Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МЕГАДЕЛОТО ЗА ПЧБ СЕ ОКАЗА МЕГАПРОВАЛ ЗА ПРОКУРАТУРАТА

СЪДЪТ ПРЕКРАТИ МЕГАДЕЛОТО СРЕЩУ ШЕФОВЕТЕ НА ПЧБПредседателят на девети наказателен състав в Софийския градски съд Невена Грозева прекрати мегаделото срещу десет от бившите шефове на Първа частна банка (ПЧБ), поради допуснати сериозни пропуски във внесения от прокуратурата обвинителен акт. Той бе срещу ексизпълнителните директори на обявената в несъстоятелност на 22 декември 1997 г. банка - Венцислав Йосифов, Михаил Стефанов и Емилиян Димитров. Заедно с тях подсъдим бе бившият й прокурист Кирил Григоров (сега изпълнителен директор на ИНВЕСТБАНК), бившият началник на управление Специфични банкови операции и рисково кредитиране - Орлин Георгиев, ексдиректорът на Международни разплащания - Емилия Арменкова, и бившият ръководител на Парични пазари - Димитър Белчев. Освен към тях прокуратурата бе повдигнала обвинения и срещу някогашните директори на клоновете на банката в Тетевен - Йордан Йорданов, и в район Триадица - Искра Андонова и Драгомир Драганов. На всеки от десетимата подсъдими се търсеше отговорност за извършени длъжностни престъпления по смисъла на член 282 от Наказателния кодекс. В обвинителния акт прокуратурата твърдеше, че с неправомерните си действия при управлението на ПЧБ те са нанесли общо щети на кредитната институция в размер на 6.168 млрд. стари лева. Решението на съдия Грозева, постановено на 1 юли, дойде повече от изненадващо не само за подсъдимите, а и за техните защитници. Дори адвокати като Ина Лулчева, Даниела Доковска, Янчо Трончев и Георги Гатев, които са част от екипа, бранещ интересите на десетте обвиняеми и вече имат натрупан сериозен опит по банковите дела, не бяха предвидили подобен развой на събитията. Или поне не на този етап от хода на процеса. И изненадата им е съвсем основателна. Защото решението на съдия Грозева дойде още на третия ден от насроченото двуседмично заседание по делото. Още повече че през първите два дни в съдебната зала не се случи нищо, което да предвещае прекратяване на делото. Част от аргументи за решението на съдия Грозева бяха, че от разпита на свидетелите (за двата дни пред магистратите се явиха само пет от общо 68-те, които трябваше да дадат показания) са установени сериозни пропуски в изготвения от прокуратурата обвинителен акт. Така например при разпита още на първия явил се свидетел Запрян Запрянов, управителят на Богослов ООД, бе установено, че има няколко факта, които са убягнали на прокуратурата и съответно не са включени в обвинителния акт. В него е отбелязано само, че на 10 декември 1991 г. на Богослов ООД е разрешен кредит в размер на 108 000 щ. долара, чиято равностойност към момента на сключване на договора е била почти 2.9 млн. стари лева. Според твърденията на прокуратурата заемът не е бил погасен и към 17 май 1996 г., когато ПЧБ бе поставена под особен надзор, фирмата е дължала главница и лихви по него на обща стойност 104 499 щ. долара (или 11.340 млн. стари лева). От разпита на свидетеля обаче стана ясно, че през 1994 г. ПЧБ е одобрила предложението на Богослов ООД непогасената част от ползвания кредит да бъде удовлетворена с продажба на цялото имущество на дружеството. Вследствие на това заемът беше отписан, категоричен бе в изказването си пред магистратите Запрянов. За добро или зло, този факт не е намерил място в обвинителния акт на прокуратурата, както и обстоятелството, че Запрян Запрянов едновременно е бил управител на Богослов ООД и началник на отдел Административен в ПЧБ. Сходна бе ситуацията и с показанията на Илия Георгиев, бивш директор на държавната фирма за производство на конфекция Витоша 47. Те също бяха в разрез с описаното в обвинителния акт, в който цялата информация се изчерпва с датата, на която е отпуснат заемът на фирмата - 28 май 1992 година. Полученото финансиране е било в размер на близо 1.031 млн. щ. долара, а неиздължената сума към 17 май 1996 г. е 1.224 млн. щ. долара (или 132.748 млн. стари лева). От разпита на Илия Георгиев обаче стана ясно, че към получения през 1992 г. кредит е имало подписан анекс, с който се удължава срокът на погасяването му. Това също не е отчетено от прокуратурата, както и причините за договореното разсрочване - изплащане на заем към друга банка в размер на 6 млн. шв. франка. Примерите продължават и с недоразумението по отношение на друг отпуснат от ПЧБ кредит, който според прокуратурата е предоставен на СД Ню Шанс-Николов и сие - фирмата, която в началото на 90-те години заля не само столицата, а и страната с таксита Тико и Деу Рейзър. В обвинителния акт се твърди, че на 2 ноември 1993 г. дружеството е получило необезпечен кредит в размер на 1.9 млн. щ. долара, който не е погасен и към деня на поставянето на ПЧБ под особен надзор (17 май 1996 г.), фирмата е имала задължения към банката на стойност 1.944 млн. щ. долара. В показанията си пред магистратите обаче Николай Николов, управител и основен собственик на Ню Шанс-Николов и сие, обясни, че наистина е водил разговори с Искра Андонова, директор на ПЧБ, клон Триадица за осигуряване на финансиране в размер на 1.9 млн. щ. долара, които са били около 56 млн. стари лева. То му е било необходимо за покупка на 270 автомобила от Синит, вносителя на Деу за България, който сега се нарича Деу България. Николов обясни също така, че дружеството му е ползвало такива заеми от още пет-шест банки. В случая с ПЧБ обаче до сключване на договор за кредит не се е стигнало. Николов обясни, че е било постигнато споразумение с ПЧБ, според което банката трябва да плати на Синит 270-те автомобила, които ще получи и ползва като таксита Ню Шанс-Николов и сие. В случая обаче кредитополучател е Синит, а не таксиметровата фирма. Според Николов Ню Шанс-Николов и сие е трябвало само да плаща вноските за закупените автомобили по сметка на Синит в ПЧБ. Взаимоотношенията между двете дружества и банката са били безпроблемни до поставянето на ПЧБ под особен надзор на 17 май 1996 година. Дотогава Ню Шанс-Николов и сие вече е погасила 54 млн. дължимите по заема общо 56 млн. стари лева. За неплатените 2 млн. стари лв. по време на квестурата обаче, назначените на 22 декември 1997 г. синдици Теодора Стоянова и Явор Камбуров, са образували дело срещу събирателното дружество, като са поискали обявяването му в несъстоятелност. Магистратите от Софийския градски съд обаче категорично са определили, че Ню Шанс-Николов и сие не е получавала заем от банката и не й дължи нищо. Така че това е поредната издънка, допусната от прокуратурата при изготвянето на обвинителния акт. Още на следващия ден след разпита на Николай Николов - на 1 юли, съдия Грозева вместо да продължи с разпита на останалите свидетели, реши да прекрати делото. А това вероятно спаси прокуратурата от още по-голям позор и скри доста други пропуски, допуснати в обвинителния акт. Според съдия Грозева подсъдимите също трябва да са доволни от постановеното от нея решение, защото по този начин тя е защитила правата им. Причината е, че за прекратяване на делото и връщането му на прокуратурата тя се позова на чл. 287 от Наказателнопроцесуалния кодекс, според който това се прави, ако е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на обвиняемия или на неговия защитник.В аргументите към решението си съдия Грозева обясни най-общо какви са пропуските на прокуратурата, които трябва да бъдат отстранени, за да започне ново разглеждане на процеса. Според нея обвинителният акт не съответства на изискванията, защото прокуратурата не е описала конкретните обстоятелства, за които се търси наказателна отговорност на всеки от подсъдимите. Срещу някои от тях има обвинения за съвместно извършени незаконни действия, без обаче да е определено в какво са се изразявали те. В обвинителния акт са включени договори за кредит, без дори да е споменато за подписани анекси към тях, обясни още съдия Грозева. Освен това в него не е посочено кои конкретни разпоредби от действалия до 1997 г. Закон за банките и кредитното дело са нарушили подсъдимите и вследствие на несъобразяването с кои от тях са настъпили вредните последици за ПЧБ. Съществен пропуск, според съдия Грозева, е и липсата на пълнота в обвинителния акт по отношение на предоставените по всеки кредит обезпечения, както и за това как са обслужвани заемите от получателите им през времето, когато всеки от подсъдимите е бил на работа в ПЧБ. Това означава не машинално да се отчете непогасената част по всеки заем от справките на квесторите, а да се изчисли тя към датата на освобождаване от длъжност на лицето, срещу което е повдигнато обвинение за разрешаване на финансирането. Освен това е трябвало навсякъде в обвинителния акт, където се споменава левовата равностойност на отпуснатия валутен кредит, да се впише какъв е бил курсът на датата, на която е извършено изчислението. Всичко това трябва да намери място в новия обвинителен акт, който ще изготви прокуратурата, постанови в заключение съдия Невена Грозева. Това според адвокатите на подсъдимите ще означава забавяне на процеса поне с една година. Причината е, че всички изчисления трябва да бъдат направени от нова счетоводна експертиза, която тепърва ще бъде назначавана. А и ровенето в огромния обем от документи по делото едва ли ще е достатъчно. Паралелно ще трябва да се издирват счетоводните досиета на засегнатите фирми, за които обаче така и не се знае дали изобщо се съхраняват някъде.

Facebook logo
Бъдете с нас и във