Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МИРЪТ МЕЖДУ БАНКИТЕ СТАНА ЗАЛОЖНИК НА СДЕЛКАТА ЗА БОРИКА

Банковият сектор е замрял в очакване на колко ще бъде оценен националният оператор за дебитни и кредитни карти Борика от фирмата Глобус Комерс Консултинг. През юни 2003-а тя спечели обявения от БНБ конкурс за определяне на стойността, от която Централната банка ще започне преговорите за продажбата на картовия оператор. Според експерти, запознати със спецификата на дружества като Борика, оценката й би трябвало да е готова в рамките на месец-два. Още повече че шефовете на самата БНБ, която е едноличен собственик на картовия ни оператор, имаха най-обща представа за цената му.През май 2003, когато бе обявено официално, че Борика ще бъде продадена, подуправителят на Централната банка Божидар Кабакчиев заяви, че според него дружеството струва около 4.5 млн. лева. Но в случая от значение са не предположенията на подуправителя, а оценката, която ще даде Глобус Комерс Консултинг. Изготвянето й обаче се проточи във времето. Служители на БНБ твърдят, че по настояване на подалия оставка в средата на октомври 2003-а главен секретар на Централната банка Велизар Димитров експертите на Глобус Комерс Консултинг спрели работата си върху оценката до избирането на нов управител.Междувременно търговските банки се опитаха да консолидират интересите сисвързани с националния картов оператор.От май до средата на септември бюрото на подуправителя Божидар Кабакчиев бе заринато с писма от шефове на кредитни институции, заявяващи желанието си да купят Борика. Сред кандидатите бяха ОББ, ПИБ, РОСЕКСИМБАНК, ЦКБ, ЕВРОБАНК... Офертата за покупката на дружеството подаде и Банксервиз АД - фирмата, която поддържа разплащателната система в България. Нейни собственици са БНБ (с 30%) и всички банки, опериращи у нас (с изключение на Токуда Банк, клона на Алфа Банк в България и новоучредената Уест-Ийст Банк).Още през май във финансовите среди се говореше, че най-добрият вариант е именно Банксервиз да купи Борика или да я запази като свое дъщерно дружество, или да я погълне. По този начин операциите с дебитни карти в страната ще бъдат под контрола на всички банки и няма да се създават условия на нелоялна конкуренция.В средата на октомври 2003-а съветът на директорите на Банксервиз, председателстван от подуправителя на БНБ Божидар Кабакчиев, взе решение да направи заявка пред Централната банка за покупката на Борика. За целта директорският борд поискал от всичките акционери на Банксервиз (това са 27 от общо 30 банки и клонове на чуждестранни кредитни институции, опериращи у нас) мандат за водене на преговори с БНБ. До 24 октомври мениджърите на 25 банки са изпратили писма, че подкрепят това решение.Не е одобрила идеята РОСЕКСИМБАНК. В отговора на нейното ръководство няма официални мотиви, но във финансовите среди се коментира, че според собствениците и шефовете на РОСЕКСИМБАНК не е редно едно дружество (в случая Борика), чийто едноличен собственик е БНБ, да бъде продавано на фирма, в която пак Централната банка държи най-голямата част от капитала (става въпрос за Банксервиз). Мениджърите на Централна кооперативна банка пък са изпратили писмо, в което дават принципното си съгласие за сделката, но само ако банките създадат отделно дружество, което да купи Борика. Каквато и схема за продажбата на Борика да приеме управителният съвет на БНБ, тя трябва да гарантира, че при работата си Борика ще отчита интересите на всички банкикоито участват на пазара на дебитни карти. Създаването на такъв баланс е особено важно, защото именно сблъсъкът на интереси между Обединена българска банка и Борика стана причината БНБ да предложи националния картов оператор за продан. През 2002-ра ОББ започна да внедрява цялостна информационна система, която й струва около 10 млн. евро. Част от тази система включваше и собствен център, който да обслужва плащанията с дебитни и кредитни карти чрез 325-те банкомата на кредитната институция (от всичките 1122 инсталирани устройства за теглене на пари в страната). За да може да управлява банкоматите си от своя център, ОББ трябваше да го свърже с Борика. По този повод през април 2003-а между двете институции избухна скандал, тъй като управителят на Борика Александър Матрозов заяви на изпълнителните директори на банката, че интегрирането на центъра й към националния картов оператор ще й струва 200 хил. евро и ще отнеме минимум десет месеца. Тази оферта предизвика остра реакция от страна на изпълнителния директор на ОББ Стилиян Вътев, който отнесе въпроса до тогавашния гуверньор Светослав Гаврийски. Последваха три срещи под патронажа на БНБ между представители на Борика и на търговските банки и се стигна до заключението, че подобни скандали ще бъдат избегнати само ако кредитните институции контролират картовия оператор.Открай времеБорика е трън в очите на банките заради монополното й положение. На практика от дружеството, чийто едноличен собственик е БНБ, зависи целият пазар на дебитни и кредитни карти. То потвърждава издаването на всяка дебитна карта, за което се събира и съответната такса. Всяка банка, която инсталира нов банкомат, трябва да получи сертификат от Борика, а това удоволствие струва еднократна такса от 10 хил. лева. Само от таксите за въвеждането на персоналните карти в системата през 2002-ра дружеството е спечелило 427 хил. лв., от издаване на сертификати - 224 хил. лв., а от инсталацията на банкомати и ПОС-терминали - 649 хил. лева.Кредитните институции плащат на Борика такси за всеки трансфер, като само за първите шест месеца на 2003-а трансферите надхвърлят 2 млн. броя, за което са платени общо 2.24 млрд. лева. А година по-рано - през 2002-ра, банките са броили на дружеството за такси за транзакции с дебитни и кредитни карти около 3.3 млн. лева.Както се вижда, бизнесът на Борика е изключително печеливш, тъй като постъпленията й постоянно нарастват, а разходите, които прави, са много малки. Според някои финансисти, Борика е едно от малкото дружества с ограничена отговорност в България, чиято печалба (за 2002-ра тя е над 2 млн. лв.) се равнява на 37% от всичките й приходи от дейността (през 2002-ра те са общо 5.46 млн. лева). Но през изминалата година нито стотинка от тази печалба не е платена като дивидент на едноличния акционер - БНБ.Не е ясно по какви причини Борика трупа печалбата си в своя капитал. От отчетите и за 2001-ва и за 2002 г. се вижда, че дружеството не е правило големи инвестиции. През миналата година то е похарчило за компютри и сървъри 1.7 млн. лв., а през 2001-ва в техника са вложени 1.5 млн. лева. Разходите за софтуер през 2002-ра (728 хил. лв.) пък са били с 50 хил. лв. по-малко, отколкото през предходната година. Общият размер на задълженията на Борика възлиза на 521 хил. лв., а в същото време в сметките й се пазят над 3.3 млн. лева. При тези финансови показателидружеството прилича на спестовна касичкаПри това увеличението на приходите му е 100% гарантирано, тъй като тенденциите на пазара за картови разплащания показват, че този бизнес има огромен потенциал за развитие. През 1998-а са били издадени 270 хил. броя дебитни карти, докато пет години по-късно те са осем пъти повече - над 2.2 млн. броя (при 4.5 млн. трудоспособни граждани). При това банките тепърва започват масов пласмент на кредитни карти, ще привлекат нови клиенти, което пък ще донесе нови обороти и печалби на Борика.Мениджърите и акционерите на двете дружества - Борика и Банксервиз, гледат различно на въпроса за трупането на печалби. Банксервиз свали таксите си с около 25% за деветте месеца на 2003-а. В същото време Борика, въпреки цитираните много добри финансови резултати, не е променила финансовите си условия спрямо банките. Поради тази причина те не могат на свой ред да намалят таксите, плащани от гражданите, които ползват дебитни карти. Банковите шефове се опасяват, че ако ограничен кръг хора поемат контрола върху Борика, те ще се възползват от монополното й положение и сегашната й политика няма да се промени. Според тях това ще бъде за сметка на всички останали участници на пазара и на техните клиенти. Затова повечето мениджъри смятат, че мирът в банковия свят може да бъде запазен само ако всички кредитни институции имат контрол върху Борика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във