Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МОДЕРНОТО РОБСТВО ЗАВЛАДЯВА БЪЛГАРИЯ

Всеки втори българин притежава дебитна или кредитна карта. Това показва статистиката на Борика - фирмата, която поддържа системата за картови плащания. В края на юни общият брой на издадените от банките карти е 3.61 милиона, докато само преди шест месеца те са били със 100 хил. броя по-малко. Не е изненада, че преобладават дебитните карти. Те са 2.82 млн. броя, докато кредитните са около 400 хиляди. Това обаче е напълно обяснимо, като се има предвид, че банките предлагат дебитни карти от 1996 г., докато истинските кредитни карти навлязоха масово на пазара едва от две години. Дотогава кредитните институции издаваха т.нар. чардж карти, по които клиентът бе длъжен да има депозит в банката, за да ползва кредит с картата си. Разбира се, това бе пълно безсмислие и с налагането истинските кредитни карти чардж-събратята им изчезнаха като продукт. Според някои западни анализатори кредитните карти ще отбележат бурно развитие в страните от Източна Европа. Не само защото доходите на хората в тези държави постепенно се покачват, но и тъй като кредитната карта е най-удобното средство за резервация на билети и стаи в хотелите, покупки на стоки за бита, плащане на бензин и дизелово гориво и т.н. Удобството е, че дори и в България почти всички туристически бюра, хотели, бензиностанции и големи магазини приемат плащания с кредитни карти. През последната половин година у нас се оформи още една немалка група от потенциални клиенти на кредитните картиСтава въпрос за геймърите (хората, които отделят голяма част от свободното си време за компютърни игри). В техните среди се говори, че около 100 хиляди българи в момента играят в сървърите на World of the Warcraft (Светът на Уаркрафт) - игра в реално време, която е по-известна със съкращението си WOW. Проблемът е че, за да играеш, трябва всеки месец да си плащаш, а това може да стане по два начина - с кредитна карта или с т.нар. припер карта, която се продава в магазините за компютърни игри. Само че плащането с припер карта излиза 2-3 евро по-скъпо от това с кредитна. Затова в клубовете много често могат да се чуят или да се прочетат на чата (мястото, където геймърите разговарят помежду си) на играта реплики от сорта: OMFG (съкращение на ругатнята Оh my fucking God) има ли някой с кредитна карта да ми плати акаунта, че ще ме изхвърлят от играта, а съм в инстанс (територия, където падат най-хубавите предмети за героите). Ще му дам парите. И почти веднага се получава отговор: Nuub (нещастник) oсвен парите ще дадеш и 2 злато (бел.р. - виртуални пари, с които в самия WOW се пазаруват различни предмети). С други думи, геймърът, който е готов да направи услугата, иска от клиента да преведе на героя му 2 злато. За играта това не са малко пари и на този, на когото му се налага да ги плаща, обикновено му капе кръв от сърцето. Затова следващата му мисъл е как да се сдобие с кредитна карта или как да накара родителите си да направят това.Условията за издаване на кредитни карти са почти еднакви. Банката изисква от клиента да представи документи, с които може да докаже, че разполага с доходи за покриване на задълженията си по кредитната карта. В зависимост от доходите банката определя и кредитния лимит - сумата, която собственикът на картата може да ползва назаем. Преценявайки платежоспособността на клиента, банковите служители проверяват в кредитния регистър дали той има други задължения.Пощенска банка например издава три вида кредитни карти - Юролайн, Виза и Американ Експрес. Кандидатите за получаване на Юролайн с кредитен лимит до 2 хил. лв. трябва да представят в банката лична карта и документ, доказващ, че минимум девет месеца са били на постоянен трудов договор. При плащане на стоки и услуги с картата върху ползваната сума се начислява лихва от 1.5% на месец. В случай че клиентът ползва карта Виза и тегли пари от банкомат на Пощенска банка, той плаща такса по 20 стотинки на операция и по 60 стотинки, ако то е на друга кредитна институция. Когато клиентът плаща стоки и услуги при търговец, поставил си устройство на Пощенска банка, не дължи такса, докато за притежателите на карти от други кредитни институции таксата е 20 стотинки за превод.Собствениците на кредитни карти Американ Експрес получават лимит от 1000 до 5000 лв. (за над 5000 лв. се издава златна карта Американ Експрес). Ако притежателят погаси задълженията си до 55 дни, след като е ползвал заем чрез картата си, той не плаща лихва. В останалите случаи банката му начислява лихва 17.9% (при златна карта 16.9%) върху дължимата сума. Отделно всяка година на клиента се удържат по 50 лв. такса (120 лв. при златната карта).Първа инвестиционна банка издава кредитни карти ВИЗА или Мастеркарт. Кредитният лимит по тях се определя на базата на доходите на клиента и може да достигне до 50 хил. лева. За първата година от ползването на картите банката не събира такси, а след нея удържа по 20 лева. Собственикът на карта, издадена от ПИБ, не плаща лихви върху ползваните от него суми, ако ги погаси в срок от 45 дни. Във всички останали случаи се начислява лихва от 1.5% на месец. След изтичането на 45-дневния срок минималната погасителна вноска е 5% от ползвания заем и ако не бъде направена в срок, банката начислява наказателна такса от 50 лева.Не се препоръчва да се теглят пари в брой с кредитните карти. Защото при повечето от тях таксите за тези операции са доста солени. Ако притежател на карта на ПИБ тегли пари от нейни банкомати, му се удържа 1 лев плюс 1% от сумата. В случай че сумата е взета от банкомат на друга кредитна институция, таксата е 3 лв. плюс 1% от сумата. Още по-голяма е тя, ако клиентът тегли пари от банкомат в чужбина. Тогава банката му удържа 10 лв. плюс 1% от ползваните пари. При ОББ тези такси са около 3 евро,или 3 щ. долара плюс 1.5% от ползваната сума. А БУЛБАНК събира 1%, ако парите са взети от неин банкомат, и 2.5 евро плюс 1% от транзакцията, ако са изтеглени от банкомат на друга банка. В случай че собственикът на кредитна карта плаща през ПОС-терминал на банката, която я е издала, той не дължи такса. А когато операцията се извършва чрез друг терминал, в това число и в чужбина - таксата не надхвърля 0.5% от платените пари. Това е така, защото кредитните карти са измислени, за да обслужват безналичните плащания, а не да стимулират ползването на пари в брой. По принцип подобна логика е разбираема за страни, в които във всеки магазин има съответния ПОС-терминал. В България обаче такива терминали има само в големите магазини, в някои бензиностанции и в някои от престижните хотелски комплекси. Навсякъде другаде управлява Цар кеш. За източноевропейските страни причината е леснообяснима - малко са търговците (особено дребните), които са склонни да извадят на светло целия си оборот. Но това е неизбежно с поставянето на ПОС-терминал в търговския обект.В чужбина обаче кредитната карта е необходимост не само защото прави плащанията изключително удобни, но и тъй като даваразлични бонусиПлащането на самолетен билет или на ваучер за хотел с кредитна карта веднага активира ред предимства за клиента й. Например той автоматично получава пътническа и медицинска застраховка, която покрива разходите му за лечение, обезщетява го при пътна злополука или при загуба на багаж. Стандартната Американ Експрес например гарантира на притежателите й, че при злополука в чужбина могат да получат обезщетение до 100 хил. лв., а в случай на кражба или на повреда на закупената там стока покритие до 10 хил. лева. Безплатна медицинска застраховка до 100 000 щ. долара осигуряват международните кредитни карти, издадени от Първа инвестиционна банка. Подобни екстри предлагат всички международни дебитни карти, като конкретните условия са посочени в брошурите, които всеки собственик на такава карта получава.Разбира се, като всеки банков продукт, и кредитните карти могат да създадат на собствениците синай-различни проблемиТе трябва да свикнат редовно да пазят касовите си фишове, които получават при плащане с картите, и да ги сверяват със справката за всички операции, които банката им изпраща всеки месец. Не са редки случаите, когато някои преводи се дублират по вина или на обслужващата банка, или на фирмата, която е приела плащането с кредитна карта. В такива случаи собственикът й може да оспори пред банката дублирания превод и единственият начин да докаже правотата си е касовата бележка.Не се препоръчва с кредитните карти да се пазарува често и по ИНТЕРНЕТ. Виртуалното пространство не е добре защитено и много хакери пробиват защитите на системите, през които се правят плащания с кредитни карти като точат пари от тях.ПрепоръкатаКолкото и кредитни карти да имате, когато ходите в чужбина, винаги дръжте 100-150 евро или долара в джоба си. Те ще са ви необходими, ако в електронните и сателитните връзки между картовите оператори на отделните държави има срив и не можете за ден или два да ползвате картата си. Най-големият проблем при ползването на кредитни карти е, че то води много бързо до сериозно задлъжняване. Причината е, че когато човек разполага с кредитни пари, винаги се изкушава да си купи онова, което в други случаи не би си позволил, тъй като наличните му средства не достигат. Само че това води до бързо изчерпване на кредитния лимит и в един момент се оказва, че единственото, на което има право собственикът на кредитна карта, са погасителните вноски. Впрочем това е световен проблем. Неслучайно икономистите от развитите индустриални държави квалифицират кредитната задлъжнялост на населението като модерното робствоЗащото, когато човек има задължения, единствената мисъл, която се върти в главата му, е как да си запази службата и да работи още по-добре, за да увеличи доходите си и да покрие дълговете си. По тази причина компаниите в страните с развита пазарна икономика стимулират служителите си да ползват кредитни карти. Нещо повече - всички плащания на възнагражденията им става по сметки в банките, издали тези карти. И когато някои бъде уволнен, картовата му сметка веднага бива блокирана, а той се озовава без средства и се чувства като пълен аутсайдер. Всъщност именно това изхвърляне от кредитната система е по-жестокото наказание за хората, загубили своята работа, а не толкова актът, че са уволнени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във