Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МЕЖДУНАРОДНАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ОЧАКВА НОВ ШЕФ

Базираната в Москва Международна инвестиционна банка (МИБ) изживява едни от най-драматичните моменти в своето развитие. На 25 август Министерският съвет на Руската федерация, която притежава 44% от капитала й, трябваше да реши, кой ще е председател на банката. Това е човекът, от който до голяма степен зависи политиката на кредитната институция. Официално съобщение за новия обаче най-вероятно ще се появи чак в средата на септември. Решението зависи не само от руснаците, но и от всички останали държави, които са акционери в МИБ - България (притежаваща 10% от капитала), Румъния, Чехия, Словакия, Куба, Виетнам и Монголия.Два месеца преди заседанието на Съвета на министрите на Русия най-сериозният кандидат за председателския пост в МИБ бе бившият министър-председател на федерацията Михаил Касянов, когото през пролетта на 2004 г. президентът Владимир Путин замени с Михаил Фрадков. В Москва се твърди, че Касянов е предложил на президента проект за кардинално реформиране на банката. Той дори тактично е намекнал, че ако не бъде избран за шеф на МИБ, ще бъде принуден да се включи в политиката, а това означава, че може да се влее в редовете на опозицията. Предполага се, че руският президент ще предпочете да възложи на Касянов управлението на МИБ, вместо да си спечели още един политически опонент.Според запознати с проекта на бившия премиер, той предложил капиталът й да бъде увеличен от 1.3 млрд. евро (от които са внесени само 270 млн. евро) на 6 млрд. евро. Касянов посочил и източниците на тези допълнителни средства. Идеята му е част от тях - около 2 млрд. евро, да бъдат взети от специалния резервен фонд на Руската федерация, който се управлява от Централната банка. В него се акумулират част от големите извънредни приходи, които постъпват в руската хазна от износ на петрол (неговата цена през годината се покачи много над очакваните равнища). Целта на този фонд е да покрива разходите на федерацията, когато цените на горивата на международния пазар паднат. Официална информация за средствата, натрупани в този фонд, липсва, но се твърди, че парите в него са надхвърлили 10 млрд. щ. долара. Останалите държави акционери също ще имат възможност да направят своите вноски в капитала на МИБ съобразно досегашните си дялове, но едва ли някоя от тези страни ще има възможност да го направи. Касянов е наясно с това и има намерение да привлече за акционери в банката големи международни финансови институции от ранга на ЕБВР и Европейската инвестиционна банка, както и частни чуждестранни инвеститори. Влизането им като акционери на МИБ обаче неминуемо ще доведе до кардинални промени както в структурата на администрацията на банката, така и до персонални промени. Заради тази перспектива повечето от служителите й на всички нива се обливат в студена пот.Логичният въпрос е каква е целта на тези мащабни реформи? Твърди се, че намерението на Касянов е да превърне МИБ в една от финансиращите институции при разширяването на мрежата от тръбопроводи (според някои оценки за това са нужни около 40 млрд. евро), които пренасят каспийския и сибирския нефт към Западна Европа. Това е един от най-перспективните пазари на руското черно злато, тъй като през следващите години потреблението на горива ще се увеличава, а федерацията и прикаспийските републики разполагат с огромни находища от нефт. Остава да бъдат построени мощностите, по които той ще бъде пренасян до европейските рафинерии. Това изисква десетки милиарди вложения. Руското правителство явно има намерение да финансира част от тези проекти през банки, които може да контролира. Осъществяването на проекта пък е по силите само на кредитна институция с огромен капитал. И точно в това Касянов явно е видял възможност за продължаване на своята кариера.

Facebook logo
Бъдете с нас и във