Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МОЖЕ ЛИ ДА ПЕЧЕЛИ СЪЮЗ ОТ СЕЛСКИ ТРУЖЕНИЦИ И ГРАДСКИ ХИТРЕЦИ?

Отрудените хора от провинцията и разглезените градски жители трудно намират общ език. Затова, когато в края на 2002 г. Креди агрикол (Credit Agricole) - най-голямата кооперативна френска банка със здрава клиентска база в селата, купи Креди Лионе (Credit Lyonnais) - финансовокредитна институция, изявяваща се в градовете, песимистите веднага предрекоха катастрофа. На 10 март тази година Креди агрикол гордо оповести 1.1 млрд. евро оперативна печалба през четвъртото тримесечие на 2003 г. - с 49% повече от същия период на 2002-ра. Оптимистичният финансов резултат се дължи на силния растеж във всички сфери на дейност, отчетоха бодро банкерите. Но дали това не означава успешен съюз? Засега подобно твърдение не е сигурно. Френските банки, работещи на дребно, винаги са се оправяли добре на пазара. Възходящото движение на фондовите борси пък стимулира дейността на поделенията за управление на активи - двете традиционно силни области на дейност на Креди агрикол. Креди Лионе навремето бе олицетворение на лош мениджмънт и измами, но благодарение на програмата за преструктуриране от края на 90-те години на ХХ век се окопити. А тежката работа за интеграцията на двете банки, макар и мудно, вече започна. Обединената кредитна институция обаче успя да реализира едва 5% от 760 млн. евро икономии, които трябваше да донесе сливането за миналата година. Тази година пък едва ли ще бъдат реализирани повече от 50% от първоначално планираните икономии в размер на 574 млн. евро. Управителите на банката обвиняват за забавянето френските контролни органи, които забавиха одобрението за сливането. Не по-малка вина обаче има сложната структура на Креди агрикол, чиито мажоритарни собственици са 44 регионални банки във Франция. Същото се отнася и за ожесточените свади между висшите кадри на Креди Лионе и Креди агрикол. Противоборството се прояви важи най-вече в Калион (Calyon) - поделението за корпоративни и инвестиционни услуги на обединената структура, чието име бе оповестено на 13 януари тази година и от което се очаква да дойдат две трети от спестените след сливането разходи. Названието Калион се връзва чудесно със звученето на имената на двете му съставни части - Креди агрикол Индосуец (Credit Agricole Indosuez) и Креди Лионе, и ще започне да се използва през април, след като се извърши частичният трансфер на активи от Креди Лионе към Индосуец. Създаването на единна търговска марка пък е жизненоважно за имиджа на обединената банка сред служителите и клиентите й. То е първото доказателство за възникването на поделение, което притежава съществуващите силни страни на предците си и е готово да разшири дейността си с оптимална рентабилност. Оттук обаче тръгнаха и проблемите. През декември 2003 г. Доминик Фереро - бившият нахакан главен изпълнителен директор на Креди Лионе и един от малцината оцелели ръководители на банката, бе подменен с Едуард Еспарб - някогашен шеф на клона на Креди агрикол - Ил дьо Франс, и пламенен критик на обединението. Някои анализатори смятат, че Еспарб, който няма опит в инвестиционните банкови услуги, ще има успех в съкращаването на разходите, но едва ли ще може да разшири дейността. Калион все още изостава след двамата си главни местни конкуренти - БНП Париба (BNP Paribas) и Сосиете женерал (Societe Generale), които вече бракониерстват търговци и анализатори измежду нейните кадри. Още по-сложна се оказва сферата на дребни банкови услуги, макар че обединената банка е лидер във Франция с около 30% от този пазар. Клоновите мрежи на Креди агрикол и Креди Лионе са запазени като независими, защото почти не застъпват териториите си, а съществува и силен политически натиск да не се съкращават работни места. Разходите могат да бъдат намалени, като се рационализират счетоводните обработки на документите на двете системи. За съжаление, на местния пазар има малка възможност за растеж, а културни, политически и правни бариери възпрепятстват задграничната експанзия. Креди агрикол би могла да почерпи кураж от Банк насионал дьо Пари (Banque Nationale de Paris), която през 1999 г. погълна Париба. И тази двойка навремето започна с отстъпки по отношение на платформата за дребни банкови услуги и с нуждаещо се от реформи поделение за корпоративни и инвестиционни банкови услуги. Днес тя заема второ място в местната банкова класация, защото концентрира дейността си върху доходоносни ниши като например търговията с финансови инструменти. БНП Париба обаче имаше шанса да работи в условията на икономически бум у дома и на външния пазар. Въпросът е дали Креди агрикол ще има този късмет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във