Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МИСИЯТА НА ОББ Е ДА БЪДЕ ПОСРЕДНИК МЕЖДУ БИЗНЕСА НА БАЛКАНИТЕ

НАЦИОНАЛНА БАНКА НА ГЪРЦИЯ ОЧАКВА ОТ НАС НЕ ПО-МАЛКО ОТ 12% ВЪЗВРЪЩАЕМОСТ НА СОБСТВЕНИЯ КАПИТАЛ


СТИЛИЯН ВЪТЕВ, ГЛАВЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ОББ ПРЕД В.БАНКЕРЪ

Г-н Вътев, от 1993 г. досега вие сте изпълнителен директор на ОББ. Какво е усещането да си наемник толкова години?


- Зависи кой те е наел. През последните няколко години, когато бях изпълнителен директор на ОББ, нейни собственици последователно бяха държавата, консорциум от краткосрочни инвеститори и сега стратегическият инвеститор - Национална банка на Гърция. Поведението на мениджмънта на банката и нейната политика естествено се подчиняваха на стратегията на различните типове инвеститори. Когато през 1997 г. банката бе приватизирана от консорциума ЕБВР, БУЛБАНК, и Си Ай Би Си Опенхаймер Корп, бе ясно, че това е краткосрочна инвестиция и след известен период на преструктуриране банката ще бъде предложена за продажба на стратегически инвеститор.Логично бе и политиката на мениджмънта тогава да бъде подчинена предимно на вътрешното преструктуриране на банката, а не на по-агресивното разширяване на нейните пазарни позиции. Това всъщност бе печеливша стратегия, защото целеше да увеличи качеството на активите на банката за сметка на по-консервативната й кредитна политика. В крайна сметка собствениците постигнаха целите си, тъй като продадоха акциите си на Национална банка на Гърция на една много добра цена.

Кои са най-големите компромиси, които при различните собственици на банката сте правили със своите виждания за управлението й?


- Няма да коментирам държавата като собственик на ОББ. Като се замисля, общо взето, не съм правил принципни компромиси с вижданията си за управлението на банката. Както аз, така и целият мениджърски екип винаги сме се съобразявали със стратегията и интересите на акционерите.


Независимо от това трябва да призная - съвсем не беше лесно да подтискаш потенциала на банката през този период, следвайки консервативната и предпазлива политика на акционерите в противоречие на вътрешното ти желание и убеденост за по-бързо и агресивно пазарно развитие. Освен това, особено през първата година след приватизацията, се налагаше да балансирам и различните виждания на отделните акционери за поведението на банката, породени от различните интереси и очаквания.


Така например ЕБВР, която има по-дълъг хоризонт на своите инвестиции, предпочиташе да даде повече време за преструктурирането на банката. Си Ай Би Си Опенхаймер Корп типично в амирикански стил и още повече като инвестиционни банкери, искаха промените в банката да стават много бързо, за да получат печалба от инвестицията си в максимално кратък срок. БУЛБАНК се стремеше да спазва балансирано и разумно поведение.


Все пак с тягостно чувство си спомням, че не се възпротивих и че трябваше да изпълня първото решение на съвета на директорите на ОББ след приватизацията й през юли 1997 г. до следващото заседание на борда персоналът на банката да бъде съкратен с 10 процента. Това беше наистина шокиращо решение, защото след четири години усилия банката да бъде приватизирана персоналът нямаше нагласа за съкращения веднага след продажбата й. Освен това те трябваше да бъдат направени за по-малко от месец и то през август. Естествено ефектът от тези бързи съкращения не бе добър нито за мениджмънта, нито за работещите в банката, нито за самата нея като институция. Но сега, връщайки се назад към този случай, оценявам, че той беше тест за възможностите на мениджмънта да взема бързи, непопулярни и кардинални решения.

Сега представителите на новия ви собственик - Национална банка на Гърция, намесват ли се в оперативната работа на мениджмънта?

- Разликата е огромна в позитивен смисъл. Вие си спомняте от прес-конференцията след сделката основните послания на г-н Караджас - гуверньор на НБГ и председател на Съвета на директорите на ОББ: НБГ е акционер завинаги в ОББ; ОББ ще запази своята индентичност на българска банка и че НБГ разчита изцяло на българския мениджмънт и българския персонал. Така че подобна намеса категорично няма. Напротив, на всеки съвет на директорите се поставят темите, които ще се обсъждат на следващия борд, и много ясно ни се дава да разберем какво се очаква от нас.

Служителите на някои приватизирани банки твърдят, че новите им собственици са иззели управлението на свободните им средства. Кой в момента управлява тези средства на ОББ - изпълнителните й директори, или Националната банка на Гърция?


- Оперативният мениджмънт на ОББ управлява всичките й активи, включително и свободните средства. Разбира се, ние се съобразяваме с общата политика за управление на риска на групата на Национална банка на Гърция. Но до момента ОББ дори няма разкрити сметки в НБГ. Това ще стане през следващата година и е много важен елемент в стратегията за развитието на нашата банка. НБГ има свои дъщерни структури в Румъния, Македония, Албания и ние ще използваме позициите и в региона, за да подобрим услугите за българския бизнес с бизнеспартньорите в Гърция, Румъния, Македония и Албания. Сега посредници по разплащанията между бизнесмените в тези държави са предимно американски и западноевропейски банки. Ние ще предложим на нашите клиенти да извършват операциите си в региона чрез ОББ, която ще ползва мрежата на Национална банка на Гърция. По този начин ще намалим разходите на бизнесмените за финансово обслужване на операциите им и ще се опитаме да ускорим процесите на глобализация в Балканския регион.


На вас лично Национална Банка на Гърция ви гласува доверие да изберете другите двама изпълнителни директори на ОББ. Защо Дългас Драйдън не остана в оперативния мениджмънт на банката?


- Защото с него не успяхме да направим добър екип. Разбиранията ни за управлението на ОББ бяха твърде различни и аз смятам, че моето виждане не е погрешното.

Какви са задачите, които ви постави Национална банка на Гърция?


- Национална банка на Гърция е дългосрочен инвеститор и затова стратегията за развитието на ОББ е разположена в един доста дълъг период от време. От нас се очаква да развием натрупания потенциал, да бъдем много по-активни и агресивни във всички ниши на банковия пазар - не само в кредитирането. Ще бъдем много по-отворени към клиентите, ще им предлагаме нови банкови услуги - различни видове депозити, управление на средства, дебитни и кредитни карти, ИНТЕРНЕТ и Джи Ес Ем банкиране.


Банката е развила системата си за обслужване на корпоративни клиенти и през следващата година ще обърнем повече внимание на банкирането на дребно. Ще разнообразим потребителските кредити, ще започнем да предоставяме заеми за покупка на автомобили. Планираме да започнем отпускането на двадесетгодишни ипотечни заеми, чийто максимален размер ще бъде до 50 хил. щ. долара. През следващата година планираме да увеличим кредитният си портфейл с 42% и той да надхвърли 400 млн. лева. Около 10% от него ще бъдат заеми, предоставени на граждани.


Крайната цел на един инвеститор, разбира се, е да получи печалба от вложените си капитали. Нашият основен акционер Национална банка на Гърция очаква за 2001 г. печалбата на ОББ да не е по-малка от 12% от собствения капитал на банката. Смятам, че тази цел е постижима, тъй като печалбата ни за тази година ще бъде около малко под 11% от собствения ни капитал, който е над 257 млн. лева.

Премиерът Иван Костов заяви пред банкерите, че банките отпускат много по-малко заеми, отколкото са техните финансови възможности, и предпочитат да изнасят парите си в чужбина. Защо се получава така?


- Наистина банките разполагат със значителни средства, които могат да предоставят като заеми, стига обаче да имат насреща си добри и платежоспособни клиенти и проекти. Категорично не съм съгласен с твърдението, че българските банки са финансови аристократи и предпочитат комфорта да пласират евтино и безрисково в чужбина, а не кредитират българската икономика. Напротив - едва ли има българска банка, която да не се стреми да увеличава своя кредитен портфейл и така да генерира значително по-висок доход за своите акционери. Така например кредитният портфейл на ОББ за последните две години нараства с 35 процента годишно. Разбира се, основният ограничителен фактор за значителна кредитна експанзия е все още високият кредитен риск на реалния сектор. Аз и преди съм казвал, че банките разглеждат потенциалния кредитен пазар от реалния сектор в няколко основни сегмента: Топ-сегментът обхваща големите български монополи и големите мултинационални компании, опериращи на нашия пазар. Тези компании разполагат с мощни финансови ресурси и нямат никакви проблеми с достъпа до кредитния пазар. Следва обаче един значителен пазарен сегмент от фирми, които са приватизирани по линията на масовата приватизация или на работническо-мениджърски дружества. С известни изключения повечето от тези фирми все още не са надеждни кредитополучатели, тъй като имат много сериозни проблеми - конфликти между акционерите, липса на ясна и по-дългосрочна стратегия, слаб мениджмънт. Тези фирми по правило имат остра нужда от свежи финансови ресурси, но поради високия кредитен риск не са привлекателен сегмент за българските банки.


По-нататък следват малките и средните предприятия и гражданите. Според мен тези клиенти имат голям бизнеспотенциал и именно затова ОББ ще им обърне специално внимание и ще им предложи разнообразни финансови услуги. Впрочем към тях ще бъде насочена политиката и на другите големи банки, които бяха купени от чуждестранни инвеститори и конкуренцията в тази област ще бъде доста ожесточена, но от нея ще спечелят клиентите.

Защо големите български банки не инвестират в инфраструктурни проекти част от средствата си, които държат в момента в чужбина?


- Тези проекти се осъществяват по инициатива на правителството и до момента то не ни е поканило да участваме във финансирането им. Ако направи това, ние с удоволствие ще се включим, особено ако по отпуснатите от нас кредити получим подобни или същите условия по отношение на гаранциите, каквато получават чуждестранните банки кредитори. Ако получим такива гаранции и лихвите по-кредитите, които ще отпуснем ще бъдат значително по-малки.

А защо чакате правителството да ви покани, а самите вие не проявите инициатива?


- Финансирането на един такъв проект изисква доста значителни суми да бъдат инвестирани за доста дълъг период от време. Аз не познавам българска банка, която може да задели средства, с които да финансира целия проект. Затова основни кредитори по тях са големи западни банки - като ЕБВР или Европейската инвестиционна банка, които са създадени, за да кредитират инфраструктурата на една страна. Българските банки могат да участват само като съфинансиращи институции, но за целта трябва да бъдат поканени от правителството.


Facebook logo
Бъдете с нас и във