Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МВФ ДАДЕ ТОН ЗА ИГРА НА ТОПЛО И СТУДЕНО

Настойчивата загриженост на Международния валутен фонд (и на неколцина наблюдатели) за дефицита по текущата сметка на платежния баланс и бързия ръст на кредитирането вероятно е накарала през последните дни мнозина да се оглеждат дали икономическият небосклон у нас е чист. Проблемите всъщност са отдавнашни, новото е само в това, че този път те бяха разисквани на висок глас. Шумната дискусия бе предизвикана не само от предложените решения, засягащи пряко политиката на банките (например увеличаването на задължителните минимални резерви) и плановете на техните клиенти, а и от още нещо. Мисията на МВФ отправи и едно друго послание, което остана малко по-встрани от вниманието: ръководителят й Ханс Фликеншилд даде да се разбере, че настоява мерките да обхванат преди всичко банковата система, защото именно в тази сфера те могат да дадат ефект за няколко месеца, а време за чакане няма. Подобно бързане малко плаши. Ако експертите на Фонда са прави, то излиза, че за година-две българската икономика е минала от едната към другата крайност - от фризера, когато стабилността бе над всичко и пари не се отпускаха, до кредитната експанзия, която днес подклажда страховете от прегряване. Въпросът е дали точката на кипене е близо? Преведено на икономически език, това означава - дали е близо оня момент, когато предлагането (т.е. производството) няма да може да насмогне на ръста на търсенето. Банкерите, както и подуправителят на БНБ Емилия Миланова, успокоиха, че кредитният бум е естествен процес на наваксване. Съотношението на отпуснатите заеми към БВП (30%) у нас все още е три пъти по-ниско, отколкото в ЕС, и ограничаването на кредитите ще свие инвестициите. На свой ред финансовият министър Милен Велчев и редица други експерти от доста време обясняват, че дефицитът по текущата сметка се дължи на увеличените чуждестранни инвестиции, което също е нормален и почти положителен процес. Когато тези инвестиции бъдат завършени, те ще доведат до ръст на икономиката, до повишаване на нейната конкурентоспособност и оттам до увеличаване на износа. Да, но според МВФ няма време да се чака въпросният ръст и трябва да се сложи спирачка на търсенето, докато производството го настигне.Така представен проблемът звучи учебникарски и… няма вярно решение. А ако някой твърди, че знае какъв ръст на кредитите е здравословен и кой е поносимият дефицит за всяка една икономика, той със сигурност си измисля.Нека си припомним как започна така нареченият бум и до кои сектори на икономиката стигна. Засега ще оставим настрана платежния баланс, чиято текуща сметка показва дефицит от самото въвеждане на Валутния борд през 1997 година. По-любопитно е кое предизвика промяната в поведението на банките. На теория увеличеното кредитиране би трябвало да се дължи на приключилата структурна реформа в реалния сектор, понижила риска по заемите за оздравените и обновени предприятия. На практика обаче тласъкът бе даден отвън. След 2001 г. лихвите на международните пазари паднаха неколкократно и това принуди банките да върнат част от парите, които държаха по сметки в задгранични финансови институции и в чуждестранни ценни книжа. През 2002-ра и 2003 г. депозитите на нашите банки в чужбина намаляха с 627 млн. евро (горе-долу същата сума бе вложена там през предишните две години). Изтеглени бяха и част от инвестициите в чуждестранни облигации. Голяма част от върнатите пари бяха раздадени като потребителски кредити, останалите като заеми за фирми. За две години кредитите за предприятията и домакинствата нараснаха със 113% (тоест удвоиха се), а само през 2003-а - с 48 процента. Заемите за домакинствата нараснаха доста по-бързо от тези за фирмите - със 163% през 2002 и 2003 година. Намаляването на депозитите на банките в чужбина осигури приток на валута по финансовата сметка на платежния баланс. С потребителските кредити пък бяха купени предимно вносни стоки, което доведе до отлив на валута по текущата сметка.Голяма част от банките (не само тези със задгранични собственици) привлякоха и кредитни линии от чужбина (също постъпления по финансовата сметка), които раздадоха като кредити. Но тъй като бумът на заемите бе причинен от вносни фактори и не отразяваше подобрената оценка за риска на българската икономика, въпреки голямата конкуренция лихвите се понижиха слабо (особено при кредитите за предприятията, които бяха малко повече от 10% в началото на 2002 г., а сега са малко над 9%). Така българските износители днес продължават да плащат лихви, които надхвърлят твърде много международните, но продават на същите цени като конкурентите им, ползващи евтини кредити (и често държавна подкрепа за експорта). Друг съществен момент е, че повечето предприятия бяха приватизирани от международни компании, които започнаха да ги финансират и реинвестираха печалбите им. В платежния баланс това се отчита като преки чуждестранни инвестиции и през 2003 г. този вид постъпления (530 млн. евро) надхвърлиха приходите от приватизация и вложенията на зелено, взети заедно. Заемите от чуждестранни компании за дъщерните им дружества в България бяха съпроводени с внос на машини и други инвестиционни стоки, което задълбочи проблема с дефицита във външната търговия. В далеч по-малка степен придошлите от чужбина пари допринесоха за нарастване на търсенето на български стоки.Описаната схема хвърля съмнение дали Валутният борд може да накара икономиката лесно да се адаптира към промените на световните стокови и капиталови пазари. Ако бордът действаше както трябва, би трябвало и дефицитът по текущата сметка да е съпроводен с ограничаване на паричното предлагане, с което да се сложи юзда на прекомерния ръст на потреблението. У нас се случи обратното и сега говорим за експанзия.Най-накрая се появи и един специфичен фактор: поскъпването на недвижимите имоти, което се дължи отчасти на увеличеното кредитиране, отчасти на очакваното повишаване на ценовите нива заради предстоящото ни присъединяване към ЕС. Това доведе до ръст на строителството и свързаните с него отрасли и отново - по силата на ефекта на спиралата, до увеличение на кредитите.Ръст имаше и в промишлеността - 22% през 2003 година. Би трябвало да си го обясним с увеличеното вътрешно търсене, кредитния бум и с големите инвестиции в нашите предприятия. Прави впечатление обаче, че най-бързо дръпнаха отраслите, които не разчитат на потребителската мания, нито пък са кой знае какъв приоритет на чуждестранните инвеститори. През 2003-а това бяха производствата на превозни средства и на изделия от каучук и пластмаса, дървообработването и мебелната индустрия (само при нея може да се търси принос на нарасналите потребителски кредити), както и традиционните стълбове на износа - текстилната промишленост и металургията. Двата последни отрасъла заслужават внимание, тъй като причините за отбелязания от тях ръст са свързани най-вече с поскъпването на металите на световните пазари (с над 40%). Същевременно обаче поскъпна и суровината и никак не е случайно, че българските заводи от този бранш отчетоха драматични промени на финансовия си резултат за 2003 г. (от впечатляващата печалба на Юмикор мед до недотам добрите постижения на останалите дружества). Колкото до производството на облекла и текстил, едва ли някой се съмнява, че при него текат последните години на възползване от предимствата на евтината работна сила.За щастие, поне досега, чуждестранните инвестиции, върнатите пари от банките, както и приходите от туризма и преводите от работещите зад граница българи бяха предостатъчни, за да запълнят дупката във външнотърговския баланс. Само през миналата година валутните резерви на БНБ нараснаха с близо 2 млрд. щ. долара и Валутният борд изглеждаше по-солидно от всякога. Но първите данни за 2004-а като че ли заплашват тази идилия: банките са започнали отново да изнасят пари по депозити в чужбина, а заемите от задгранични фирми за българските им предприятия са намалени наполовина. И проблемите с текущата сметка се задълбочиха. По данни на Националния статистически институт през първите два месеца на годината най-много се е увеличил вносът на храни, който се е удвоил, достигайки 216 млн. лева. Висок остава и вносът на машини и автомобили (804 млн. лв.), където нарастването е с 23 процента.Към днешна дата популярното обяснение, че външнотърговският дефицит е неизбежното зло, съпровождащо инвестиционния бум, изглежда все по-неубедително. Работата е там, че структурата на инвестициите не ни обещава скорошен подем на икономиката и запълване на дупките в бюджета и платежния баланс. Големи са вложенията в търговията (с което потребителският цикъл се затваря) и в съобщенията. Цялата промишленост е привлякла само 259 млн. лв., тоест малко повече от търговската мрежа, а пък чуждестранните инвестиции в недвижими имоти са се утроили. Сравнително малко са инвестициите в експортноориентираните отрасли. Това само по себе си не е лошо, стига да имаше гаранции, че постъпленията от чуждестранни туристи, вложители в български книжа или купувачи на имоти вечно ще компенсират недостига по текущата сметка на платежния ни баланс. Само че това не е сигурно.Ориентацията на чуждестранните инвеститори към т.нар. нетъргуем сектор (към отраслите, които не работят за външните пазари) е важен сигнал. Тази ориентация е свързана до голяма степен с предстоящото ни присъединяване към Европейския съюз. Единният пазар би трябвало да доведе до по-бързото поскъпване на нетъргуемите стоки и услуги у нас, които сега са по-евтини, отколкото в ЕС, в сравнение с търгуемите, чиито цени така или иначе са равни на международните. Икономистите казват, че този ефект ще се получи не толкова поради отварянето на границите (едва ли германци и австрийци ще хукнат през уикендите към България, за да ползват по-евтини фризьорски услуги), колкото заради увеличаването на производителността и на заплатите в нетъргуемия сектор. Каквато и да е причината, няма съмнение, че в тази сфера има широк мегдан за ръст на цените и дори, за реализиране на извънредни печалби. Същевременно експортноориентираните производства са изложени на риска от загуба на конкурентоспособност - натрупаната инфлация все повече ще изисква повишаване на разходите им за заплати, докато валутният курс, от които зависят техните постъпления, ще си остава все така фиксиран. (Да не забравяме също, че част от българския износ е в долари и бе неблагоприятно засегнат от поевтиняването на щатската валута през последните години.)От началото на 1998 г. досега е натрупана инфлация от близо 41 процента. Тя все още изостава от производителността на труда, чийто номинален ръст за същия период е почти 60 процента. Този ръст, редом с ниския бюджетен дефицит и пращящите валутни резерви на БНБ, са трите кита, които поддържат финансовата стабилност - напук на страховете на МВФ. Но миналата година производителността изостана от ръста на цените и породи опасения, че инфлацията може да поднесе изненади. Както БАНКЕРЪ вече писа, тласък за нарастването на цените може да дадат както увеличените разходи на фирмите за въвеждане на европейските стандарти, така и споменатото изравняване на нашите цени с европейските. Не бива да се пропускат и продължаващите корекции на администрираните цени (на градския транспорт, водата, електро- и топлоенергията). Разбира се, всички тези прогнози не вещаят катастрофа - не става дума за край на финансовата стабилност, а за пълзяща вътрешна обезценка на лева, която бавно, но сигурно ще разтваря ножицата между приходите и разходите на износителите. Ако инфлацията се повиши, това ще предизвика увеличаване на заплатите и на другите разходи на предприятията, които все по-трудно ще се компенсират. А както написа неотдавна Икономист интелиджънс юнит, именно ограничената (поради фиксирания валутен курс) конкурентоспособност на износителите ни е най-големият риск за България. В последна сметка цялата дискусия за прегряването на българската икономика остави усещането, че след като казаха А (риск на текущата сметка) и Б (кредитна експанзия), представителите на МВФ и правителството си глътнаха азбуката. Ако бяха продължили нататък, щяха да стигнат до голямото предизвикателство, което е насочено срещу Валутния борд. Този въпрос може още да не е на дневен ред, но много скоро, когато ефектът на кредитния бум се изчерпи, той ще бъде поставен. В случай че управниците ни искат да запазят фиксирания валутен курс (а по-добро решение те едва ли могат да защитят), трябва отсега да помислят как да смажат икономическата машина, за да премахнат появилото се неприятно скърцане. Защото сегашният индустриален ръст няма да е вечен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във