Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МЕРКИТЕ НА БНБ ОЗАПТЯВАТ КРЕДИТНИЯ РЪСТ

Мерките, които БНБ предприе през април 2005-а за намаляване на ръста в кредитирането, вече дават своя резултат. Спрямо края на февруари, когато общият размер на отпуснатите заеми бе 14 млрд. лв., в края на юни (по предварителни данни) той е 15.8 млрд. лева. Това увеличение е едва от 12.9% и е напълно приемливо. Според някои финансови експерти то дори дава надежда, че за цялата 2005 г. кредитите няма да се покачат с повече от 35 процента. Ако подобен резултат бъде постигнат, това ще означава, че ограниченията, които БНБ предприе по настояване на Международния валутен фонд, са обречени на пълен успех.През април 2005-а УС на Централната банка промени Наредба №21, като вкара в нея текстове, според които ръстът на отчетените от банките кредити не може да надвишава 5% за тримесечие, 12.5% за шестте месеца, 16.5% - за деветте месеца, и 23% за годината. Впоследствие бе решено, че базата, върху която тези лимити ще се изчисляват (за повечето банки), е размерът на отпуснатите от тях заеми към края на февруари, повишен с 4 процента. Ако тази формула бъде приложена за целия финансово-кредитен сектор, излиза, че ръстът от февруари до края на юни 2005-а, когато е първият отчетен период, е около 8.5 процента. Експерти, запознати с предварителните балансови показатели на банките за полугодието, твърдят, че всички кредитни институции са се опитали да се вместят в лимитите, за да не понесат санкциите на БНБ. А те са, че банка, която надхвърли определения в Нардедба №21 максимален ръст на заемите, трябва да внесе размера на превишението им като минимален задължителен резерв в БНБ. Който пък ще седи там по сметка на банката, без да бъде олихвяван. Реално погледнато, поддържането на суми в БНБ води до загуби за банката, тъй като става дума за пари, получени от клиентите й, по които тя им плаща лихви. Ето защо всяка финансова институция прави всичко възможно, за да поддържа възможно най-ниските минимални задължителни резерви. Твърди се обаче, че въпреки старанието на мениджърите си някои банки не са успели да се вместят в ограниченията. ОББ и ПроКредит Банк например са превишили лимитите за ръста на кредитите с повече от 4 процента. Банка ДСК и Първа инвестиционна банка пък са съвсем на ръба на този лимит. Тяхното превишение е под 1%, но все пак и те са били длъжни да внесат допълнителни минимални задължителни резерви. Общият размер на санкцията, която ще бъде платена от всички кредитни институции (под формата на допълнителни МЗР-та), е 275 млн. лева. Тя ще се прибави към общия размер на минималните задължителни резерви, възлизащи на 1.7 млрд. лв. (в края на юни), които БНБ събира, начислявайки по 8% върху привлечените от банките краткосрочни и дългосрочни суми от граждани, фирми и други финансови институции. При мисълта, че с тези пари могат да се отпуснат допълнителни потребителски заеми (при тях лихвата е между 12% и 15%), които ще донесат на банките още около 240-300 млн. лв. приходи, всеки банков мениджър ще го заболи сърцето.Освен от внасянето на допълнителни задължителни минимални резерви някои банки са засегнати и от друга ограничителна мярка на БНБ. През април тя забрани прехвърлянето на кредити от по-рискова в по-безрискова група, ако получателите им поне шест месеца не са ги погасявали редовно. Факт е, че тази рестрикция също удря директно финансовите резултати на банките, тъй като те начисляват провизии и по заемите, по които клиентът е забавил или просрочил погасителните си вноски. А с въпросните провизии се намаляват финансовите резултати на кредитните институции. Преди влизането на ограничението в сила за прехвърлянето на кредитите от една рискова група в друга някои от банките се договориха с длъжниците си да погасят авансово две или три вноски, след което веднага прехвърлиха дълговете им в по-безрискова група и намалиха размера на провизиите по тях, като по този начин увеличиха печалбите си. А според наредбата, ако тази печалба е одитирана, с нея може да бъде увеличен собственият капитал на банката. От неговия размер пък зависи обемът на заемите, който банката има право да отпуска. Сега обаче и този източник за бързото нарастване на кредитите е запушен. Въобще - до края на годината, банките ще бъдат принудени да дръпнат юздите на кредитирането. В случай че ръстът на отпуснатите от тях заеми за годината не прехвърли 35%, през март 2006 г. БНБ може и да свали наложените ограничения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във