Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МЪРТВО ВЪЛНЕНИЕ ЛЮШКА БОРИКА

Орташката работа кучета я яли, са казали хората и за съжаление тази народна мъдрост много пасва на взаимоотношенията в българския бизнес. Няма да е изненада, ако след две седмици с нея опишем и ситуацията в националния оператор за картови плащания БорикаАД. Ще припомним, че след близо година преговори на 29 април 2005 г. БНБ продаде 63.75% от капитала на дружеството на 25 банки за 6.22 млн. лева. Тогава бе насрочено и общо събрание на Борика - за 14 юни, на което трябва да бъде избран нов съвет на директорите, да бъдат направени промени в устава, както и да бъдат уточнени тарифите за услугите, които националният картов оператор ще предлага на своите клиенти.На 2 юни шефовете на търговските банки - акционери на Борика, се събраха, за да уточнят предварително предложенията по точките от дневния ред на общото събрание. Точно на тази среща стана ясно, че между отделните кредитни институции има сериозни противоречия и ако те не бъдат изгладени своевременно, могат да избият в открит конфликт. Според някои всекидневници на срещата се е разразил скандал за разпределението на местата в съвета на директорите на Борика. По думите на главния изпълнителен директор на банка Алианц България Страхил Видинов тези информации са силно преувеличени.Участници в банкерската сбирка обаче разказват, че дебатите са били повече от оживени. И причина за това е предложението на БНБ за нов състав на съвета на директорите на Борика. В него се предвиждало националният картов оператор да се управлява от седемчленен съвет на директорите с председател новия подуправител на БНБ Димитър Костов и изпълнителен директор - сегашния шеф на Борика Александър Матрозов, и още петима представители на търговските банки, обособени в специални групи. Предложението било интересите на банките със собствен картов център да се защитават от Банка ДСК, кредитните институции, притежаващи повече от 4% от капитала на Борика, да се представляват от БУЛБАНК, а от името на малките банки в съвета на директорите да влязат хора от Централна кооперативна банка и ИНВЕСТБАНК.Тази схема на разпределение на силите обаче въобще не допаднала на кредитните институции със собствени картови центрове - ДЗИ Банк, ОББ и Първа инвестиционна банка. Техните взаимоотношения с Борика са малко по-сложни, тъй като в частта на издаването и потвърждаването на дебитни и кредитни карти те дублират част от дейността на Борика. На срещата на 2 юни 2005-а именно главният изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев е възразил срещу предложението за разпределение на местата в новия съвет на директорите. Той е заявил, че Банка ДСК все още не разполага със собствен картов център (той е в процес на изграждане) и не е логично тя да представлява институциите, които имат такъв. Вътев е настоял банките с най-много издадени карти и с най-голям процент от капитала на Борика да имат свои представители в съвета на директорите.За да не се стигне до конфликт, главният изпълнителен директор на Алианц България Страхил Видинов е предложил нова схема за структуриране на управителния орган на Борика. Идеята му е националният картов оператор да има деветчленен съвет на директорите. В него БНБ да има трима представители, още толкова да са хората, защитаващи интересите на големите банки и трима, излъчени от малките кредитни институции. Виденов е предложил представители на големите банки да са от трите кредитни институции, които притежават най-големи акционерни пакети в Борика след този на БНБ. А това са ОББ, Банка ДСК и Първа инвестиционна банка. Преди провеждане на общото събрание БНБ ще трябва да потърси отговори и на въпроса дали предложението за увеличаване на таксите на Борика - с 50 до 100%, за банки, които не са нейни акционери не противоречи на Закона за защита на конкуренцията. На срещата на банкерите на 2 юни е станало дума, че ако такива такси бъдат въведени, кредитните институции, които не са закупили акции на Борика - това са БНП-Париба (България), ТЕКСИМБАНК, Българо-американска кредитна банка, Банка Запад-Изток, Търговска банка Д, Международна банка за търговия и развитие, клоновете на ИНГ Банк, на Ситибанк, на Зираат Банкасъ и на Национална банка на Гърция, могат да сезират Комисията за защита на конкуренцията, че националния картов оператор злоупотребява с монополно предложение. Затова банкерите са решили БНБ да вземе предварително становище на КЗК по този казус.

Facebook logo
Бъдете с нас и във