Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МИЛЕН ВЕЛЧЕВ ШЕФ НА МВФ? НЕ Е ИЗКЛЮЧЕНО!

Ханс Фликеншилд - ръководител на мисията на МВФ за България пред в.БАНКЕРЪАко бъде подписано предпазно споразумение с МВФ, то ще е за две години и по него Фондът ще предостави на разположение на правителството около 240 млн. щ. долара.БНБ трябва да поеме своя дял от непопулярните мерки.Лизинговите дружества ще бъдат надзиравани.Чуждестранните банки имат лимити за кредитиране на български фирми. Но те бързо ще бъдат запълнени.Ограничителните мерки върху ръста на заемите ще се прилагат постепенно.Необходимо е да приватизирате енергоразпределителните дружества.Г-н Фликеншилд, приключи една трудна мисия на МВФ в България. Вярно ли е, че преговорите с БНБ са били доста разгорещени?- Не бих казал, че са били разгорещени. Но както споменах на пресконференцията, бе ни по-трудно да убедим БНБ, че тя трябва да поеме своя дял от ангажиментите за приспособяване на българската икономика към новите условия. По време на преговорите между мисията и правителството се опитахме да настроим три елемента от българската икономика: Първо, да постигнем баланс между търсенето и предлагането, което да доведе до намаляване на бюджетния дефицит. Второ, да се опитаме да намалим свободните пари в икономиката. Искам да подчертая, че това трябва да бъде направено от правителството, а не от БНБ. И на трето място, разбрахме се, че Централната банка трябва да положи усилия за намаляване на кредитирането и тези усилия са свързани със задължителните минимални резерви. Взетите до момента мерки от БНБ, които са благоразумни, засягат контрола върху качеството на кредитите, но не и върху ръста им, който ни притеснява. Според изчисленията на МВФ към края на февруари ръстът на отпуснатите кредити за частния сектор е 48 процента. Според нас това е значително увеличение, още повече, че ръстът в кредитирането продължава повече от година. Факт е, че съотношението: заеми към брутен вътрешен продукт, в края на 2003-а се е покачило със 7% в сравнение с това през 2002 година. Но се надяваме мерките, които договорихме, да намалят този растеж.Какви бяха първоначалните предложения на МВФ за намаляване на кредитната експанзия и какви отстъпки направихте?- Имаше отстъпки и от двете страни. БНБ не искаше да пипа размера на задължителните минимални резерви, защото очевидно банките няма да одобрят тази мярка. Но Централната банка трябва от време на време да предприема такива непопулярни мерки. Няма как! Всички се отнасят мило, когато в икономиката се инжектират заемни средства, и всички се озлобяват в първия момент, когато тези средства се изтеглят. Това е неприятната част от работата на управителя на Централната банка. Първоначално БНБ не искаше да предприема мерки за ограничаване на ликвидността, но аз обясних, че за да имаме една балансирана програма за ограничаване на търсенето, цялата тежест от непопулярните мерки не трябва да пада върху финансовото министерство. Подчертах още, че не е абсолютно задължително да се използват всички възможни инструменти и механизми на монетарната политика за намаляване на потребителското търсене, но все пак трябва да се направи нещо.Дори да се намали ръстът на банковите заеми, как смятате, че ще се ограничи финансирането, което предлагат лизинговите компании или тези, които предоставят стоки на разсрочено плащане? Та те не подлежат на регулации...- Договорихме се с правителството да бъдат предприети стъпки за създаване на регулативни мерки за лизинговите компании, които да бъдат наблюдавани от Комисията по финансов надзор. Освен това много от лизинговите компании са собственост на банки и ако ограничим кредитирането въобще, това ще доведе до намаляване на банковото финансиране за лизинговите дружества. Вследствие на което те неминуемо ще ограничат своята активност на пазара. Тук обаче искам да подчертая, че лизингът е показател за модерна икономика и не трябва да му се противопоставяме. Но е необходимо тази дейност да бъде внимателно наблюдавана и да се подчинява на някакви регулации.Не смятате ли обаче, че ако лизинговите компании, пък и други фирми не получават необходимото финансиране от български банки, те могат да си го осигурят от чуждестранни кредитни институции и компании - при това на по-ниска цена?- Разбира се, такава възможност съществува и това ни притеснява. Но тук трябва да се има предвид фактът, че всяка чуждестранна банка има лимити за финансирането, което може да отпуска на дружества от България или от други държави. И, според мен, ако търсенето на кредити от чужбина рязко се увеличи, тези лимити бързо ще бъдат запълнени. Тогава чуждестранните банки ще започнат да отказват кредити на българските фирми и ще ги пренасочат към вашите финансови институции. По тази смеха ограничаването на кредитите ще обхване и онези дружества, които ползват чуждестранно финансиране.Да, но все пак българските дружества ще вземат от чужбина значителен обем заеми и лихвите по тях ще се плащат към чужбина, а не в България. Това ще лиши нашите банки от приходи, ще намали печалбите им, а оттам и данъците, които те плащат на бюджета. Това не ви ли притеснява?- Разбира се. Ако приходите се генерират в чужбина, господин Велчев няма да има какво да облага с данъци. Това е ясно. Но както споменах, обемът на кредитите в България е достатъчно голям, а и фондовете на чуждестранните банки за страната ви са лимитирани, така че се надявам да няма голямо увеличение на заемите за български фирми от чужбина. Разберете, че мерките, които сме договорили, са възможно най-разумните. Вие какво искате? Все пак ние трябва да опитаме нещо, за да намалим дефицита по текущата сметка. Разбира се, няма да прилагаме всички договорени мерки наведнъж. Ще започнем с прилагането само на някои от тях. Ще видим какъв е резултатът и тогава ще решим дали да прибягваме до други ограничения.В програмата, която договорихте с правителството, има ли конкретни изисквания за приватизацията?- Да. Ако успеете да приключите сделката за продажбата на БТК, да продадете някои предприятия на Булгартабак холдинг и да приватизирате част от енергоразпределителните компании, няма да имате проблеми с обема на чуждестранните инвестиции, които трябва да привлечете, за да покриете дефицита по текущата сметка. При това положение външният дълг на България няма да нарасне и това ще е много важно постижение. Но не сме уточнили например какви постъпления очаква правителството от приватизацията през 2005 година. А е задължително да има ясна програма и за продажбата на държавните предприятия, както и за очакваните приходи от тях, която да обхваща периода до края на 2006 година.Ако през юни бордът на директорите на МВФ реши, че с България трябва да бъде сключено предпазно споразумение, каква сума ще може да получи от нашето правителство Фондът - в случай на нужда?- Зависи от правителството. Ще ви кажа, че МВФ би предпочел да се ангажира с възможно по-малка сума. При сегашните преговори говорихме за 180 млн. специални права на тираж (около 240 млн. щ. долара), които да са на разположение на правителството ви при необходимост. Имайте предвид обаче, че върху договорената сума МВФ събира годишна такса от 0.5 процента. Затова колкото по-малка е сумата, толкова по-малко ще са парите, които правителството на България ще плати на Фонда. Може ли да споменете някои от основните ангажименти, които правителството ще трябва да поеме, ако бъде сключено предпазно споразумение?- На първо място това е размерът на бюджетния дефицит, който за 2004-а не трябва да надхвърля 0.4% от БВП. Ще има критерии за увеличаване на износа, за намаляване на дефицита по текущата сметка, за размера на задължителните минимални резерви на банките. В областта на структурната политика ще имаме изисквания по отношение на приватизацията на енергоразпределителните дружества не само защото от продажбата им се очаква приток на чуждестранни инвестиции, а тъй като е крайно време монополът в енергийния сектор да бъде премахнат.Знаете, че премиерът Симеон Сакскобургготски предложи финансовия ни министър Милен Велчев да бъде избран за управляващ директор на МВФ. Как ще се почувствате, ако българската кандидатура се окаже печеливша?- Ще бъда много доволен. Ще съм щастлив да познавам новият управляващ директор, но се притеснявам кой ще го наследи в България.Според вас какви са шансовете развитите държави да поверят парите си в МВФ на досегашен финансов министър от развиваща се страна като България?- Досега подобно нещо не се е случвало. Но винаги има първи път. Чест е дори да бъдеш номиниран за това място. Много от колегите му от цял свят ще се заинтересуват кой е господин Велчев и този техен интерес ще бъде много позитивен за вашата страна. Допреди десет-петнадесет години за подобна номинация не бе възможно дори да се мисли. Затова смятам, че самото издигане на кандидатурата на Милен Велчев за управляващ директор на МВФ е много позитивен ход. Ще видим как ще се развият събитията. Те могат да се променят само за една нощ. Вижте какво стана в Испания. До изборите там бе сигурно, че финансовият министър Родриго Рато ще наследи Хорст Кьолер на поста управляващ директор на МВФ. Но след като социалистите спечелиха, успехът му вече е много съмнителен, тъй като той не е от управляващата партия. Така че всичко може да се случи. Ще видим!

Facebook logo
Бъдете с нас и във