Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МОРГЪН СТЕНЛИ ИЗГОНИ ШЕФА СИ

Директорският борд на щатската инвестиционна банка Моргън Стенли (Morgan Stanley), който през последните няколко месеца бе подложен на интензивен натиск да спре ценовия спад на фирмените акции и да прекрати масовите оставки на водещи банкери и търговци, в края на миналата седмица се е споразумял с главния изпълнителен директор Филип Пърсъл да сдаде властта. С решението си да изхвърли 61-годишния Пърсъл бордът очевидно се е подготвил да предприеме рядко срещана промяна за инвестиционна банка от Уолстрийт - да наеме ръководител отвън, вместо да предложи вътрешен човек. Според запознати с кухнята източници, Моргън Стенли е ангажирал за целта фирмата за човешки ресурси от Ню Йорк Спенсър Стюарт. По оценка на експерти от бранша, намирането на подходящ кандидат е много тежка задача. Самият факт, че банката няма готов човек за поста, говори много за политиката на Пърсъл, който явно е успял да отстрани всичките си потенциални приемници. Пърсъл е бившият главен изпълнителен директор на брокерската фирма Дийн Уитър, Дискавър енд Ко. (Dean Witter, Discover Co.), който осъществява поглъщането на Моргън Стенли през 1997 година. По оценка на банкери, Пърсъл е суров и безкомпромисен човек, който отравя атмосферата в банката. На 28 март той уволнява Нюхауз от поста президент, а през следващите 11 седмици над 50 служители, някои от които водещи мениджъри, напускат финансовата институция. Междувременно група дисиденти, водени от осем бивши изпълнителни директори на Моргън Стенли, призовават Пърсъл да подаде оставка заради слабите финансови резултати на банката. Директорският борд го подкрепя до 1 май, когато отхвърля искането на Г-8 за ръководител на Моргън Стенли да бъде назначен Робърт Скот - бивш банков президент. Положението става неудържимо, след като на 13 юни става ясно, че оперативните постъпления на банката през второто тримесечие са намалели с 20 процента. В Писмо до моите колеги от 13 юни, с което Пърсъл съобщава, че се оттегля от кормилото на финансовата институция, той назовава по име само двама директори на Моргън Стенли - Зои Крус и Стийвън Крофърд. Именно тяхното назначение на мястото на изгонения през март Стийвън Нюхауз отприщи тлеещото недоволство от начина на управление на Пърсъл. Банковото ръководство няма да предложи на нито един от двамата да замени шефа си. Нещо повече, по оценка на банкери, техните дни в Моргън Стенли на директорските длъжности също са преброени, защото никой от тях няма необходимата управленска квалификация.Пърсъл ще остане начело на инвестиционната банка, докато бъде намерен негов заместник, но не по-късно от март 2006 г., когато ще се проведе следващото годишно събрание на акционерите. Намерението на банковото ръководство да наеме външен човек за лидерския пост има за цел да бъдат успокоени инвеститорите, че новият ръководител няма да е човек на бившия върховен шеф. Моргън Стенли не предвижда да титулува и никого от членовете на управителния комитет, които напуснаха или бяха изгонени от Пърсъл през последните месеци. Това означава, че са дисквалифицирани както Нюхауз, така и бившият директор на банката Джон Мак, заместник-управителят й Джоузеф Перела, който отговаряше за подбрана група от топ-банкери, и Викрам Пандит - бившият ръководител на търговските операции и инвестиционните банкови услуги. Според специалисти от банковия сектор обаче би било грешка да се пренебрегнат подобни личности. Например Мак е един от редките примери, когато външен човек е назначен да ръководи компания от Уолстрийт. Мак бе нает за главен изпълнителен директор на инвестиционната банка Креди Суис Фърст Бостън (Credit Suisse First Boston), след като принудително напусна Морган Стенли през 2001 г., когато той загуби битката за надмощие с Пърсъл. На кормилото на петте независими щатски компании за ценни книжа - Моргън Стенли, Мерил Линч (Merrill Linch), Голдмън Сакс груп (Goldman Sachs Group), Лиймън брадърс (Lehman Brothers) и Беър Стърнс (Bear Sterns), досега винаги са избирани хора, израснали в съответната или в погълната от нея фирма. Главните изпълнителни директори на изброените дружества са работили в тях между 19 и 36 години и са ги управлявали средно по 26 години.Наблюдателите са убедени, че ако Моргън Стенли чака девет месеца (до следващото годишно събрание на акционерите) Пърсъл да се оттегли, това би подбило доверието на инвеститорите. Затова ще трябва да се бърза с подходяща кандидатура. Освен Мак достойни за ръководители на инвестиционната банка са бившият управител на електронната фондова борса Франк Зарб (70-годишен), бившият финансов министър на САЩ Робърт Рубин (на 66 години), бившият управител на щатската инвестиционна банка Джей Пи Моргън Чейз (J. P. Morgan Chase) 59-годишният Санди Уорнър, бившите съпрезиденти на Голдмън Сакс Джон Торнтън (на 51 години) и Джон Тейн (50-годишен) и 64-годишният Бари Фрийдбърг - бивш изпълнителен вице-президент на Мерил Линч. Моргън Стенли е основана през 1935 г. от шестима партньори на тогавашната Джей Пи Моргън енд Ко.), чийто учредител Джей Пийрпонт Моргън помогна на щатското правителство да преодолее финансовата паника в страната през 1895 и през 1907 година. Благодарение на връзките си с най-големите корпорации съдружниците успяват да привлекат за управление емисии на акции и облигации с общ номинал 1 млрд. щ. долара още през първата година след създаването на банката и стават доминираща сила в сектора в продължение на десетилетия. Като се има предвид, че Пърсъл ще ръководи Моргън Стенли поне още шест месеца, той може да реши да изкара пари, като намери потенциални купувачи за групировката. Най-подходящи са щатските Бенк ъф Америка (Bank of America), Уочовия (Wachovia), Ситигруп (Citigroup), Джей Пи Моргън Чейз (J. P. Morgan Chase) и Америкън експрес (American Express) и базираната в Лондон международна банкова групировка Ейч Ес Би Си холдингс (HSBC Holdings).

Facebook logo
Бъдете с нас и във