Банкеръ Daily

Финансов дневник

Масово прилицензиране?

Новият закон за платежните услуги и платежните системи въвежда европейските правила

Без дебати депутатите приеха на 22 февруари 2018-а на второ четене новият Закон за платежните услуги и платежните системи. Чрез текстовете, разработени от Българската народна банка, се прилага новата - втора директива за платежните услуги в рамките на вътрешния пазар (по чието транспониране се работи от края на 2016-а). Срокът, в който трябваше да бъдат въведени директивите в страните членки на Европейския съюз, изтече на 13 януари 2018 година.

Покрай обсъждането на закона за широката общественост и за бизнес средите като че ли остана незабелязан  фактът, че той въвежда нови правила за минималния капитал, с който трябва да разполагат компаниите, които по силата на този нормативен акт подлежат на надзор. Този минимален капитал ще зависи от обемите и видовете разплащания, извършвани от тези фирми. А когато има нормативни изменения за капитала, това обикновено води до прелицензиране и пререгистрация на поднадзорните лица. Затова се обърнахме към БНБ със следния въпрос: "Регламентите, описани в този закон, предвиждат ли задължително прелицензиране/пререгистриране в регистрите на БНБ на всички действащи в момента дружества за платежни услуги, за бързи кредити, както и дружеството "БОРИКА?". От БНБ ни върнаха следния отговор: "В съответствие с изискванията, предвидени в преходните и заключителните разпоредби на проекта за нов Закон за платежните услуги и платежните системи, в шестмесечен срок от влизането в сила на закона доставчиците на платежни услуги са длъжни да приведат в съответствие със закона дейността си и своите правоотношения с трети лица, възникнали преди влизането му в сила.

Издадените лицензи на платежни институции и дружества за електронни пари, както и издадените лицензи и разрешения на оператори на платежни системи по отменения Закон за платежните услуги и платежните системи запазват действието си, като в шестмесечен срок от влизането в сила на закона платежните институции и дружествата за електронни пари предоставят на БНБ информация и документи, удостоверяващи спазването на изискванията на новия закон. В шестмесечен срок от влизането в сила на новия закон операторите на платежни системи са длъжни да приведат дейността си в съответствие неговите разпоредби.

Дружествата за електронни пари, които имат и лиценз за извършване на дейност като платежна институция, в срок един месец от влизането в сила на закона уведомяват БНБ по кой от двата лиценза ще извършват дейност съгласно изискванията на този закон".

Чрез новия Закон за платежните услуги и платежните системи се правят корекции и в други нормативни актове, засягащи различни сфери на банковия бизнес. Някои от тези закони имат директно въздействие върху гражданите. За изясняването на тези промени отново зададохме въпрос на БНБ : "В закона има  много текстове, променящи други закони. От какво  са продиктувани  текстовете, променящи/коригиращи правилата за лихвените проценти в Закона за потребителския кредит и в Закона за   кредитите за недвижими имоти на потребители ? Дали тези промени са свързани с новите правила за определяне на лихвения индекс СОФИБОР, от чието изчисление БНБ се оттегля и то трябва да се извършва (ако такъв индекс въобще ще продължи да съществува) от лицензиран от БНБ администратор?". Получихме от БНБ следния отговор: "От 1 януари 2018 г. влезе в сила  Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (Регламент (ЕС) 2016/1011).

С проекта на нов Закон за платежните услуги и платежните системи  БНБ се определя като национален компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) 2016/1011 по отношение на бенчмарковете за лихвени проценти и техните администратори, което е в съответствие с изискването на регламента (чл. 40) за определяне на един или няколко компетентни органа, отговорни за съблюдаване спазването на този регламент.

Предвидените в преходните и заключителните разпоредби на проекта на нов Закон за платежните услуги и платежните системи изменения в Закона за потребителския кредит (ЗПК) и в Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП)  са в съответствие с въведените  с Регламент (ЕС) 2016/1011 промени в съответните европейски директиви, транспонирани със ЗПК и ЗКНИП, изискващи изменения в предоставяната на потребителите информация относно използваните бенчмаркове в договорите за кредит, с цел постигането на по-голяма информираност на потребителите. Също така  дефинициите на "референтен лихвен процент" по двата закона се привеждат в съответствие с дефиницията на понятията "бенчмарк" и "бенчмарк за лихвен процент" съгласно Регламент (ЕС) 2016/1011, тъй като в съществуващите към момента дефиниции се посочват само някои индекси (LIBOR, EURIBOR и SOFIBOR). Във връзка със започнал от страна на Европейската комисия преглед на транспонирането на ипотечната директива, в Приложение № 1 към чл. 29, ал. 2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители е добавена дефиниция на договор за ипотечен кредит с неопределен срок, с оглед по-пълно синхронизиране на текста на закона с този на директивата.

Разпоредбите, свързани с измененията в ЗПК и ЗКНИП, се предвижда да влязат в сила, считано от 1 юли 2018 г., в съответствие със сроковете, заложени в чл. 57, параграф 2 и чл. 58 параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011".

Според новия  Закон за платежните услуги и платежните системи  доставчиците на платежни услуги (банки, платежни институции и дружества за електронни пари). Те ще бъдат задължени да ограничават и контролират рисковете, свързани със сигурността на плащанията.

Ключова промяна задължава доставчиците да установяват задълбочено идентичността на платеца при достъп до платежна сметка онлайн, при нареждане на плащане или при извършване на действие от разстояние. За целта се предвижда тройна защита на потребителите при подобни действия - използване на няколко елемента за идентификация при извършване на плащане, категоризирани като знание (нещо, което само ползвателят знае), притежание (нещо, което само ползвателят притежава) и характерна особеност (нещо, което характеризира ползвателя), които са независими, така че нарушаването на един елемент да не влияе на надеждността на останалите. Процедурата е разработена по начин, който защитава поверителността на данните за установяване на идентичността. От тези три елемента доставчиците на платежни услуги прилагат най-често ПИН кодовете (нещо, което само ползвателят знае) и еднократни динамични кодове за потвърждаване на дадено плащане, генерирани от токен устройства или получени чрез съобщение през личния мобилен телефон или имейл (нещо, което само ползвателят притежава). Колкото до третия елемент, засягащ характерна особеност на клиента - нещо, което характеризира ползвателя, може да бъде посочена идентификацията чрез биометрични данни - като например пръстовият отпечатък или разпознаването на ириса.

Налагането на допълнителните защити се налага от тенденцията за нарастване на обема на електронната търговия, електронните плащания и появата на иновативни платежни услуги.

За неизпълнение на разпоредбите се предвиждат сериозни глоби за доставчиците на платежни услуги - до 2 млн. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във