Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МВФ НАСТОЯВА ЗА НОВИ ОГРАНИЧЕНИЯ В КРЕДИТИРАНЕТО

Банкерите ще изпаднат в поредния дискомфорт, ако бъдат приети новите ограничения в кредитирането, за които настоява мисията на Международния валутен фонд. От 12 до 26 октомври тя извършва преглед на изпълнението на ангажиментите, поети от българската държава по двегодишното предпазно споразумение, и договаря с правителството макрорамката и бюджета за 2006 година. Експертите на МВФ, водени от Ханс Фликеншилд, са убедени, че трябва да бъдат предприети всички възможни мерки за намаляване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс, който, според прогнозите им за 2006 г., може да достигне застрашителните 13% от брутния вътрешен продукт. Запознати с хода на преговорите с Фонда твърдят, че правителството вече е подвило коляно пред исканията на Фликеншилд и ще приеме да преследва излишък от 2.5% от брутния вътрешен продукт през 2006 година. Разбира се, в Закона за държавния бюджет за следващата година може да бъде записан нулев дефицит, но практиката е показала, че не е важно какво пише в нормативния документ, а какво е обещало правителството на МВФ.
Факт е, че финансовият министър Пламен Орешарски е предложил на правителството рязко да намали разходната част на хазната за следващата година, като извади от нея 850 млн. лв., предвидени от Министерството на отбраната за закупуване на военна техника. А това от своя страна е предизвикало острата реакция на военния министър Веселин Близнаков. Спорът по този въпрос все още не е решен, но като че ли е с предизвестен край - шефът на отбранителното ведомство най-вероятно ще загуби.
Пред БНБ обаче мисията на Фонда е настояла Централната банка за пореден път да подкрепи усилията на правителството за ограничаване на дефицита по текущата сметка, като затегне ограничителните мерки върху кредитирането. Този въпрос е бил поставен при срещите с управителния съвет на Централната банка на 19 и 21 октомври. Експертите на Фонда са предложили БНБ да намали лимитите за нарастване на кредитите, посочени в Наредба №21. Ще припомним, че през април 2005 г. БНБ промени въпросната наредба, като записа в нея, че, смятано от края на март, среднодневният ръст на заемите, отпускани от една банка, не бива да надхвърля 5% за първото тримесечие, което изтече на 30 юни.
За шестте месеца среднодневният ръст не бива да е над 12.5%, за деветте месеца - над 17.5%, а за дванадесет месеца - над 23 процента. Наредбата задължава банките да внасят допълнителни задължителни минимални резерви за всяко превишение на посочените лимити. Целта бе увеличението на заемите през 2005 г. да не надхвърля 35 процента. И налагането на тези мерки даде резултат. От края на март до края на август общият обем на кредитите не само че не се повишил, но е намалял от 17.9 млрд. лв. на 16.7 млрд. лева. Но това не е защото банките не са отпускали нови заеми, а тъй като са прехвърли голяма част от отпуснатите фирмени заеми в балансите на своите чуждестранни собственици. По тази причина корпоративните заеми бяха свити от 12.78 млрд. лв. през март до 10.69 млрд. лв. в края на август, а частният външен дълг за този период нарасна със 700 млн. евро - от 3.3 млрд. до 4 млрд. евро.
В същото време банковото финансиране за граждани не само че не намали обема си, но и нарасна с повече от 26.5 процента. В края на март 2005 г. потребителските и жилищните кредити са били 4.26 млрд. лв., а в края на август са достигнали 5.39 млрд. лева. Само потребителските заеми пък са се увеличили с половин милиард лева - от 3.12 млрд. до 3.73 млрд. лева. А експертите от МВФ са на мнение, че точно те са един от финансовите стимули за увеличаването на вноса на потребителски стоки в България. Затова на срещите с Ус на БНБ Ханс Фликеншилд и екипът му са настоявали не само тримесечните лимити за ръста на кредитите да бъдат намалени с 1-2%, но и да се въведат специални мерки за ограничаване на увеличението на потребителските заеми.
Една от препоръчаните формули е била въвеждането на т. нар. румънски вариант, според който размерът на кредита се ограничава така, че месечната погасителна вноска да не надхвърля една трета от дохода на клиента. Другата е увеличаване на провизиите, които банките начисляват по заемите.
Запознати с хода на разговорите между МВФ и БНБ твърдят, че експертите на Ханс Фликеншилд са обсъждали възможността по потребителските заеми банките да начисляват по-големи провизии. Твърди се, че ставало въпрос за кредитите под наблюдение. Това са заемите, по които има съмнения за влошаване на финансовото състояние на длъжника или просрочие на плащанията между 31 и 60 дни. В този случай сега банките заделят провизии в размер на 10% от размера на сумите, които им дължат клиентите.
На проведените срещи в сряда и петък членовете на УС на БНБ са приели скептично исканията на МВФ. Тяхното мнение е било, че увеличението на дефицита по текущата сметка не се дължи на ръста в потребителските кредити, тъй като стоките за бита са едва една четвърт от вноса в България. Позицията на БНБ е, че засилване на ограничителните мерки за кредитирането ще доведе до изкривявания на финансовия пазар. Българските банки ще увеличат обема на корпоративни кредити, които прехвърлят на своите чуждестранни собственици. Това ще доведе до нов ръст на външната задлъжнялост на българските фирми и до нарастване на обема от валута, която изтича от страната. Така, образно казано, вместо да изпишат вежди, ограниченията могат да извадят очи.
Експерти от БНБ са убедени, че ако бъдат въведени специални рестрикции върху потребителските заеми, българските банки ще учредят дъщерни дружества, които да отпускат тези кредити, без да са подвластни на ограниченията. И на всичко отгоре въпросните компании ще се финансират не от българските банки, а от техните собственици в чужбина. Така отново ще влезем в ситуация, при която ръстът на потребителските заеми няма да намалява, но за сметка на това ще се увеличава частният външен дълг.
Някои финансови експерти смятат, че увеличението на дефицита по текущата сметка на платежния баланс не е проблем на банковото кредитиране, а на икономическата политика, провеждана на правителството. Той не може да бъде решен с ограничаване на заемите, а със създаване на условия за развитие на производството в България. А това ще рече, че изпълнителната власт е добре да намери начини за допълнително намаляване на данъчното бреме и да престане да развява популисткото знаме за увеличаване на заплатите. Защото когато вдигне възнагражденията на чиновниците, правителството ще притисне фирмите да направят това за своите служители и по този начин ще намали конкурентоспособността им. Освен това увеличаването на трудовите възнаграждения освен че засилва потребителското търсене, е и източник на инфлация. Докато заемите за гражданите стимулират пазара на стоки и услуги, но не пораждат инфлация, тъй като хората, които ги ползват, имат задължението да ги върнат заедно с лихвите. Затова МВФ би трябвало да постави по-строги изисквания пред правителството, вместо да пресира банковия сектор. Всъщност от ограниченията върху най-печелившата му дейност - кредитирането, може да загуби и самият бюджет. Ако поради евентуални нови рестрикции печалбите на кредитните институции намалеят, това ще доведе до свиване на данъците, които те плащат в хазната. А за 2004 г. общият им размер е 103 млн. лева. Не е много, но когато финансовият министър е принуден да трепери върху всяка бюджетна стотинка, и тази сума не е без значение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във