Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МОРГЪН СТЕНЛИ СЛЕЗЕ ОТ ВЪРХА

Щатската инвестиционна банка Моргън Стенли (Morgan Stanley) беше първата компания от Уолстрийт, създала специално управление, което да урежда или отблъсква оферти за корпоративни поглъщания. И през изминалите десет години тя традиционно се класираше в челната тройка на консултантите на тази привлекателна дейност. През 2003-а обаче регистрираната в Ню Йорк банка - втора по пазарна капитализация след Мерил Линч (Merrill Lynch), най-позорно бе детронирана от върха и зае едва пето място. Пазарният й дял дял от този сектор вече е малко над 50% от дела на Голдмън Сакс (Goldman Sachs), а пред нея излязоха и нюйоркските й конкуренти Ситигруп (Citigroup), Мерил Линч и Джей Пи Моргън Чейз (J. P. Morgan Chase). Това срамно падение предизвика недоумение сред акционерите, финансовите анализатори, рейтинговите агенции и дори у главния финансист на Моргън Стенли. От януари насам постъпленията от консултиране на сделки по корпоративни сливания и поглъщания са с 90% по-ниски от цялата 2000 г. - последния отчетен период, преди главният изпълнителен директор на банката Филип Пърсъл да изгони Джон Мак и да заграби контрола върху инвестиционните банкови услуги. През 2000 г., когато Мак (в момента един от съуправителите на швейцарската банкова групировка Креди Суис) все още ръководеше инвестиционния бизнес на Моргън Стенли, тя бе на първо място сред консултантите на корпоративни поглъщания с пазарен дял от 30.5 процента. Втора бе Голдмън Сакс - с 28.9 процента. Днес положението се е променило коренно - за първите девет месеца на тази година начело е Голдмън с пазарен дял от 23.8%, следван от Джей Пи Моргън Чейз - с 15.4%, Мерил Линч - с 14.9%, Ситигруп - с 14.4% и Моргън - с анемичните 12.9 процента. Инвестиционните й банкери, ръководени от 45-годишния Стийвън Мънгър в Ню Йорк и от 43-годишния Саймън Роуби в Лондон, отсъстват от осем от десетте най-големи корпоративни обединения на 2003 г., включително и от сделката на Оливети. Италианската компания, която преди бе сред клиентите на Моргън, използва услугите на Мерил Линч и на Джей Пи Моргън Чейз за покупката на Телеком Италия за 28 млрд. щ. долара. Голдмън Сакс и Лазард (Lazard) пък съветваха Телеком Италия. Мерил Линч консултираше и правителството на Япония за спасителната акция на докараната до фалит местна банка Резона холдингс (Resona Holdings) на стойност 17 млрд. щ. долара. А Резона ползваше съветите на Ситигруп и на немската Дойче Банк (Deutsche Bank). Много от днешните инвестиционни банкери на Моргън Стенли не могат да се похвалят с блясъка на предшествениците си. Робърт Грийнхил например, който оглави банковото управление за консултиране на сливания и поглъщания през 1972 г., бе съветник на Санфорд Уейл през 1986 г. по покупката на инвестиционната компания Къмършъл кредит, последвана от цяла серия покупки до създаването на днешния финансов гигант Ситигруп. Сега 67-годишният Грийнхил е шеф на бутиковата консултантска фирма Грийнхил (Greenhill Co.). Ерик Глийчър - друг бивш шеф на консултантския екип на Моргън Стенли, беше водещ съветник на Колбърг Кравис Робъртс (Kohlberg Kravis Roberts Co.) по покупката на Набиско (RJR Nabisco Inc.) за 26.4 млрд. щ. долара през 1989 г. - най-голямото за времето си неприятелско поглъщане. Колкото до четиридесет и седем годишния американец Джон Студзински, който помогна за създаването на европейския бизнес на Моргън Стенли, той напусна през март тази година и по-късно постъпи в английската финансова групировка Ейч ес Би Си холдингс (HSBC Holdings) като съуправител на поделението й за инвестиционни банкови услуги. Щатската компания Юнилевър бе клиент на Студзински и ползваше съветите му при покупките на фирмите Слим-фаст фудс (Slim-Fast Foods) и Хоуммейд (Homemade) - поделение на Бен енд Джери (Ben Jerry) през 2000 година. През февруари тази година Юнилевър нае Голдмън Сакс за консултант по покупката на азиатското дружество на Бест фудс - CPC/AJI.Днешните позиции на Моргън Стенли са повод за безпокойство на рейтинговите агенции. Някои инвеститори пък показват разочарованието си от банката, като намаляват вложенията си в нейни книжа. След януари 2001 г. (когато Джон Мак обяви, че напуска) цените на акциите на Моргън Стенли паднаха с 40 процента. За сравнение, през същия период книжата на Мерил Линч олекнаха с 23%, на Голдмън Сакс - с 21%, на Ситигруп - с 13%, а на Лиймън брадърс (Lehman Brothers) - с 18 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във