Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МИСТЕРИЯ В БАЛТИМОР

НА 6 ФЕВРУАРИ УПРАВИТЕЛИТЕ НА АЛАЙД АЙРИШ БЕНК (ALLIED IRISH BANK) - НАЙ-ГОЛЯМАТА БАНКА НА ИРЛАНДИЯ, СЕ СЪБУДИХА ОГРАБЕНИГлавният изпълнителен директор на банката Майкъл Бъкли съобщи, че в резултат на мошенически операции на един-единствен валутен дилър финансовокредитната институция е загубила 750 млн. щ. долара. Екшън героят е Джон Ръснак от щатското поделение на Алайд Айриш - Олфърст Файненшъл (Allfirst Financial), базирано в Балтимор. По първоначални сведения дилърът изчезнал, след като се е разбрало каква огромна загуба е причинил. Неговите адвокати обаче твърдят, че той изобщо не е напускал града и сътрудничи на агентите на ФБР. По думите на Бъкли, 37-годишният Ръснак, който работи в Олфърст от 1993 г., е семеен човек и почтен член на обществото. Шефът на ирландската банка подозира, че през последните 12 месеца е имало вътрешно и външно тайно споразумение за набиране на точки от пазарна търговия. Ръснак е бил единият от двамата валутни дилъри в офиса на Алайд Айриш в Балтимор. Той е получавал 85 хил. щ. долара годишна заплата и в никакъв случай не е бил звезда. Дилърът е търгувал активно с щатски долари и японски йени на международните валутни пазари. Според търговци от Ню Йорк, стратегията му е била сходна с тази на хеджинговите фондове. Новината за поредната финансова измама избухна в разгара на разкритията по случая Енрон и за пореден път повдигна въпроса за контрола и управлението на риска във финансовокредитните и одиторските компании. Неминуемо бе направен и паралел с един друг дилър измамник - Ник Лийсън. През 1995 г., в резултат на неоторизирани операции, той докара до фалит една от най-стабилните частни английски банки Беърингс (Barings).Управителите на Алайд Айриш се кълнат, че няма да ги споходи участта на Беърингс. Макар че по международните стандарти банката им е от средна категория, тя има достатъчно капитал да покрие загубата. Това ще стане посредством драстично намаление на печалбата й за 2001 г., която преди облагането с данъци е 1.4 млрд. евро. Измамата обаче ще намали коефициента на капиталова адекватност на първичния й капитал от 7.2 на 6.4% и ще я постави редом с немската Комерцбанк (Commerzbank), до гръцката Алфа (Alpha) и до италианските банки. Което пък ще ограничи възможностите й за разрастване и ще я направи по-уязвима при бъдещи финансови шокове. Основният въпрос, който си задават специалисти и неспециалисти, е как изобщо се е стигнало до натрупването на подобна огромна загуба, без някой от висшестоящите ръководители на банката да разбере. Според първоначалните информации, Олфърст Файненшъл има собствен шеф на ликвидността и той не се отчита в Дъблин. Това е бившият валутен дилър от централната банка на Ирландия Дейв Кронин, привлечен като свидетел по следствието. От Алайд Айриш за Балтимор пък замина група, която заедно с ФБР ще се помъчи да разбере къде са потънали въпросните 750 млн. щ. долара. Неин ръководител е Пат Райън - началник на управление Ликвидност на групировката и бивш колега на Кронин. Двамата започват кариерата си като дилъри в ирландската централна банка в началото на 80-те години на ХХ век и натрупват опит във валутната търговия в периода след отделянето на ирландската от английската лира. Петдесет и шест годишният Райън, който през януари тази година обяви, че ще се пенсионира по-рано (след 30-годишна кариера в Алайд Айриш), отговаря за управлението на риска на групировката и контролира дали всички нейни поделения спазват стратегията. Това на теория означава, че той е трябвало да знае какво става в Олфърст, но на практика се оказва, че задължението на Райън е било само да спуска съответните лимити на щатския офис. Докато всички операции на тамошния отдел Ликвидност са докладвани само на главния му изпълнителен директор Сюзън Кийтинг - един доста необичаен подход.В момента работната група от Дъблин съвместно с агентите от ФБР преглежда документите и записите на дилърските разговори и сделки и се опитва да уточни как е натрупана загубатаПо този повод главният финансист на Олфърст Морис Кроули заяви за пресата: Ние сме търговска банка и предлагаме едри и дребни услуги на клиенти от списък на 500-те най-големи компании на сп. Форчън до собственика на плод-зеленчук. Задължението на валутните дилъри бе да ни информират за състоянието на пазара и за възможностите за валутна търговия. Дейността им трябваше да е съвсем скромна.Очевидно подобни скромни амбиции не са били по вкуса на Ръснак и той, подобно на Лийсън, е решил да блесне. Засега може само да се гадае какви точно сделки е осъществил дилърът. Според банкери, ако се изхожда от годишната му заплата от само 85 хил. щ. долара, едва ли разрешеният му дневен лимит за валутна търговия е надхвърлял 1 млн. щ. долара. Но за да натрупа споменатите загуби в отдел с годишни печалби от едва 10 млн. щ. долара, общата стойност на осъществените търговски операции трябва да е била в границите 10-20 млрд. щ. долара. Подобни огромни за едно скромно банково поделение обеми обаче би следвало веднага да направят впечатление. Нещо повече, от отчетите на Олфърст за валутната търговия между септември 2000 г. и септември 2001 г. става ясно, че тя е станала по-нискорискова - общата счетоводна стойност на наличните и допълнително купените опции е намаляла от 2.9 на 1.4 млрд. щ. долара в този период. Едно от възможните обяснения, според проф. Майкъл Грийнбърг от университета в Мериленд, е че Ръснак е продавал валутни фючърсни контракти (разчитайки, че една от валутите ще поевтинее). Впоследствие, за да се осигури срещу загуби, дилирът е купувал съответната валута на спот (с двудневен вальор) или на форуърдния (за определен бъдещ период над два дни) пазар. Възможно е също да се е застраховал и чрез покупката на опции. Тогава обаче възниква въпросът как е осчетоводявано кешовото плащане за тези инструменти. По този повод специалисти от бранша обясняват, че през последните години се наблюдава разцвет на екзотичните валутни опции, които предлагат по-гъвкав подход при хеджиране на риска. Те невинаги изискват премията при покупката да се плати веднага, а може да се договорят това да стане при изтичане на срока на опцията или пък когато се стигне до определено обменно ниво на валутите - предмет на контракта. Екзотичните опции са много лесен начин за укриване на финансови операции, защото не изискват незабавно плащане. Странното е, че повечето банки държат строга отчетност на подобен род сделки и разчитат не само на писменото им оформяне, но записват и проследяват и телефонните преговори между дилърите. Осчетоводяването се извършва в бекофиса, като се иска потвърждение и запис на сделката. В случая обаче при подобен скромен екип от двама души разделените отговорности може и да са били обединени. Адвокатите на Ръснак са категорични, че клиентът им не е откраднал парите, а ги е загубил. Нищо чудно дилърът да се е опитвал да покрие стари загуби и по този начин ямата да е ставала още по-дълбока. Ръснак, според тях, едва ли е извлякъл непосредствена изгода от неоторизираната търговия, а само е увеличил допълнителното си възнаграждение. Каквото и да е станало обаче, най-болезнен остава въпросът за контрола и за управлението на риска, който, въпреки миналите случаи на подобни фалове, очевидно още не решен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във