Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МИТЪТ ЗА БУНДЕСБАНК БЕ ОКОНЧАТЕЛНО РАЗВЕНЧАН

Не всички германци вярват в Бог - отбеляза навремето бившият финансов министър на Франция и бивш президент на Европейската комисия Жак Делор. - Те обаче до един вярват на Бундесбанк. Това може и да е било вярно преди въвеждането на еврото. После централната банка на Германия бе принудена да предаде всичките инструменти по управление на паричната политика на Европейската централна банка и постепенно загуби ореола си. А избухналият в края на миналата седмица скандал с хотелските разноски на управителя й Ернст Велтеке са последният преобърнат крайъгълен камък по пътя към забвението на Бундесбанк. Митът за Бундесбанк понесе пореден удар - коментира Юрген Майкълс, икономист в Ситигруп (Citigroup). - На карта вече е поставено не само нейното влияние, но и репутацията й в съзнанието на германците и европейците. Шефът й стъпил накриво по време на тържествата, организирани преди две години от германската търговска банка Дрезднер банк (Dresdner Bank) в чест на въвеждането на евробанкнотите и евромонетите. Списание Шпигел писа на 4 април, че на честването бил поканен и Велтеке, който приел организаторите да платят четирите му нощувки в луксозния берлински хотел Адлон. Сметката, която включвала и разноските за съпругата на банкера, двамата му синове и приятелката на един от тях, била 7661.20 евро. Самият Велтеке пък направо пренебрегнал потенциалния конфликт на интереси в случая, защото Бундесбанк е между надзорниците на местния банков сектор, където работи и Дрезднер банк. Като гръм от ясно небе дошла първоначалната реакция на главата на Бундесбанк пред списание Шпигел. Когато съм поканен да присъствам на организирано от други събитие, смятам, че организаторите трябва да поемат разноските - казал пред журналисти Велтеке и след кратка пауза, леко намръщен, риторически добавил. Или може би трябваше да си платя сам? Бундесбанк започна веднага да разследва обстоятелствата около спорната берлинска визита, като първо установи, че два от четирите празнични дни на управителя й са били свързани с работа и разходите за тях е трябвало да бъдат платени от нея, а не от Дрезднер банк. За останалите два дни в хотела е трябвало да плати лично Велтеке и той е превел дължимата сума на 5 април. Под натиска на обществеността обаче централната банка на Германия бе принудена да предприеме по-решително мерки. През нощта на 7 април, след седемчасово съвещание, бордът на Бундесбанк реши да помоли управителя си да се оттегли от поста за неопределен срок. Длъжността му временно ще бъде изпълнявана от вицепрезидента на банката Юрген Старк. Велтеке ще може да се върне обратно, ако разследването по случая, наредено от главния прокурор на Франкфурт, установи, че той не е направил нищо нередно. Прокуратурата обаче предупреди, че следствието може да продължи седмици или месеци, за да се определи дали Дрезднер банк е гонела някакви изгоди, когато е платила сумата за четири нощувки в луксозния хотел в Берлин. А в официално изявление бордът на Бундесбанк пише: Управителят на националната централна банка може единствено да бъде уволнен, ако е извършил сериозни простъпки. Решението на мениджърите на германската централна банка игнорира призивите на правителството за бързо изясняване на случая, който е срамен за кабинета на канцлера Герхард Шрьодер. Бундесбанк не е част от държавната машина, но се подчинява на гражданското право, което не разрешава на чиновниците да получават подаръци. Със своето възнаграждение от 350 хил. евро годишно Велтеке е най-високоплатеният държавен чиновник на страната.Някои банкери коментират, че Велтеке е станал поредната жертва на растящото недоволство срещу добре платените публични личности. Както е известно, срещу двама от тях - Клаус Есер, бивш шеф на местната групировка Манесман, и Йозеф Акерман, главен изпълнителен директор на Дойче банк (Deutsche Bank), се води дело за корпоративна измама. В края на миналата седмица се разбра, че то е стигнало до задънена улица, защото съдията Бригит Копенхьофер не е открила основания за повдигане на криминални обвинения срещу подсъдимите. Става въпрос за съдебния иск, повдигнат срещу шестима бивши директори на немската компания Манесман по повод участието им в одобряването на премии на обща стойност 57 млн. евро във връзка със сделката по поглъщането на Манесман от Водафон. Есер е получил 15 млн. евро премии и пенсионни обезщетения. По-ниски суми са получили бившият управител на компанията Йоаким Функ и други директори и служители на ръководни постове в германската компания. Съдията е преценил, че макар премиалните им възнаграждения да са високи, те са определени добронамерено и не са имали за цел да ощетят акционерите на Манесман. Други банкери пък смятат, че Велтеке - бивш финансов министър в управата на на провинция Хесе, избран за шеф на Бундесбанк по политически причини, не е успял да покаже и частица от брилянтния интелект на своите предшественици Карл Блесинг, Карл Ото Пол или легендарния Ханс Титмайер. Икономистите пък вече започнаха да си шушукат кои биха били най-подходящите кандидатури за наследник на Велтеке. Спрягат се имената на заместник-министъра на финансите Кайо Кох-Везер и на члена на борда на Банката за развитие (KfW) Ингрид Матхаус-Майер.

Facebook logo
Бъдете с нас и във