Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МОНЕТАРНИТЕ СЪЮЗИ РАЖДАТ ВЕЛИКИТЕ СИЛИ

Идеята за монетарните обединения далеч не възниква през шейсетте години на ХХ век, когато започва да се говори за Европейския валутен съюз. Ако се задълбочим в търсенето на корените на такива съюзи, ще стигнем чак до античността - до древна Атина, която през IV в. пр. Хр. застава начело на политическо обединение от десетина градове държави (полиси). И прави опит да създаде с тях валутен съюз. Целта е паричните единици на отделните полиси в него да се привържат в определено съотношение към атинската кукумявка - сребърна монета, на която е изобразено свещеното животно на пазителката на града Атина Палада. Планът се проваля, защото другите полиси съзират в него стремеж на Атина да монополизира морската търговия.Идеите за монетарен съюз се възраждат през ХVIII и се развиват през ХIХ век. В ранната си история дориСъединените щати са нямали единна валутаПравителствата на отделните щати давали разрешения на банките за работа на тяхната територия. Тя била наблюдавана от Централната банка на САЩ, създадена през 1791 година. Контролът й обаче не бил особено ефективен и постепенно се възцарил пълен паричен и финансов хаос. Към 1860 г. в обращение имало близо 10 000 различни видове банкноти, бизнесът на фалшификаторите процъфтявал и нанасял огромни щети на търговията. Едва след Гражданската война между Севера и Юга, която приключва през лятото на 1865 г., се появява единна банкнота. През 1914 г. е създадена Банката на Федералния резерв, която пък създава националната валута на Америка такава, каквато я знаем днес.Знаменитият германски Цолферайн (Zollverein), или Митнически съюз, е един от най-добрите примери как на базата на икономическото единство може да се изгради политическо. Цолферайн е създаден през 1818 г. от Прусия, като в него влизат още няколко държави от Северна Германия. Постепенно съюзът се разраства, като през 1834-а и 1866 г. към него се присъединяват и южногерманските държави.Първоначално целта на съюза е да улесни търговията, като стандартизира митата и най-вече монетите, защото дотогава всяка германска държавица е секла свои собствени, които не са се приемали другаде. Успехът на Цолферайн надхвърля всички очаквания. Митническият съюз разрушава не само икономическите, но и политическите граници и се превръща в една от основните причини за обединението на Германия през 1871 година. През 1876 г. Пруската банка става Национална банка (Райхсбанк) и пуска в обращение единната германска валута - райхсмарката.През 1865 г. Франция убеждава Белгия, Италия и Швейцария да се обединят в т.нар.Латински съюзСпоред основния му принцип златните и сребърните монети на всяка държава трябва да съдържат точно определено количество от ценния метал и да се приемат за законно платежно средство в останалите членки на съюза.Първоначално начинанието изглежда успешно и дори някои други държави, включително и младото българско княжество, започват да секат златни и сребърни монети по стандартите на Латинското обединение. Но многобройните войни карат правителствата да девалвират парите си, като намаляват количеството ценен метал в тях. Така постепенно съюзът се разпада и въпреки че официалното му прекратяване става през 1927 г., неговите правила престават да се спазват две десетилетия по-рано.В началото на 70-те години на ХIХ век Швеция, Дания и Норвегия се обединяват вСкандинавски паричен съюзТрите държави създават обща валута - златната крона, която става официална разменна монета на територията им. Споразумението обаче не просъществува дълго - само до 1924 г., когато Швеция едностранно напуска съюза. Идеята за обща европейска валута обаче не престава да изкушава икономистите на Запад. Французите, които винаги са били привърженици на идеята за обединяването на континента, са най-активни в лансирането на подобни инициативи. През 1867 г. Феликс Ескиру де Париу - финансовият министър на Наполеон III, предлага на основата на Латинския съюз да се създадеЕвропейски валутен съюз Забележителното е, че терминът, валиден и днес, е роден преди повече от 130 години. Идеята на Де Париу е да се въведе обща европейска валута, основана на десетфранковата златна монета, която да се казва Европа. В плановете му влиза и създаването на федерална държава, наречена Европейски съюз и управлявана от Европейска комисия. Нещо повече, той предлага на по-късен етап да се създаде и европейски парламент. Единственото, което липсва в гениалния план на Ескиру де Париу, е учредяването на Европейската централна банка. Но през 1868 г. френският икономист Шевалие отбелязва, че идеите на колегата му няма да имат успех без институция, която да координира паричната политика. Затова Шевалие предлага евентуалните участници в съюза да създадат Комитет за контрол на паричната политика. С това теоретичната основа на модерна Европа е завършена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във