Банкеръ Daily

Финансов дневник

Мечтата за еврозоната не е безплатна

Казват, че да мечтаеш е безплатно. Но нещата не стоят по този начин, когато говорим за мечтата на сегашното правителство за членство в еврозоната.

В този случай присъединяването ни към валутния съюз има конкретни финансови измерения. Става дума за 548 млн. лева. Сумата ще бъде прехвърлена от българския Фонд за преструктуриране на кредитните институции към Единния фонд за преструктуриране и ще бъде управлявана от Франкфурт. За целта БНБ ще учреди мостова банка и дружество за управление на активи към органа за преструктуриране. Tези средства ще се ползват за спасяване на закъсали банки във всички страни от еврозоната.

Това бе разписано с промени в Закона за преструктуриране на кредитните институции, които съвсем скоро ще бъдат приети на второ четене от Народното събрание. Прави се уточнението, че трансферът и бъдещите вноски на българските банки в европейския фонд ще бъдат утвърдени от датата на приемането ни в Банковия съюз на общността. Вносителите на измененията от Министерския съвет уточняват, че те се правят заради поетите ангажименти за присъединяване към Европейския надзорен механизъм и валутния механизъм ERM II, по-известен като "чакалнята на еврозоната."

Припомняме, че Фондът за преструктуриране на кредитните институции бе създаден  през 2015 година. Досега в него са натрупани 548 млн. лева. Първата вноска бе в размер на 82 млн. лева. През 2016-а банките внесоха над 95 млн. лева, а през следващите две години общо 248 млн. лева. Вноските за 2019-а ще бъдат оповестени до 1 май.

Оценка за готовността на страната за присъединяване към Банковия съюз и ERM II се очаква през юни или юли. Тогава следва да бъдат оповестени резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес-тестовете в шест български банки - "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", Обединена българска банка, Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка и Инвестбанк.

Паралелно обаче България пое и допълнителни ангажименти. В свое становище от декември 2018 г. Еврогрупата призова българските власти "да извършат задълбочено реформите в областта на съдебната система, борбата с корупцията и с организираната престъпност предвид тяхната важност за стабилността и целостта на финансовата система".

В сферата на законодателството също остава немалко работа - предстои утвърждаването на мерки срещу изпирането на пари, които към момента се съгласуват с Европейската комисия. Както и модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия в съответствие с добрите международни практики.

На този етап правителството и БНБ категорично заявяват, че желаят едновременно присъединяване към ERM II и Банковия съюз. При подобна развръзка ЕЦБ, Еврогрупата, Европейската комисия и колегите им в България ще фиксират дата за присъединяването ни. Това е въпрос на преговори. Следва да бъде определен и валутният курс, с който ще въведем еврото. Кабинетът и БНБ изтъкват, че това ще се случи при фиксирания от валутния борд курс - 1.95 лв. за 1 евро.

Стандартният престой в "чакалнята на еврозоната" е около три години. Но реалната смяна на лева с еврото зависи както от стриктното изпълнение на  Маастрихтските критерии, така и от реалната конвергенция - сближаване на доходите ни и жизнения ни стандарт с тези в страните от еврозоната. Точно поради тази причина може да допуснем, че България ще остане по-дълго в ERM II от стандартните три години. За подобен пример може да посочим Дания, която е в "чакалнята на еврозоната" още от 1992 г., но и до днес не е променила валутата си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във