Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МОДАТА НА ИПОТЕЧНИТЕ ЗАЕМИ ЗАВЛАДЯ БАНКИТЕ

За банковото кредитиране през 2004 г. се изписа толкова много, че на пръв поглед едва ли има какво ново да се добави. И все пак има един факт, който никой досега (освен може би експертите в банките и БНБ) не е отбелязъл - модата на потребителските кредити постепенно отминава и през 2004 г. стана ясно, че те отстъпват място на заемите за жилища и за строителство. При това предлагането на тези два вида кредити е много по-агресивно, отколкото на потребителските. Което пролича първо по масираната рекламна кампания през 2004 година. Освен това почти всички големи банки (с балансово число над 500 млн. лв.) увеличиха максималния срок за погасяване на заемите от 15 на 25 години. Заради надпреварата за нови клиенти БУЛБАНК, Банка ДСК, ОББ, Райфайзенбанк (България) и Ейч Ви Би Банк Биохим обявиха промоционални лихви от 6.5% за първата година от погасяването на ипотечните кредити. Райфайзенбанк (България) дори се опитва да съблазни потенциалните си клиенти с подаръци - телевизори, дискплеъри и др., ако вземат заем за покупка на апартамент или къща. Числата на банковата статистика красноречиво говорят за резултатите от масираното предлагане на жилищни кредитиПрез 2004 г. общият им обем е нараснал със 147% и от 408.3 млн. лв. в началото на годината е надхвърлил 1 млрд. лв. в края й. Подобно увеличение на популярните доскоро потребителски заеми е отбелязано за период от две години. В края на 2002 г. общият им размер е бил 1.21 млрд. лв., а 24 месеца по късно - 2.79 млрд. лева.Паралелно с бързото разрастване на жилищното кредитиране се забелязва и рязко покачване на заемите за строителство и покупка на недвижими имоти, които банките отпускат на фирми. За една година общият им обем се е увеличил с 49% - от 1.75 млрд. лв. в началото на 2004 г. до 2.6 млрд. лв. в края на годината. Ръстът на останалите търговски кредити - от 39%, е доста по-малък, което е доказателство за нюха на банките към бизнеса с имоти.Предпочитанията към кредитите за строителство и придобиване на жилища са провокирани не само от конюнктурата на пазара (през последните две години бе отбелязано рязко повишаване на търсенето на имоти и на цените им), но и от факта, че по дефиниция този вид заеми носят по-малък риск за банките. Според Наредба №8 на БНБ кредитите, обезпечени с първа по ред ипотека на жилище, се отчитат от банките с 50% риск, докато останалите заеми са 100% рискови. Това дава възможност на кредитните институции да отпускат по-голям обем жилищни кредити, без те да влияят чувствително върху капиталовата им адекватност (тя не бива да е под 12 процента). Резкият обрат в кредитната политика на банките, насочен към отпускането на жилищни заеми, обаче доведе до повишаване на пазарния риск Някои финансови анализатори дори изказаха опасения, че ако в бъдеще се стигне до стагнация на пазара за имоти и до рязко падане на цените им, много от жилищните заеми няма да се погасяват редовно. Подобно негативно развитие на пазарната конюнктура ще нанесе немалки загуби на банките, които сега фокусират усилията си върху разширяването на нишата в жилищното кредитиране и в един момент може да ги превърне в агенции за търговия с недвижими имоти. Експертите в управление Банков надзор на БНБ видяха тази опасност и се опитаха да вземат превантивни мерки. През есента на 2004 г. УС на Централната банка промени Наредба №8. В нея бе записано, че с 50% риск ще се оценяват жилищните заеми, чийто размер не надвишава 70% от стойността на ипотеката, с която са обезпечени. Това означава, че ако клиентът спре да погасява заема и цената на заложения имот спадне с 30%, при продажбата му банката ще може да си върне дължимите й пари.Споменатото ограничение обаче не забави темпа, с който през 2004 г. кредитните институции отпускаха заеми. Впрочем, както в.БАНКЕРЪ вече на няколко пъти писа, и останалите мерки, предприети от БНБ, почти не се отразиха на ръста на отпусканите заеми. БНБ лиши банките от възможността да повишават собствения си капитал с текущата си месечна печалба, а на финансистите е добре известно, че ръстът на кредитирането пряко зависи от размера на собствения капитал на кредитните институции. Оказа се, че много от големите банки, при които отпуснатите заеми заемат над 60% от активите им - като ОББ, Пощенска банка, SG ЕКСПРЕСБАНК, не са успели да отбележат повече от 41% годишен ръст в общия размер на кредитите си. (За 2004 г. общият обем на заемите на трите банки се е увеличил от 1.99 млрд. до 2.74 млрд. лева.) Други институции - като БУЛБАНК, Първа инвестиционна банка, Райфайзенбанк (България) и Ейч Ви Би Банк Биохим отчитат над 50% ръст на заемите, но въпреки това общият им обем (за четирите банки той е 4.42 млрд. лв.) е под 60% от балансовото им число. А това са два от трите показателя, по които в.БАНКЕРЪ на всеки три месеца определя най-активно кредитиращата банка в България. Третият компонент в класацията е общият размер на отпуснатите заеми. Най-активно кредитиращи, според критериите на в.БАНКЕРЪ, са институциите, които се нареждат сред първите десет и по трите показателя. Вече стана дума, че БУЛБАНК, ОББ, Пощенска банка, SG ЕКСПРЕСБАНК, Райфайзенбанк (България) и Ейч Ви Би Банк Биохим остават извън групата на най-активно кредитиращите банки, защото не влизат сред първите десет институции по показателя заеми спрямо активи или ръст на кредитите. Агресивни на кредитния пазар институции - като Банка Запад-Изток, Банка Д (бившата Демирбанк (България)) и ПроКредит Банк, пък не могат да се мерят с десетте най-големи банки по размер на отпуснатите заеми. На трите критерия за най-активно кредитираща институция в края на 2004 г. отговаря само Банка ДСКПо размер на отпуснатите заеми - 2.13 млрд. лв., тя е на първо място в банковата система. През 2004 г. мениджърите на кредитната институция положиха големи усилия, за да запазят хегемонията й в потребителското и жилищното кредитиране и да разширят пазарния й дял в корпоративните заеми. За една година потребителските кредити на Банка ДСК нараснаха с 57.3% - от 826.5 млн. до 1.3 млрд. лева. Така тя контролира 47% от този пазар. Годишният ръст на корпоративните кредити на банката е 95.1 процента. На практика тя все още е новак в този бизнес. Общият размер на заемите й за фирми в края на 2004 г. е 490.7 млн. лв., а делът й в този пазар - 5.2%, е незначителен за нейните размери.Банка ДСК обаче отстоява лидерската си позиция в жилищното кредитиране с много агресивна политика. През 2004 г. тя увеличи заемите за покупка на апартаменти и къщи със 121% - от 172.3 млн. до 380.4 млн. лв., а статистиката сочи, че по този показател тя контролира 38% от пазара. Банката има намерение да продължи да развива с бързи темпове ипотечното кредитиране, защото то все още заема малка част -едва 18% от кредитния й портфейл, а дори и рязкото му нарастване няма да се отрази чувствително на общото увеличение на отпуснатите от нея заеми. Ето защо тя ще продължи да разширява пазарния си дял и да привлича нови клиенти, като се вмести в изискването на БНБ -увеличаването на общия размер на кредитите да не надвишава 6% на тримесечие. Този ръст ще започне да се изчислява от април 2005 година. Според някои анализатори на банковия пазар, кредитните институции ще използват времето дотогава, за да увеличат рязко обема на отпуснатите заеми. Дали тези прогнози ще се сбъднат, ще стане ясно, когато бъдат публикувани данните на БНБ за февруари и март. Но е почти сигурно, че банковите мениджъри ще използват всички известни... и недотам популярни начини, за да продължат кредитната си експанзия. И в същото време да се осигурят документално в ограниченията на БНБ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във