Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МЕРИЛ ЛИНЧ - ПОД ПЕТАТА НА РАЗГНЕВЕНИТЕ ИНВЕСТИТОРИ

Кроткият, късо подстриган Франсис Едуард Улф, който се надявал след пенсионирането си да обиколи страната със съпругата си в удобна семейна каравана, в ежедневието си не изглежда склонен към агресия. Днес обаче 58-годишният бивш шофьор от Фредериксбърг, щат Охайо, и ред други хора в неговото положение са се превърнали в един от големите кошмари на Уолстрийт. Миналата година Улф заведе иск срещу щатския първенец по пазарна капитализация сред инвестиционните банки Мерил Линч (Merrill Lynch), защото е загубил от пенсионната си сметка над 172 хил. щ. долара. През януари 2003 г. арбитражният състав на Нюйоркската фондова борса, който разгледа жалбата му, присъди да бъде възмезден с 235 хил. щ. долара за понесените щети плюс още 75 хил. щ. долара за покриване на разходите за адвокат. В САЩ има стотици хиляди, дори милиони хора в положението на Улф, обвързали надеждите си за бъдещето с вървящия устремно нагоре фондов пазар през 90-те години на ХХ век. Ужасяващият срив на цените обаче изяде спестяванията им и принуди мнозина от тях да започнат съдебни битки срещу брокерите си, проявили престъпно нехайство при управлението на средствата им. Ако тенденцията за нарастване на броя на подобни дела се запази, това ще е означава, че най-лошите дни на Уолстрийт тепърва предстоят. Нещо повече, налице са очевидни признаци, че съдиите, занимаващи се с тези дела, проявяват по-голяма симпатия към инвеститорите, отколкото към фирмите.Обвиненията на клиентите, че брокерските компании са им препоръчали неподходящи инвестиции, се увеличиха значително през 2002 година. По данни на Националната асоциация на дилърите, търгуващи с ценни книжа, която контролира най-големия арбитражен съд в САЩ, през миналата година са подадени 2644 жалби - със 73% повече, отколкото през 2001 година. Освен това статистиката на агенцията сочи, че в 55% от случаите ищците са получили обезщетения (срещу 53% през 2000 и 2001 година). В цифрите, оповестени от асоциацията, не се включени гражданските искове, подадени в щатските и във федералните съдилища, нито тези, отправени до арбитражната комисия на Нюйоркската фондова борса. Според борсовата управа, жалбите на клиентите през 2002-ра са се удвоили в сравнение с 2001 г. и са достигнали 1009 на брой.Случаят на Улф е сходен с несретите на десетки други клиенти на Мерил Линч, поверили парите си на Джоел Сесна - брокер на ценни книжа във фирмения офис в Устър, щата Охайо. Улф работил усърдно повече от 32 години за щатската компания Рабърмейд (Rubbermaid), като вършел на практика всичко - от превоз на готова продукция до работа на поточна линия и косене на тревата в двора. В началото на 2000 г., когато работодателите му предлагат споразумение за предсрочно пенсиониране, той се съгласява да го подпише. Годишното възнаграждение на Улф в Рабърмейд не надхвърляло 50 хил. щ. долара, но заедно с пенсионните отчисления, които правела фирмата, той успял да събере 325 хил. щ. долара в личната си пенсионна сметка. През последните дни на работното си място Улф научил от колеги, че се организира специален семинар за новопенсионирани, спонсориран от Мерил Линч. Той и съпругата му си определят среща с представителя на банковия офис в града - Джоел Сесна, за да обсъдят възможностите да увеличат финансите си. След едночасов разговор с него семейството решава да прехвърли сметката си от инвестиционния фонд Фиделити (Fidelity) в Мерил Линч. Улф си спомня, че изрично е предупредил парите му да не се използват за борсови спекулации, а Сесна го е уверил, че инвестицията не е рискова и ще им носи 8% годишен доход. Въпреки уговорките обаче Сесна веднага влага авоарите на Улф в акции на технологични фирми и в три взаимни фонда, два от които също инвестират в акции от ИНТЕРНЕТ-компании. Единият фонд, който мениджърът препоръчва на Улф, е Мерил Линч Интернет стратеджис (Merrill Lynch Internet Strategies) - закъснял опит на банката да се включи в пазарния бум на книжата на онлайн фирмите. Шефовете на Мерил оказват огромен натиск върху брокерите да продадат акциите на фонда. През март 2000 г. - месецът през който фондовият пазар достига връхната си точка, Мерил Линч Интернет стратеджис вече е набрал 1 млрд. щ. долара. Само няколко седмици по-късно обаче инвеститорите, които са купили негови книжа, губят 25% от парите си. А малко след това той получава прякор Интернетска трагедия (Internet Tragedy Fund). Мерил го закрива след близо две години, когато фондът е загубил почти цялата си пазарна цена.В показанията си пред арбитражната комисия по делото на Улф Сесна обяснява, че е имал над 1400 клиенти и че рутинно е препоръчвал фонда Интернет стратеджис на почти всички. Сред тях е имало много пенсионери от местни компании. За тях Сесна е спонсорирал поредица от семинари в града и им е предлагал да ги консултира как да инвестират парите си. Брокерът повлякъл със себе си двама други служители на Мерил. Става дума за Дейвид Ракмън - районен директор на банката за Охайо, и за дъщеря му Никол Елизабет Добинс. Тя е работила в мениджърския екип, спонсорирал фонда Интернет стратеджи, и е отговаряла за брокерите в Охайо. Нейните премии са се формирали от броя на привлечените клиенти в района. От Мерил Линч обаче са отрекли какъвто и да било конфликт на интереси в случая.

Facebook logo
Бъдете с нас и във