Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МИЛЕН ВЕЛЧЕВ ИСКА ПО-ВИСОКИ ДОХОДИ ЗА БЮДЖЕТА ОТ БНБ

Финансовият министър Милев Велчев и заместникът му Красимир Катев поискаха от БНБ да им предложи схеми за по-доходоносно инвестиране на парите на правителството, които са част от фискалния резерв. Освен тях в него влизат сметките на здравната каса, на Националния осигурителен институт и на други бюджетни организации, като например Ръководство на въздушното движение и фонд Тютюн. В момента общият размер на фискалния резерв е над 1.1 млрд. евро, а само по сметката на правителството в БНБ има над 520 млн. евро. От тях над 310 млн. евро са инвестирани в седемдневни депозити, чиято годишна доходност е 0.6554%, а останалите 210 млн. евро са на шестмесечни депозити, които носят годишна лихва от 4.5 процента.
БНБ винаги е поставяла пред правителството въпроса за по-ефективното управление на държавния бюджет. Предишният кабинет обаче вземаше присърце този проблем поради едно елементарно обстоятелство - всяка година БНБ прехвърля в бюджета превишението на приходите над разходите си. За 2001 г. това превишение е 147 млн. лева и то ще отиде в хазната. Ако Централната банка плаща на Министерството на финансите по-високи лихви по депозитите му, разходите й ще се увеличат, което означава, че размерът на годишната вноска на БНБ в бюджета ще е доста по-малък. Освен това ако Централната банка увеличи срочността на депозитите на правителството, то ще трябва доста по-внимателно и задълбочено да планира разходите си по обслужването на държавния дълг.
Екипът на бившия финансов министър Муравей Радев предпочиташе да си вземе парите от БНБ накуп - чрез вноската й в бюджета, вместо да се занимава с подобно планиране. След близо четиригодишно управление на кабинета Костов едва в началото на тази година Министерството на финансите прецени, че вече има достатъчно излишни средства и задели 201 млн. евро, които остави на шестмесечен депозит в БНБ.
За разлика от Муравей Радев новият финансов министър Милен Велчев и заместниците му са застъпници на политиката за по-активно управление на фискалния резерв. С други думи, те искат да получават по-големи доходи от депозитите на правителството. За тази цел Министерството на финансите не само ще трябва да поднови шестмесечния депозит в БНБ от 210 млн. евро, но и да помисли как да получи по-голям доход и от станалите 310 млн. евро, които са в правителствените сметки. Защото МФ нарежда как да се управляват парите. Милен Велчев и Красимир Катев са поискали управлението на Мартин Заимов в БНБ да им предложи различни възможности за постигането на тази цел. Вариантите не са кой знае колко много и опират главно до увеличаване на срока на правителствените депозити. Това обаче изисква доста точно да се предвидят не само плащанията по външния дълг, но и приходите, които правителството ще има - например от приватизацията.
Ако ведомството на Милен Велчев прецени, че по сметките на правителството в БНБ ще има един постоянен остатък от около 200 млн. евро, сумата може да бъде оставена на едногодишен депозит, който ще носи лихва от 5 или 5.5 процента. Останалите средства от фискалния резерв пък биха могли да се инвестират в едномесечни или тримесечни депозити, като доходността от тях ще се увеличи близо два пъти. Тази примамлива перспектива обаче може да се окаже твърде измамна, ако приходите, очаквани от кабинета на Симеон Сакскобургготски, не дойдат в предвидените срокове. Защото в случай че това стане, плащанията на вноските по външния ни дълг ще закъснеят, което ще доведе до неприятности между България и чуждестранните ни кредитори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във