докладът за цялостната оценка на взаимоотношенията между МВФ и България може да бъде разделен на два периода - до 1997 г. и след нея. До 1997 г. програмите между България и Фонда не успяха да постигнат своите цели, убеден е Котарели. След това обаче изпълнението на споразуменията беше много по-добро и по-голяма част от заложените цели в тях бяха постигнати, заяви през седмицата пред българските медии Котарели. Новият шеф на мисията на МВФ за България - Ханс Фликеншийлд, обясни, че едва след заминаването на Котарели (на 5 април) тя ще започне преговорите с правителството за изработване на програмата за предпазното споразумение. Според него, след като бордът на МВФ реши дали страната ни има нужда от ново споразумение с Фонда, ще бъде уточнено дали е необходимо в България да идва нова мисия за доработване на програмата за предпазно споразумение. Ако това не се налага, подписването му може да стане още през юли 2004 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във