Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МВФ ИСКА ДА ЗНАЕ КОИ СА АКЦИОНЕРИТЕ НА БАНКИТЕ

Г-н Шиф вече съобщихте, че очаквате България да подпише ново споразумение с МВФ през февруари.- Такива са плановете ни. Когато се върнем във Вашингтон, ще прегледаме отново меморандума и програмата, след което ще ги представим на борда на директорите. Процедурата ще завърши, когато те бъдат одобрени от борда.Има ли конкретни изисквания, които правителството трябва да изпълни в много кратки срокове и от които зависи сключването на споразумението?- Има някои неща, които трябва да се направят преди срещата на директорския борд. Ние трябва да се уверим, че приетият от правителството бюджет е в унисон с договореностите между нас. Другите изисквания са технически. Например всяка година кабинетът приема с постановление наредба, която определя условията за образуване на средствата за работна заплата в държавните предприятия. Ние бихме искали тя да се приеме преди заключителната среща на борда на директорите на МВФ.До средата 2001 г. управляващите в България твърдяха, че страната ни не се нуждае от споразумение с Фонда, или ако има такова, то трябва да е по-скоро предпазно - при което няма да е необходимо да получава кредити от МВФ. Сега изведнъж се оказа, че правителството на Симеон Сакскобургготски иска двегодишно споразумение, по което да получи финансиране от 300 млн. щ. долара. МВФ прие ли това искане и какво, според вас, се промени в България, че новите управляващи настояват за нови кредити от фонда?- Аз не съм бил тук през 2000 г., за да коментирам, но познавам новото правителство от влизането му във властта. Още в началото то бе заинтересовано да има споразумение с Фонда и досега нищо не се е променило. По отношение на типа програма - с финансиране или предпазна - предполагам, че причината да се избере първият тип е в промяната на световната икономическа среда. Растежът в страните, които са главни търговски партньори на България, е забавен, поради което и финансовите нужди на страната ви стават по-големи.Тази ли е причината споразумението вече да е двугодишно, а не за година или за 18 месеца?- Стенд-бай споразуменията обикновено са между една и две години. Очевидно при по-дългосрочно споразумение и финансирането е пропорционално по-голямо. Понякога такова споразумение бива предпочитано, тъй като предоставя и стабилна рамка на правителствената политика - с други думи, кабинетът ще има повече време, за да организира добре действията си съобразно тази рамка.Абсолютно наложително ли е Булгартабак и БТК да бъдат продадени през 2002 година?- Намеренията са такива. Бихме искали приватизационната програма да бъде изпълнена докрай, но не е важна само бързината. От значение е качеството, т.е. на кого се продава - дали това е стратегически инвеститор, който ще увеличи ефективността на предприятието. Заинтересовани сме и от приватизацията на останалите две държавни банки. Мисля, че правителството ще се стреми да продаде Биохим през следващата година, докато за ДСК Банк ще е нужно повече време, тъй като за сделката ще са необходими и допълнителни усилия.Защо е необходимо да се увеличават цените на тока и парното, след като енергетиката като цяло е на печалба?- Преди всичко държим да има механизъм, чрез който цените да се определят обективно, а не по политически път. В повечето страни с пазарна икономика цените са базирани на разходите. В тях се включват разходите за рехабилитация и поддържане на инфраструктурата. Аз не съм експерт в тази област, но и експертите на Световната банка, и тези на правителството са на мнение, че цените на електричеството сега не са достатъчно високи, за да покрият оперативните разходи на предприятията, които го произвеждат, както и капиталните им разходи. Не знам какви са реализираните печалби в сектора, но ако не се позволи на фирмите да покриват разходите си, след време активите им ще се амортизират и производството на електроенергия ще стане още по-скъпо. По този начин ще се създаде порочен кръг.Сега цените, които плащат предприятията, са достатъчно високи, за да покриват разходите на производителите на електроенергия, но цените за гражданите са много под тези нива. Всъщност от разликата, която плащат фирмите, се субсидират гражданите. Вярно е, че има бедни хора, които трудно си плащат сметките, но не всички са такива. Затова предпочитаме най-бедните потребители да получават директни субсидии. Ако се стигне до ситуация, при която увеличението на цените на тока и парното се окаже невъзможно заради съдебни пречки, това ще бъде ли повод МВФ да не подпише споразумение с България? - Правителството ни увери, че ще успее да увеличи цените на енергията така, както беше планирано. Надявам се, когато схемата бъде изготвена, цените да бъдат установени по определени критерии, а информацията за увеличението им да е общодостъпна. Така че гражданите сами да видят основанията за промяната - не просто да бъде спусната някаква си цена отгоре и толкоз. Мисля, че това няма да е трудно. Не познавам вратичките на българската съдебна система и ще оставя този проблем на правителството.Ще има ли в споразумението ангажименти за приватизация на предприятия от енергетиката? - Правителството възнамерява да приватизира голяма част от енергийния сектор, както обяви преди време. Дори е възможно някои сделки да станат през 2002 г., но със сигурност тази година ще бъдат свършени доста подготвителни работи.Постигнахте ли споразумение за мерките по преструктурирането на БДЖ?- Ние подкрепяме програмата на правителството за преструктуриране на железниците. Тя е важна част от споразумението. Значимите стъпки ще бъдат предприети в началото на следващата година, когато компанията ще се раздели на две. Това ще помогне още в началото да се изясни каква е структурата на разходите и кои дейности получават субсидии. Освен това се работи за елиминиране на губещите дейности, както и за изготвяне на дългосрочен план.Смятате ли, че в закона и наредбите, които регулират дейността на банките, трябва да се запишат текстове, ограничаващи акционерното присъствие на офшорни фирми в капитала им? Поела ли е БНБ ангажимент да предложи на Народното събрание подобни промени в закона?- Една промяна, която обсъждахме и която сега е отразена в програмата на правителството, цели да позволи на централната банка, в качеството й на регулативен орган, да се осведомява кои са крайните акционери на всички банки. В момента БНБ може да изисква тази информация, но понякога се оказва трудно да я получи. Освен това няма подходящи санкции, в случай че тези данни не бъдат предоставени. Бихме искали банковите закони да бъдат променени така, че да знаем кои са всички собственици на банките. Това е важна стъпка, за да се засили още повече регулирането на банковата система във всичките й аспекти. БНБ подкрепя тези промени. Те могат да бъдат приети в парламента още в началото на следващата година. Проблемът е, че преди това има куп други закони, които чакат за парламентарно разглеждане.Има ли други важни въпроси, свързани с банковото законодателство, които обсъдихте с правителството?- Ние сме на мнение, че ако целта е да се стимулира кредитирането, трябва да настъпят някои нормативни промени - не толкова в закона за банките, колкото в законите, които влияят на бизнессредата. Важно е например всички фирми след време да започнат да използват Международните счетоводни стандарти, важно е кредиторите да се чувстват сигурни във връщането на парите им и да имат принудителни механизми за това. Фондът подкрепя ли отмяната на ал.3 от чл.220 на Наказателния кодекс, според която банкери, предоставили необезпечени кредити, са съдебно отговорни?- Подкрепяме промяната, защото сме на мнение, че тази норма в голяма степен демотивира банкерите да кредитират. Всички банкери трябва да са предпазливи, когато отпускат заеми, но това е твърде строго. Разбирам, че законът цели наказание на криминални действия, но мисля, че ограничаването на лошите кредити трябва да се постига чрез обикновена регулация, а не чрез подобни наказателни клаузи.Разговаряхте ли с гуверньора на БНБ Светослав Гаврийски по повод на предложението на Асоциацията търговските банки, която настоява да се даде право за обжалване пред съда на решенията на БНБ за отнемане на банкови лицензи?- Въобще не бихме подкрепили една подобна промяна. Според мен, това предложение не е добре формулирано. Проблемът е, че ако то бъде прието, ще се получи изместване на регулативните функции от банковата система към съдебната. Това може да се окаже много опасно. БНБ е добър регулатор на банковата система. Нашето мнение по-скоро е, че трябва да се направят промени в правната система, в случай че има нещо нередно по отношение на процедурите например, но не и да се променя същността на регулацията.Вие и министър Велчев заявихте, че в споразумението на България с МВФ се предвижда бюджетен дефицит от 0.8% от БВП, както и 4% ръст на икономиката през следващата година. Какви други параметри договорихте?- Ключовите параметри за бюджета са реалният растеж и инфлацията, които определят ръста на номиналния брутен вътрешен продукт и съответно приходите, които могат да се очакват. Другите параметри са важни, за да се разбере насоката на икономическата политика. Прогнозата за дефицита по текущата сметка също е ключов параметър, но той не влияе така директно върху бюджета, както ръстът на БВП и инфлацията. Предвиждаме дефицитът по текущата сметка през следващата година да намалее и вместо 7% да бъде по-близо до 6% от БВП. Смятаме, че инфлацията през следващата година ще бъде 4%, а през 2003 г. - 3.5 процента.Не са малко хората в България, които мислят, че измененията в данъците не стимулират бизнеса в страната и дори могат да принудят повечето малки и средни фирми и еднолични търговци отново да минат в зоната на сивия бизнес. Има ли, според вас, такава опасност?- Мисля, че като цяло данъчните закони са от полза за бизнеса. Една важна промяна е намаляването на корпоративния данък върху печалбата. Другата важна стъпка е съкращаването на срока за връщане на ДДС от четири на три месеца. Това ще предостави на фирмите повече оборотен капитал. Бихме искали в средносрочен период да се осъществят и други промени - в социалните осигуровки, в подоходния данък. Според нас, те до голяма степен ще мотивират излизането на бизнеса от сивата икономика.По време на приемането на бюджета за 2002 г. на първо четене в парламента бившият финансов министър и настоящ депутат от СДС Муравей Радев обвини правителството, че е капитулирало пред МВФ. Какви бяха условията на тази капитулация? - Аз гледам на нещата от друг ъгъл. Когато дойдохме за първи път в началото на есента, правителството имаше много цели - да увеличи социалните и други категории разходи, да намали данъчните ставки и да постигне балансиран бюджет. Беше ясно, че тези три цели е трудно да се постигнат наведнъж. Затова се опитахме да работим заедно и да измислим как да ги балансираме. Имаше трудни моменти, но мисля, че в края на краищата постигнахме добър баланс. Мисля, че споразумението е добро и ще помогне за развитието на икономиката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във