Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МЕРИЛ ЛИНЧ СИ ПЛАЩА ЗА ГЛУПОСТТА

Щатската инвестиционна банка Мерил Линч (Merrill Lynch) ще плати около 70 млн. англ. лири (100 млн. щ. долара), за да уреди извън съдебната зала повдигнатите срещу нея обвинения, че е управлявала погрешно средствата на английския пенсионен фонд на компанията Юнилевър (Unilever). Споразумението, постигнато на 6 декември, представлява своеобразен прецедент и може да подтикне и други институционални инвеститори да съдят консултантите си. Джеф Пиърсън - шеф на пенсионния фонд на втората по големина английската верига за хранителни стоки Сейнсбъри (J. Sainsbury), е споменал, че има възможност също да подаде иск срещу Мерил Линч. Щатската банка управляваше през 1998 г. 800 млн. англ. лири за Сейнсбъри. Когато новият главен оперативен директор на щатската Мерил Линч Стенли О'Нийл отлетя за Лондон в началото на ноември, той заяви пред журналистите, че във водещата инвестиционна банка няма свещени крави. Всичко и всички подлежат на проверка, особено портфейлът от международни инвестиции, направени от главния изпълнителен директор на Мерил Дейвид Комански. О'Нийл обаче изключи от списъка звеното за управление на активи - примамливото късче от бизнеса, управляващо милиардите долари на корпоративни пенсионни фондове и ключов фактор за задграничен растеж на банката.Решението на О'Нийл бе доста странно, като се има предвид, че във Върховния съд в Лондон течеше съдебен процес. Магистратите трябваше да решат доколко щатският гигант е компетентен да се грижи за парите на клиентите си. Мерил Линч бе дадена под съд от попечителите на пенсионния фонд на английско-холандската верига за хранителни и тоалетни продукти Юнилевър (Unilever). Ищците твърдяха, че банката е проявила небрежност при управлението на портфейла от 1.5 млрд. щ. долара, собственост на 90-те хиляди служители и пенсионери на английското поделение на компанията, разчитали да си осигурят прилични пенсии. Като доказателство бе представен договорът, подписан между Мерил Линч и пенсионния фонд на Юнилевър през 1997 година. Според неговите клаузи, щатската инвестиционна банка е поела ангажимент доходите от управляваните от нея активи на фонда за периода от януари 1997 до март 1998 г. да не падат с повече от 3% под доходността, съгласувана по базов пазарен индекс. От Мерил признават, че доходността е паднала не с 3, а с 10% под договорената, но се оправдават с необичайно високите колебания на фондовите пазари през този период. Юнилевър пък отстрани щатската банка като мениджър на фонда й през март 1998 г., а през октомври 1999 г. заведе дело за обезщетение в размер на 187 млн. щ. долара. Съдебният процес едва ли щеше да привлече голямо внимание, ако не съществуваха две любопитни обстоятелстваПенсионният фонд на Юнилевър в действителност е сключил сделката с независимия по онова време инвестиционен фонд Мъркюри Асет Мениджмънт (Mercury Asset Management), управляван от Стийвън Цимерман и Керъл Гели. Така че Мерил не е титуляр по този договор през по-голямата част от периода на неговото действие. Освен това Гели е сред най-преуспелите мениджъри на лондонското Сити (и една от най-могъщите бизнесдами за 1998 г. според класацията на сп. Форчън). Когато Юнилевър започва да се оплаква от ниските доходи на пенсионния фонд, тя подхваща преговори с Дейвид Комански да продаде Мъркюри на Мерил Линч. През ноември 1997 г. главният изпълнителен директор на щатската инвестиционна банка се съгласява да купи фонда на Гели за 5.3 млрд. щ. долара. Донякъде в резултат и на тази продажба тя се превръща в една от най-богатите жени във Великобритания. Състоянието й, спечелено със собствен труд, се оценява на 145 млн. щ. долара. След като влиза в структурата на Мерил, Гели, известна още с прякора Ледената госпожица, заради студеното си държание, и Цимерман стават главни съуправители на бизнеса в щатската банка. По-късно Цимерман се пенсионира, а 53-годишната Гели се готви да излезе в пенсия в края на тази година.В хода на процеса, започнал на 15 октомври,наяве излязоха много истиниПризованите като свидетели висши служители от Мерил, включително и Гели, твърдяха, че средствата на пенсионния фонд са управлявани съобразно рисковите критерии на целия портфейл. Но същевременно се разбра, че реално парите са били под контрола не на Кели, а на нейния подчинен Алистер Ленърд. Той, подобно на повечето си колеги, е разчитал по-скоро на собствената си преценка при инвестирането на парите на фонда, отколкото на указанията на Мерил кои точно акции и облигации да купува. Така на практика в портфейла на пенсионния фонд на Юнилевър остават книжата на ограничен брой компании от малко на брой сектори. Но той става прекалено рисков от гледна точка на клаузите на договора, сключен през януари 1997 година. През май същата година Ленърд е отстранен и заменен с Пол Харууд, но доходите на фонда вече са спаднали под договорените. През ноември 2000 г. Ленърд напуска Мерил Линч. Пред съда той твърди, че не е нарушил законите, докато е управлявал авоарите на Юнилевър.Според очевидци, най-мъчителен е бил съдебният процес за Керъл Гели. След шестте последователни дни, прекарани на банката на свидетелите, безупречно облечената ледена госпожица признала, че са й били необходими две години, за да признае на Юнилевър, че не тя, а Ленърд е управлявал парите им. Най-интересният въпрос, който не получи отговор в съда, обаче е дали ръководителите на Мерил Линч са знаели за специалната клауза в договора с Юнилевър и кога са разбрали за нея. Според запознати с кухнята, това станало непосредствено след приключване на покупката на Мъркюри Асет Мениджмънт и тази информация довела Комански до бяс. По всяка вероятност не е по-розово положението и на авоарите на другите пенсионни фондове, управлявани от Мъркюри. Шефовете на Мерил Линч обаче твърдят, че не смятат да се оттеглят от бизнеса по управление на активи извън САЩ особено в момент, когато застаряващото население на Европа все по-активно започва да се ориентира към частните пенсионни схеми. Сега щатската инвестиционна банка управлява авоари на стойност 557 млрд. щ. долара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във