Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МАТЕО АРПЕ - ДОБЛЕСТНИЯТ РИЦАР НА ЧЕСТНИТЕ СДЕЛКИ

Едно време банкерите в Италия изучавали сложна игра. Докато се занимават с всекидневните си задължения, да са готови по всяко време на деня да се отзоват на молба за помощ - да използват влиянието си, за да измъкнат стар клиент от беда или пък да се погрижат за по-малка банка, която има нужда от приятелски заем. Но дори най-ловките банкери понякога се сблъскват със сложни политически влияния върху бизнеса. А те неусетно превръщат подкрепата на приятелското рамо в корупция - язва, поразила самата същност на италианския банков сектор.Днес обаче в Италия има нови настроения. Техен отглас са критиките, на които Матео Арпе подлага банковата система. От юли 2003 г. той е главен изпълнителен директор на Капиталиа (Capitalia) - четвъртата по големина италианска банкова групировка, образувана от сливането на три местни финансовокредитни институции - Банка ди Рома (Banca di Roma), Банко ди Сицилия (Banco di Sicilia) и Бипоп Карире (Bipop Carire). Арпе призова за промени на банковия сектор в Италия. Има законни и незаконни операции, привлекателни и неприятни сделки, коментира банкерът, чието желание е да направи банковите услуги и законни, и примамливи.Като го слуша, човек направо не може да не си зададе някои неудобни въпроси. Не е ли това същата онази банка, която е затънала до гуша в заемите, отпуснати на фалиралата в края на миналата година италианска хранителна компания Пармалат. Тя, както бе многократно писано, измами инвеститорите с над 10 млрд. евро. Нима тази банка не обслужваше и другата голяма местна хранителна групировка Чирио, която банкрутира в края на 2002 г., а бившият й управител Серджо Краньоти бе обвинен за злоупотреби и бе арестуван на 11 февруари миналата година? Капиталиа със сигурност не е най-подходящият пример за модернизацията на италианския банков сектор.Това твърдение обаче е вярно само на пръв поглед. Да, експозицията на банката към Пармалат е наистина 394 млн. евро, но голяма част от тези заеми са гарантирани и има реални шансове да бъдат върнати. Нещо повече, Капиталиа е отпускала кредити на оперативните фирми на хранителната групировка, а не на финансовото й поделение, където е била режисирана измамата. Банката не е участвала в сделки с деривативи на Пармалат, а след като Арпе поема ръководството на Капиталиа, тя не е гарантирала нито една облигационна емисия на компанията. Случаят с Чирио е по-неприятен, макар и доста показателен за Италия. Краньоти поддържал отколешно приятелство с Чезаре Геронци - управителя на Капиталиа, който избра Арпе да ръководи банката му. Геронци, който е един от най-дълго устоялите на бурите шефове в италианската банкова система, отишъл твърде далеч в случая с Краньоти. По времето, когато Чирио фалира, Краньоти лично дължал на банката близо 500 млн. евро, а компанията му - доста повече. Арпе обаче хванал юздите изкъсо и храбро определил срока, в който неблагонадеждният клиент да върне дълговете си към Капиталиа, заявявайки, че необслужваните заеми го превръщат от приятел в страна по договор. Това бил тежък удар за Краньоти, който до ден днешен обвинява Капиталиа за фалита на Чирио.Арпе е точно толкова напредничав, колкото и банковият кодекс, който пропагандира. От май 2002 г., когато на 37-годишна възраст става главен мениджър на Банк ди Рома, неговото влияние расте непрестанно. Арпе наточил зъбите си по време на 12-годишната си служба в Медиобанка (Mediobanсa) - миланската инвестиционна банка, която доминираше в банковата система на Италия след края на Втората световна война. Той е протеже на вече покойния Енрико Куча - легендарния и могъщ шеф на Медиобанка. Арпе доби популярност по време на работата си върху големи приватизационни сделки, между които е Телеком Италия. С течение на времето талантът му събуди ревност и през 1999 г. той внезапно напусна Медиобанка. След кратък престой в лондонския офис на щатската инвестиционна банка Лиймън брадърс (Lehman Brothers) Арпе се установи в Банка ди Рома. Мнозина по онова време смятаха, че това не е подходящият пост за банкера, който освен че нямаше опит в търговските банкови услуги, бе и прекалено млад за ръководител, поне по италианските стандарти. Нещо повече, Банка ди Рома бе в окаяно положение, след като дълги години безотговорно бе отпускала заеми. Арпе обаче използва шанса да докаже, че може да ръководи екип и да оздрави банката. А Геронци обеща да не му се меси в работата дори ако предложените реформи да са прекалено сурови. Днес финансовите отчети на Капиталиа са определено впечатляващи. Оперативните разходи са съкратени, а коефициентът на капиталова адекватност на банката се е повишил от 5.3 на 6.9 процента. Това е станало отчасти благодарение на снижените с 30 млрд. щ. долара рискови финансови сделки от сорта на инвестиции в деривативи и в други задбалансови инструменти, както и в резултат на настървената битка с огромния портфейл от необслужвани кредити на обща стойност 13 млрд. евро. Аркон (Archon) - съвместно дружество между Капиталиа и щатската инвестиционна банка Голдмън Сакс (Goldman Sachs), управлява лоши заеми за 6 млрд. евро и има шансове да върне бързо парите. Заделени са и резерви в размер на 3.2 млрд. евро - две трети от пазарната капитализация на банката. И всичко това, без Арпе да се е обръщал за помощ към акционерите на финансовокредитната институция. Освен финансовата е променена и управленската структура на Капиталиа. Арпе днес прекарва една трета от времето си като председател на централизиран кредитен комитет и има право на вето върху всеки заем. Управителите на кредитния портфейл на банката са напълно независими от служителите, които отпускат заемите. Арпе е провел и своеобразна %културна революция, като е назначил над 200 нови мениджъри, а почти всички стари са преместени на нови длъжности. Разбира се, въпреки направеното Капиталиа има още много проблеми. Инвеститорите признават, че има прогрес, но остават скептично настроени, а из пазара продължават да се носят слухове, че банката рано или късно ще трябва да се слее с друга голяма местна кредитна институция. Арпе ще има нужда от много късмет и умение, за да приключи делото си. Той обаче има дарба - на фона на публичното недоволство от фалитите на Чирио и Пармалат реши да възмезди дребните си клиенти за загубените пари, които те инвестирали в облигации на фирмите, продадени от служители на Капиталиа. За целта Арпе ще похарчи 41 млн. евро. Но добрата воля, която демонстрира, е многократно по-ценна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във